Снимка: Marvel Studios

„Тъндърболтс*“ заслужаваше далеч по-голям успех в боксофиса. Това беше първият от години филм на Marvel Studios, който имаше какво да каже, но въпреки потенциала си се сблъска с неблагоприятен момент за супергеройския жанр и с липсата на големи, познати имена в каста. Резултатът – продукцията сякаш нямаше реален шанс да блесне.

Истината е, че след трудния период студиото отчаяно се нуждае от „събитийни“ заглавия. През 2024 г. „Deadpool & Wolverine“ буквално разби боксофиса, давайки надежда за обрат. За съжаление, 2025 започна с разочарованието „Капитан Америка: Нов свят“ – безопасно, но безлично повторение на вече познати формули. И така, цялото внимание се насочи към следващия филм и финален акорд на Пета фаза в MCU – „Тъндърболтс*“.

Анти-„Deadpool & Wolverine“

В много отношения „Тъндърболтс*“ е пълната противоположност на шумния екшън на „Deadpool & Wolverine“. Това е емоционален удар в сърцето, който показва, че MCU вече може да предложи нещо повече от мост към следващия филм. Историята е дълга метафора за депресията и човешката устойчивост пред психически предизвикателства и неизлекувани травми. Финалът е празник на човешката връзка – представена като най-мощното оръжие срещу най-мрачните ни моменти. И именно една ключова сцена от този финал предизвика разногласия между сценариста и режисьора.

Прегръдката, която предизвика спор

Снимка: Marvel Studios

„Тъндърболтс*“ може и да е разочаровал някои фенове, защото е по-малко „истински“ филм за Тъндърболтс и повече прикрито въведение към новия екип на Отмъстителите – ето защо звездичката в заглавието. Но за зрителите, които чакаха доказателство, че Marvel може да прави филми с дълбочина, това е специално заглавие.

Филмът не просто говори за самотата и депресията – той блести с отлични актьорски изпълнения, особено на Люис Пулман като Боб/Сентри/Войд. Боб започва като объркан човек с психически проблеми, но Валентина Алегра де Фонтейн (Джулия Луис-Драйфус) го превръща в Сентри. Устройството, предназначено да ограничи силите му, всъщност отключва неговото алтер его – Войд, физическа проекция на депресията и травмите му. За да го спасят, Елена Белова (Флорънс Пю) и групата ѝ антигерои буквално се гмурват в тъмните кътчета на съзнанието му, за да го измъкнат. Кулминацията е буквална групова прегръдка, която го връща към светлината и му напомня, че не е сам.

Именно тази прегръдка стана ябълката на раздора. В интервю за The Hollywood Reporter сценаристът Ерик Пиърсън разкри, че той и режисьорът Джейк Шрайър не могли да се споразумеят дали моментът трябва да се нарече „групова прегръдка“. „Абсолютно е групова прегръдка“, казва Пиърсън. „Дори написах реплика: ‘Току-що ли спасихме света с групова прегръдка?’ В ретроспекция, ако го бяхме изрекли, щеше да звучи ужасно, и той е напълно прав за това.“

Пиърсън признава, че тази бележка в сценария вероятно е „охладила“ Шрайър към идеята да се подчертава буквално, че е прегръдка. „На хартия може да е забавно, но във филма би предизвикало ‘ъх’ момент,“ допълва той.

Без прегръдката финалът нямаше да е същият

Снимка: Marvel Studios

Макар „Тъндърболтс*“ да е необичайно мрачен в показването на борбите на героите с психичното им здраве, в основата си това е филм за надеждата. И прегръдката е ключът към тази надежда.

Джейк Шрайър, който ще режисира предстоящия римейк на „X-Men“ за Marvel, сподели пред Comingsoon.net, че този финал е най-естественият начин да се покаже историята. „Не искахме просто разговор или сцена, в която го ‘говорим’ надолу. Идеята беше да визуализираме вътрешния му свят. Затова създадохме ‘стаите на Войд’ и цялото това пътуване. Но когато дойде моментът за развръзката, стана ясно, че не можеш да ‘избиеш’ депресията си с юмруци. Това нямаше да е вярно за персонажа,“ обяснява той.

Режисьорът допълва, че целият екип е работил упорито, за да изгради образа на Боб така, че да „заслужат този момент“ – не просто прегръдка, а символично издърпване на човека от собствената му тъмнина. И независимо дали ще го наречем „групова прегръдка“ или не, сцената е искрена и въздействаща метафора за това как близките ни могат да ни помогнат в най-мрачните ни дни.