
Снимка: PR, Alamy
Тази неделя е Денят на Джеймс Бонд – ако още не знаете, 5 октомври се отбелязва като празник на всичко, свързано с 007. Причината е, че именно на тази дата през 1962 г. в Лондон се състои световната премиера на Доктор Но – първия филм от поредицата, със Шон Конъри в главната роля. Представете си го като Star Wars Day, но без Ууки и Иуоки, а с много повече смокинги и мартини.
Само че тази година тържествата са по-скоро… вяло вълнение. През юни стана ясно, че Дени Вилньов ще режисира следващия филм за Бонд, а сценарият е поверен на Стивън Найт (Peaky Blinders / Остри козирки). Но оттогава насам няма нито намек кой ще бъде новият агент 007 – а още по-малко яснота накъде ще поеме франчайзът. Всичко, което знаем от „шушуканията“ в Холивуд, е, че продуцентите търсят сравнително млад британец (в 20-те или 30-те си години), който може да е с различен етнически произход, но няма да бъде нито жена, нито вече утвърдена звезда.
Това, разбира се, разочарова онлайн букмейкърите, които месеци наред печелят добре от залагащите, убедени, че битката е между Калъм Търнър, Арън Тейлър-Джонсън, Хенри Кавил, Тео Джеймс, Лео Уудол и онзи харизматичен австралиец от Солтбърн.
Любопитното е, че последният път, когато продуцентите избраха напълно непознат актьор, беше през 1969 г. – тогава Джордж Лейзънби за кратко пое пистолета Walther PPK. Дори самият Шон Конъри преди Dr. No не беше звезда – имаше дребни роли, малко сценичен опит и работа като модел, бодибилдър и дори млекар в Единбург. Точно това искали продуцентите Куби Броколи и Хари Салтцман – ново лице, което публиката да приеме не като актьор, а като самия Бонд. И трикът проработил гениално.
Повторението на този ход днес също може да се окаже стратегически удар. Но тук има уловка – когато зад камерата стои Вилньов, компромиси няма. Трудно е да си представим режисьора на Дюн и Блейд Рънър 2049 да вкарва невидими коли, експлодиращи химикалки или евтини закачки. Вместо това ни очаква мрачен, сериозен и модерно стилизиран Бонд.

Снимка: Sony Pictures
Всъщност решението да се заложи на Вилньов вече говори достатъчно за посоката след Даниел Крейг – по-малко хумор, повече реализъм. Но въпросът остава: как ще се отличи новият 007 от предшествениците си, ако историята не бъде върната към класическите романи на Иън Флеминг от 50-те и 60-те?
През 2006 г. Крейг внесе революция – суров и грубоват, но елегантен, той скъса с „гаджетата и джаджите“ от ерата на Пиърс Броснан. Неговият Бонд изглеждаше като човек, който наистина може да убива, а не като „каратеока версия“ на Конъри. Но това е цикъл, познат в цялата история на франчайза – всеки нов Бонд пренаписва образа спрямо предишния.
И точно в това е магията: независимо дали става дума за студения чар на ранния Роджър Мур, за недооценения Тимъти Далтън или за краткия проблясък на Лейзънби – всички те са Джеймс Бонд. Всички те заслужават наздравица на 5 октомври.
Само че тази година ще вдигаме чаша за един Бонд, който… все още не съществува.