Хей, благодарим ти за подадения сигнал, това е ценно за нас! :)
Действието на Вавилон се развива в края на 20-те и началото на 30-те години на XX в. по време на прехода на Холивуд от нямото към звуковото кино. Филмът проследява възхода и падението на звезди, студийни босове, кинотворци и всевъзможни представители на киноиндустрията, които преминават през бурния, магически и скандален период, останал в историята като ера на безмерно разточителство, необуздан упадък и поквара. Сюжетът поставя в светлините на прожекторите актьора на върха на славата Джак Конард (Брат Пит), готовата на всичко, за да бъде звезда Нели ЛаРой (Марго Роби) и вярващия, че киното е нещо повече от живота Мани Торес (Диего Калва). Съдбите на тримата се преплитат, за да разкрият по-зрелищен и болезнено откровен начин човешката природа – от най-бляскавата до най-анималистичната ѝ същност.
Държава: United States
8/10 Прекаленото количество е в основата на филма
Независимо дали става дума за оргии, показване на различни телесни течности, сюжетни нишки или продължителността на филма, Деймиън Шазел е напълно необуздан в последния си филм. La La Land и Whiplash са едни от любимите ми филми и съм голям фен на режисьорския стил на Шазел. Той често показва проблясъци на тази брилянтност във "Вавилон", но се отдава и на най-екстремните си наклонности в този съвременен холивудски епос.
Има много неща, които ми харесаха. Началните сцени са истинска наслада и ме хипнотизираха с ярката си енергия. Филмът се движи с добро темпо през следващите два часа до степен, в която наистина не усетих продължителността на по-голямата част от него. Именно в последния около час Шазел малко губи историята. Имаше няколко случая, в които си мислех, че филмът е свършил, но в следващия момент се появяваше друга сцена. Продължителността наистина се усеща като ненужно и честно казано има цели сюжетни линии, които биха могли да бъдат изрязани, без това да се отрази на филма.
Джъстин Хурвиц е композирал още една страхотна музика (с някои приятни намеци за La La Land), а камерата, костюмите и сценографията са звездни. С изключение на някои некачествени монтажи, особено странния филмов монтаж в края, който наистина не се получи, техническите аспекти на филма са истинско постижение.
Шазел наистина имаше нужда някой да му каже "не" с този филм. Малко по-добър монтаж, съчетан с известно самообладание, и това щеше да е много по-близо до статута на епичен шедьовър, към който той явно се стреми. В сегашния си вид това е доста забавна история за крайностите и славата в ранните години на Холивуд.
7/10 Декаданс
Вавилон е дълъг, разхвърлян, отблъскващ и магнетичен спектакъл. За съжаление, въпреки страхотните изпълнения и сценични елементи, той не отговаря на предишната работа на Шазел.
Филмът иска да ви пренесе на бунището, което е Холивуд, след което да ви извади, за да видите красотата, която израства от боклука. Проблемът е, че филмът прекарва толкова много време в калта и навлиза толкова дълбоко в нея, че когато се опитва да ви извади накрая, вече е твърде късно.
За сметка на това актьорите са страхотни и почти изцяло изнасят филма, особено завладяващото изпълнение на Марго Роби в ролята на Нели. И както в предишната работа на Шазел, декорите са добре изпълнени, а (някои) герои са запомнящи се.
Въпреки това тези положителни страни не могат да преодолеят основните недостатъци на филма, които са -- отиването твърде далеч в опитите да се разбунтува публиката (до степен на детинщина), липсата на достатъчно време за героите или важните сцени въпреки декадентското времетраене и финалът, който изглежда напълно претенциозен в контекста на това колко практично/цинично е било всичко, което е довело до него.
В крайна сметка "Вавилон" изпълнява предназначението си на развлекателно зрелище, но подобно на критикувания от него Холивуд, самовнушението му пречи да постигне величие.
4/10 Прекалено разточителен, раздут и в крайна сметка безсмислен!
Основният ми извод, когато излязох от киното тази вечер, след като гледах този филм, беше, че той е прекалено дълъг, след първото действие, той се влачи, и влачи, и влачи.
Забавното е, че най-добрите моменти в този филм са в рамките на първия час. Колкото по-малко последователен и по-хаотичен беше филмът, толкова по-вълнуващ се усещаше. След този момент обаче филмът се разпада, сюжетните линии се разминават и филмът има може би 50% от лудата енергия, която имаше първата третина. Той се опитва да възвърне тази енергия на финала, но не успява да улови напълно това, което беше преди него. Превръща се от разврат в ужас и това не се получи добре. Чувствах се така, сякаш тонът противоречи на самия себе си от мястото, където започна.
От друга страна, актьорската игра е фантастична. Роби и Пит са наелектризирани, а начинът, по който Диего Калва умее да се вълнува, без да казва нищо, е брилянтен. Просто ми се искаше сценарият и режисурата на сценариста/режисьора на La La Land Деймиън Шазел да са толкова добри, колкото актьорската игра. Понякога имах чувството, че гледам четири филма едновременно. Всяка от тези сюжетни линии можеше да има свои собствени филми и виждайки ги всички заедно тук, се чувствах изтощен в края му. Само една от сюжетните линии има някакъв финал, който я кара да се чувства оправдана в разказа си. След това, когато надписите започнат да се въртят, просто си седял там без никакво чувство за това, на което току-що си станал свидетел в продължение на малко повече от три часа.
Като цяло, препоръчвам само за хора, които нямат нищо против тричасовото времетраене, но имайте предвид, че сюжетът на филмите не води до абсолютно никъде и въпреки че на моменти може да е забавно пътуване, то е доста безсмислено.