В последните десетина години класическите екшън филми с нормални и достъпни герои бавно загиват. Младата публика вече не проявява интерес към образи като Джон Рамбо или Джон Маклейн – вместо това предпочита бляскави супергерои, нереално добри наемни убийци и свръхестествено силни протагонисти. Можем да се смятаме за късметлии, че Том Круз все още упорито държи титлата на последния истински екшън герой, рискувайки живота си с каскади в 60-те си години и създавайки хитове като „Топ Гън: Маверик“ и новите филми от любимата поредица „Мисията невъзможна“. Но дори тези продукции са изградени върху познати франчайзи с огромни бюджети и добре опакована носталгия, а не върху свежи, оригинални идеи. По-скромните ниско- и среднобюджетни екшъни като „На всяка цена“ на Тейлър Шеридан или ежегодните мачо-ленти с Джейсън Стейтъм стават все по-голяма рядкост.

Да, понякога се появява изключение като филмите за Лудия Макс: Пътят на яростта на Джордж Милър (и спиноф прикуелът „Фуриоса“), но днес сцената е доминирана основно от герои с плащове и свръхагенти. Не е изненадващо, че това сериозно дразни Силвестър Сталоун, който буквално владееше жанра (заедно с приятеля и съперника си Арнолд Шварценегер) през 80-те и началото на 90-те. И той не се притеснява да изрази разочарованието си от посоката, в която е поела екшън кинематографията.

Сталоун смята, че модерните екшъни са загубили нещо съществено

Макар последните екшън филми на Слай да изглеждат демоде и на моменти откровено нелепи (някои са направо катастрофи, пуснати директно на видео, с безумни сценарии и слаба актьорска игра), в разсъжденията му за съвременните екшъни има доста истина. Прекаленото използване на CGI и масовото превръщане на комиксови герои в нереалистични супербойци особено го дразнят. В интервю за The Hollywood Reporter през 2022 г. актьорът откровено сподели раздразнението си:

„[Страхотните екшъни са] като да си купиш винтидж часовник. Първоначално е струвал 35 долара, а сега е 35 000. Защо? Защото е ръчно изработен. Не е бил пресилен. Не е бил свръхестествен. Беше нещо, което уникален човек можеше да постигне. Затова мисля, че „Рамбо: Първа кръв“ е един от първите истински екшън филми. Разчитах на езика на тялото, за да разкажа историята. Героят почти не говори, но чрез реакциите на другите персонажи зрителят разбира всичко – те сякаш са разказвачи в негова гръцка трагедия. Героят никога не спира да се движи – за мен това е „екшън филм“. Няма нито един кадър с CGI. А публиката си казва: Това е наистина нещо специално.“

Трудно е да се спори със звездата на „Кралят на Тълса“. Днес повечето екшъни са шумни зрелища, удавени в компютърни ефекти, които предлагат моментно забавление, изчезващо веднага след като напуснеш киносалона – и вероятно забравено още на следващата седмица. Това важи с особена сила за повечето филми на Marvel и DC, но дори по-малките и по-оригинални екшън проекти като „Новокаин“, „Любовта боли“ или „Havoc“ (който дори не стигна до кината, но разбирате какво имам предвид) рядко предлагат нещо повече от стандартните клишета. Аз лично бих се радвал да видя ренесанс на старомодните екшъни (като „Хребет на бунтовниците“ на Джеръми Солние, който носи суров екшън и герой, на когото можеш искрено да симпатизираш и стискаш палци). Може би това няма да се случи скоро, но имам надежда – особено с успеха на сериалите на Тейлър Шеридан, които привличат широка и по-възрастна аудитория.