
Снимка: Paramount
През цялата си легендарна кариера Дензъл Уошингтън винаги е имал лукса да подбира проектите си. Студиата жадуват да работят с него, а и самият той обича от време на време да се впуска в по-комерсиални продукции – като поредицата Закрилникът. Затова, ако съжалява за филм, който е приел или отказал, вината е изцяло негова.
Въпреки че е любимият ми жив актьор, не мога да не отбележа, че Дензъл е имал и някои грешни стъпки. Колекционерът беше прекалено статичен трилър, в който прекара по-голямата част от времето прикован към легло. Джон Кю пък се превърна в предсказуема мелодрама, а The Little Things – откровено странен избор, особено с партньори като Джаред Лето и Рами Малек, които, въпреки всичко, имат „Оскар“.
Но какво мисли самият Дензъл? Двукратният носител на „Оскар“ изглежда доволен от кариерата си, макар че признава – имало е предложения, които в ретроспекция е трябвало да приеме. Сред тях обаче не попада един голям sci-fi хит с Уил Смит, който изследва опасностите от свят, в който изкуственият интелект е неразривна част от човешкия живот.

Снимка: 20th Century Studios
В интервю от 2004 г., по повод премиерата на Мъж под прицел на Тони Скот, Уошингтън бе попитан дали има роли, които съжалява, че е отказал. С усмивка спомена главната роля в Страстите Христови, който тогава доминираше боксофиса. После стана сериозен и призна: „Ролята на Брад Пит в Седем.“ Любопитно е, че и Силвестър Сталоун я е отхвърлил.
Именно тогава Дензъл разкри: „Наскоро ми предложиха I, Robot, но се притеснявах за роботите – ако CGI-то не сработеше. Всъщност бях близо до това да приема, но трябваше да избирам между този филм и Манджурският кандидат.“
В ретроспекция, вероятно е направил правилния избор. Екранизацията на Айзък Азимов от Алекс Пройас беше интересна, но пострада от намесата на студиото. Вместо това Уошингтън работи с Джонатан Деми по подценяван, но силен римейк на The Manchurian Candidate, базиран на романа на Ричард Кондон и класиката от 1962 г.
Осем години по-късно, Дензъл призна пред GQ, че съжалява за отказа си да участва в Майкъл Клейтън на Тони Гилрой. „Това беше най-добрият сценарий, който бях чел от години, но се притесних, че режисьорът е дебютант. Оказах се в грешка.“ Ролята в крайна сметка отиде при Джордж Клуни, който я изигра блестящо.
А що се отнася до I, Robot – може би филмът щеше да изглежда различно с Уошингтън в главната роля, но едно е сигурно: Алан Тюдик заслужава много повече признание за виртуозното си изпълнение като роботът Сони – най-силният елемент в продукцията.