Ако някъде в Холивуд някой е изрекъл ‘Шаферки’ срещат ‘Умирай трудно’, това вероятно е било точното описание на концепцията зад „Bride Hard“. И то работи – жанровата смеска между шпионски екшън и момичешка комедия се представя като перфектната идея за филмова вечер с приятелки. Резултатът е комедия с много адреналин, в която агент под прикритие трябва не само да спаси най-добрата си приятелка от опасна терористична група, но и да си върне мястото като почетна шаферка.

Макар на моменти изпълнението да се клати, особено във финалния акт с по-слаби визуални ефекти, филмът се спасява от чаровния си актьорски състав, трогателните послания за приятелството и каскади в стил Джеки Чан.

Сватба с експлозивен потенциал

Сам (Ребъл Уилсън) и Бетси (Анна Кемп) са неразделни още от детството си – или поне така изглежда, докато реалността не ги застигне. Сам е елитен шпионин, винаги на мисия и винаги далеч от близките си. Работата ѝ отдавна е изместила всички останали приоритети – включително и ролята ѝ на шаферка на сватбата на Бетси. Докато организира моминското парти в Париж, Сам едновременно провежда акция срещу престъпна групировка. Но когато другите шаферки – Лидия (Да’Вайн Джой Рандолф) и Зоуи (Джиджи Зумбадо) – я обвиняват, че ги е зарязала без обяснение, Бетси я заменя с напрегнатата си и леко досадна бъдеща зълва Вирджиния (Анна Клъмски).

С насърчение от своята координаторка Надин (Шери Кола), Сам пристига на сватбата на частен остров край Савана, щата Джорджия, с надеждата да изглади отношенията си с Бетси. Само че веднага ѝ става ясно, че не е особено желана – не я канят нито на спа процедурите преди церемонията, нито на танците след репетицията. Но точно когато решава да си тръгне, на острова нахлуват наемници, водени от безмилостния Кърт (Стивън Дорф). Те търсят скритото семейно съкровище, а в заложници попадат и гостите, включително чаровният шафер Крис (Джъстин Хартли). Оттук нататък – забравете „save the date“ – Сам трябва да спаси целия ден.

Екшън, емоции и... маша за къдрене като оръжие

Режисьорът Саймън Уест и сценаристките Сиси Плийзънтс и Шайна Стайнбърг умело съчетават хаотичния екшън с емоционални моменти, показвайки колко крехки могат да бъдат женските приятелства на разстояние. Посланието? Всеки може да бъде герой – не само добре тренираната шпионка, но и срамежливият съпруг на Зоуи (Реми Ортис) или бащата на булката – ветеран от войната (Майкъл О’Нийл).

Сам открива, че деструктивните ѝ навици всъщност могат да се окажат полезни в извънредни ситуации – развитие, което се усеща естествено и води до заслужена развръзка между нея и Бетси. Последната също има своя трансформация, като осъзнава какво наистина иска.

Шеги на ръба и бой с маркуч за уиски

Хуморът варира от лек до доста пиперлив – със смесен успех. Заядливите реплики на Сам към злодеите не винаги попадат в целта, а сцената с Вирджиния, паднала сред бодливи рози, се изчерпва бързо. Изненадващо ярък момент обаче е песента на Лидия – тя изпълнява култовата „My Neck, My Back (Lick It)“ пред бременната си приятелка и шокирана бяла аудитория.

Визуално филмът страда от нестабилна камера и рязък монтаж, които на моменти прикриват иначе находчивите бойни сцени – като бой с маша за къдрене или с маркуч в уиски-стаята. Ребъл Уилсън демонстрира неочаквана физическа увереност – далеч от ролите с евтини гегове, които е играла в миналото. Макар някои елементи на екшъна да са предвидими (като канона, удобно позициониран в кадър), тяхната употреба в решаващи моменти създава аплодисменти сред зрителите.

Финалът – повече смелост, отколкото логика

За съжаление, няколко сюжетни нишки висят без отговор. Детският обет между Сам и Бетси е само бегло споменат, а предполагаемите хранителни алергии на Сам така и не се проявяват – въпреки че похапва от кетъринга. Кулминацията включва бягство с пластмасова тръба, която не е свързана с нищо реалистично, и сцени, в които очевидно има разминаване между актьорската игра и ефектите от второто звено на продукцията.

Приятен хаос със сърце

Въпреки слабите моменти, „Bride Hard“ си партнира чудесно с филми като „Сватба с препятствия“ („Shotgun Wedding“), като предлага същата доза абсурдни ситуации, но с добронамерено сърце. Подходящ за феновете на леките, забавни екшъни от типа „Ти си... шпионин?!“, които бяха модерни през 2010-те (като „The Spy Who Dumped Me“ и „This Means War“), филмът носи онова усещане за „нещо назаем“ (сюжетът) и „нещо синьо“ (някои доста мръснишки шеги). И това е напълно окей.