
„Батман“ не просто показва мръсния, дъждовен Готъм – той те набутва вътре в него. При първо гледане следиш случая с Гатанката, мрачния Робърт Патинсън итотално сринатия Брус Уейн . При второ вече започваш да виждаш дребните, но много нарочно подредени парчета, с които Мат Рийвс говори за миналото на Батман по киното, за корупцията в града и за самата идея за „възмездието“.
По-долу са някои от най-интересните детайли, които изпъкват именно при второ гледане.

Баткостюмът на Патинсън изглежда груб, ръчно сглобен и функционален – бронирани плочи, болтове, шевове. Но най-интересното е качулката. Тя не е от една плътна част, а от няколко парчета кожа, съшити заедно, с плосък нос, пришит отделно – директен визуален мост към телевизионния Батман на Адам Уест от 60-те. Рийвс сам признава, че това е съзнателен поклон към онзи по-невинен, но легендарен образ на героя.

Филмът многократно подчертава, че Гатанката не просто е луд убиец – той е фен на Батман. И двамата носят маски, и двамата са сираци, и двамата смятат, че само те виждат истинската гнилост на Готъм. Разликата е в метода: Батман чупи кости, Гатанката – животи.
Ключов момент е, когато един от последователите на Гатанката казва „Аз съм възмездието“. В този миг Брус осъзнава, че собственото му мото е вдъхновило чудовището срещу него – и че трябва да излезе от ролята на сляпо „отмъщение“ и да се превърне в символ на надежда.

„Something in the Way“ на Nirvana не е просто фон. Мотиви от песента се преплитат в цялото музикално оформление – бавните акорди се връщат в ключови моменти, когато Батман осъзнава, че въпреки маските и побоите нищо съществено не се променя.
Грубия, изолиран Брус Уейн в този филм напомня на фантом на Кърт Кобейн: хилав, с тъмни кръгове, затворен в мрака на имението и в собствената си депресия. Не случайно самият Рийвс е говорил за Брус като за „рок звезда от 90-те, която е избягала от света“.

Когато злодеят разчопля миналото на семейство Уейн, научаваме за журналист на име Едуард Елиът, който е „заглушен“ заради чувствителна информация. Върху кадрите Гатанката изписва с огромни букви „HUSH“ („ТИШИНА“).
За феновете на комиксите това е ясно намигване към Томас „Томи“ Елиът – Hush, един от най-опасните врагове на Батман. Как точно ще се впише родословието „Елиът“ в този филмов вселен – баща, роднина или нещо друго – остава отворено. Но мотивацията за омраза към Уейнови вече е прекрасно подредена за бъдещ филм.

Версията на Алфред тук е далеч от образа на кроткия възрастен иконом. Той казва на Брус , че е бил отговорен за сигурността на семейството и че лично го е учил да се бие. В началото на филма, още преди атентата с бомбата, ако се вгледаш, ще видиш белег върху лявата му вежда.
Този дребен детайл намеква за бурно минало – възможно е Алфред да е бил военен или агент (както в графичния роман „Batman: Earth One“) и дори да е помагал на Батман на терен. Филмът не го казва директно, но лицето на Алфред вече носи своя история.

Фалкоун разказва как бащата на Брус го е оперирал в имението, а малкият Уейн го е наблюдавал от горе по стълбите. В края, когато Батман го извежда пред сградата и той е застрелян, има кратък момент, в който мафиотът гледа нагоре към Батман с странно просветление в очите.
Може да е просто шок от куршума. Но може и в този последен миг парчетата да се подредят – споменът за момчето по стълбите и силуетът над него сега. Филмът не изговаря това, но оставя елегантна възможност Фалконе да си тръгне от света с най-голямата тайна на Готъм.

В началото виждаме Брус Уейн като човек, който физически не понася дневната светлина – дори вкъщи ходи със слънчеви очила. Той принадлежи на нощта, на сенките и на дъжда.
След наводнението и спасителната операция в края, нещо се пречупва. Батман вече не е просто мрачна фигура, която плаши всички – той води хората към безопасност, помага на пострадалите, остава с тях и след изгрева. Кадърът, в който той води колоната от жители на Готъм през водата, е визуалното „кръщение“ на новия Батман – този, който не се страхува да бъде герой и на светло.

В един кадър виждаме отблизо писмо „спри и се въздържай“, изпратено от адвокатите на Томас Уейн до журналиста. Фирмата носи името Miller & Moore – прозрачно намигване към Франк Милър и Алън Мур, авторите на „The Dark Knight Returns“ и „The Killing Joke“.
Това е фин, но много приятен жест към двама от най-важните хора, оформили мрачното лице на Батман в комиксите.

Наводнението в третия акт изглежда като внезапен апокалипсис, но филмът всъщност го загатва по-рано. За миг виждаме вестник със заглавие от типа „Seawall Construction Stalled?“ – дигата не е довършена, защото парите от фонда „Renewal“ удобно са се „изпарили“.
Корупцията буквално пробива дупки в защитата на града – Гатанката просто използва вече създадената слабост. Престъпниците си създават сами катастрофата, която после ги залива.

В началото, по време на монолога на Батман, виждаме как маскиран тип обира магазин, носейки зелена „тиквена“ маска. На пръв поглед – просто евтина маска за Хелоуин.
По-късно разбираме, че градът е залят от нов наркотик – „drops“, който се приема през очите, а кампанията срещу него използва стилизирана капка като знак. Маската на крадеца повтаря точно този символ. Дребен детайл, с който филмът показва колко дълбоко в ежедневието на Готъм е влязла зависимостта.

Още първата сцена с Гатанката е заснета като чист хорър: тежко дишане зад маската, наблюдение от тъмното, внезапен взрив от насилие – същата енергия като началото на „Halloween“ на Джон Карпентър.
По-късно, когато прокурорът Колсън се качва в колата си и открива, че не е сам, филмът почти кадър по кадър отдава чест на смъртта на Ани Бракет от същия класически хорър. Рийвс сам признава влияния от 70-тарските трилъри – тук Батман среща не само криминале, а и хорър киното.

Версията на Гатанката с Пол Дано е мрачна, тихо зловеща, на светлинни години от карикатурния злодей в „Батман завинаги“. Но има една много конкретна връзка между двамата – очилата.
Когато Гатанката вече е разкрит, виждаме, че носи прозрачни рамки, почти идентични с тези, които Джим Кери носи като Едуард Нигма преди окончателно да „щракне“. Малък, но усмихващ детайл, с който филмът признава, че историята на Батман на екрана е дълга и пълна с различни интерпретации – и всички те имат своето място.