Холивудската икона Ричард Чембърлейн, който доби популярност през 60-те години с медицинския сериал "Д-р Килдеър" и по-късно се утвърди като краля на телевизионните минисериали с хитовете “Шогун” и "Птиците умират сами", е починал на 90-годишна възраст.

Новината бе потвърдена от неговия публицист Харлан Бол пред Variety. Актьорът е починал в събота, 29 март, в Уайманало, Хавай, от усложнения след прекаран инсулт.

„Нашият обичан Ричард вече е сред ангелите“, каза в изявление дългогодишният му партньор Мартин Рабет. „Той е свободен и лети към любимите ни, които вече не са сред нас. Какво благословение беше да познаваме такава изключителна и любяща душа. Любовта никога не умира. А нашата любов е под крилете му и го носи към следващото му велико приключение.“

Въпреки че привлекателната му визия понякога пречеше на сериозната му актьорска кариера, Чембърлейн доказа таланта си на сцената с роли в „Хамлет“ и други шекспирови пиеси. Това обаче не бе достатъчно, за да изгради стабилна филмова кариера в киното. Сред по-запомнящите се филми с негово участие са „Петулия“, „Тримата мускетари“, „Любовниците на музиката“ и „Последната вълна“ на Питър Уиър. Но неговото амплоа си остана телевизионният екран, където се превъплъти в роли като крал Едуард VIII, писателя Ф. Скот Фицджералд и героя от Втората световна война Раул Валенберг.

По време на годините си като д-р Килдеър, Чембърлейн също имаше кратка, но успешна музикална кариера, записвайки романтични балади. Показваше вокалните си способности в телевизионни предавания и на сцената, особено в бродуейската постановка „Моята прекрасна лейди“ от 1993 г.

Най-ярко обаче ще бъде запомнен с ролята си на амбициозния австралийски свещеник в минисериала по романа на Колийн Маккълоу „Птиците умират сами“, който се превърна в огромен телевизионен успех.

Също така минисериалът „Шогун“ по романа на Джеймс Клавел от 1980 г. се оказа ключов момент в кариерата му. След тези успехи, той получаваше едни от най-високите хонорари в телевизията чак до 1996 г., когато излезе продължението „Изгубените години“ към „Птиците умират сами“.

MGM подписват договор с младия Чембърлейн в началото на 60-те и му поверяват ролята на д-р Килдеър — герой от популярна филмова поредица. Часовата медицинска драма с участието на Реймънд Маси дебютира през есента на 1961 г. и веднага се превръща в хит, излъчвайки се до 1966 г.

Красотата и спокойното му излъчване го превръщат в любимец на публиката. Използва тази слава, за да запише музикален албум „Richard Chamberlain Sings“ (1962), както и сингъла „Theme From Dr. Kildare“. Пее и в саундтраците на филмите „Twilight of Honor“ и „Joy in the Morning“.

След края на „Д-р Килдеър“, Чембърлейн търси нови посоки. Учи актьорско майсторство и получава главна роля в мюзикъла „Холи Голайтли“ по „Закуска в Тифани“, но постановката е свалена преди официалната премиера.

През 70-те заминава за Англия и се изявява като Хамлет в театъра Birmingham Rep — първият американец, изиграл ролята на британска сцена след Джон Баримор. Постановката е заснета за телевизията. Играе и в други класически роли като Ричард II, Сирано дьо Бержерак, и в пиеси на Тенеси Уилямс и Томас Бейб, за които получава номинации за наградата Drama Desk.

Участва в британската адаптация на „Портретът на една дама“ и във филма „Петулия“ редом с Джули Кристи и Джордж С. Скот. Във Великобритания изиграва и Чайковски във филма на Кен Ръсел „Любовниците на музиката“.

През 1973 г. се превъплъщава в лорд Байрон във филма „Лейди Карълайн Ламб“. Ричард Лестър го кани за ролята на Арамис в „Тримата мускетари“, където участва и в двете продължения.

През същия период Питър Уиър му поверява главната роля в „Последната вълна“, а Чембърлейн участва и в звездния състав на катастрофичния хит „Ад под небето“. Играе още в „The Swarm“ и приказката „Пантофката и розата“.

Продължавайки телевизионната си кариера, изиграва крал Едуард VIII в „Жената, която обичам“ (1972), заедно с Фей Дънауей в ролята на Уолис Симпсън. Филмът е толкова скандален, че е забранен за излъчване във Великобритания.

В средата на 70-те става звезда на телевизионни продукции като „Граф Монте Кристо“, „Ф. Скот Фицджералд и последните красавици“ и „Железната маска“, като получава и първата си номинация за „Еми“ за ролята в „Монте Кристо“.