Проектът „Аве Мария“ удря в космоса - и хората вече шепнат за Оскари

| |

Снимка: MGM/Courtesy Everett Collection

Представи си да се събудиш сам. Не в хотел. Не в болница. А на кораб, светлинни години от Земята - и да нямаш никакъв спомен как си попаднал там. Би ли издържал? И по-важното - би ли повярвал, че точно ти си последният шанс за всички?

Точно с тази картина започва шумът около Проектът "Аве Мария", който вече се усеща като онзи тип филм, за който хората излизат от салона и казват само едно: "Това се гледа задължително на кино."

Проектът "Аве Мария" вече е показан на хора от филмовата преса преди официалната си премиера на 20 март, и първите реакции са… силни. Много силни.

Тонът е почти единодушен - това е голямо, амбициозно, зрелищно sci-fi, което хем те кара да се смееш, хем те стиска за гърлото, хем ти вдига пулса. А когато няколко различни гласа започнат да повтарят едно и също - "задължителен за гледане", "първият голям блокбъстър на 2026", "визуално съвършенство" - започваш да се замисляш.

Според част от реакциите силата е в баланса. От една страна имаш космическа история с напрежение и мащаб. От друга - има приятелство тип "броманс", поднесено по забвен и чувствителен начин, но без да става сладникаво. Това е онази смес, която Фил Лорд и Крис Милър най-добре умеят - хумор, който разрежда напрежението, без да го убива.

Има и друга гледна точка. Един от коментарите казва, че сценарият не е "свръхсилен" и че филмът сякаш има твърде много различни финали. Но за сметка на това, чарът на Райън Гослинг е толкова голям, че не позволява на дребните забележки да откраднат шоуто.

Важното тук е, че Проектът "Аве Мария" не е просто поредният sci-fi. Това е адаптация по роман на Анди Уеър - същият човек, който ни даде историята с "Марсианецът". Както знаем, когато една такава книга попадне в правилните ръце, резултатът може да е събитие, не просто премиера на поредния научно-фанстастичен филм.

Второ, защото Лорд и Милър отдавна са режисьори, които хората следят с доверие. Да, те имат усет към забавлението. Но тук реакциите намекват, че са влезли и в територията на "голямото кино" - онова, което не просто се гледа, а остава в историята.

И трето - защото Гослинг. В центъра е герой, който е достатъчно умен, за да разбере колко е загазил, и достатъчно човек, за да се паникьоса от това. Точно в такъв тип персонажи публиката се влюбва - не супергерой, а човек, който трябва да надскочи себе си.

В Project Hail Mary Райън Гослинг играе Райлънд Грейс - учител, който се събужда сам на космически кораб, далеч от Земята, без спомени. Постепенно паметта му се връща и той започва да сглобява картината - изпратен е на мисия през галактиката, за да спре мистериозна сила, която кара слънцето да угасва.

Към него се присъединява силен актьорски състав - Сандра Хюлер, Милана Вейнтруб, Кен Люнг и още няколко имена, които подсказват, че това няма да е филм само на един човек, дори Гослинг да е лицето му.

Самият Гослинг е говорил, че се връзва с героя точно заради едно - това е "обикновен човек в необикновена ситуация", който се страхува, колебае се и въпреки това намира сили да продължи. Това е ключът - ако филмът улови тази човешка нотка, шансът да стане голям е реален.

За нас в България подобни заглавия са най-сладки, когато ги хванем на голям екран - с добър звук и картина. И ако Проектът "Аве Мария" наистина е "визуално чудовище", както намекват реакциите, най-логичното е да го гледаш в кино, а не на телефон или лаптоп.

Другото важно - субтитрите. При филми с научни елементи преводът понякога е решаващ. Ако термините са преведени неправилно, магията изчезва. Така че тук много ще зависи как ще бъде направена локализацията, за да не се загуби нито хуморът, нито напрежението.

Очаквахме Райън Гослинг да избере нещо голямо, но шумът около Проектът "Аве Мария" звучи като нещо повече от "поредния хит" - звучи като филм, който може да се превърне в събитието на 2026.

Ако все още не си разбрал какво предстои, надникни тук: