Снимка: HBO Max

Трудно е да повярваме, че краят на And Just Like That наистина означава сбогом с Кари Брадшоу – завинаги.

Отчасти, защото и актрисата Сара Джесика Паркър, и шоуранърът Майкъл Патрик Кинг така и не успяха истински да се разделят с нея. След като Sex and the City завърши през 2004 г. с уж завършен финал – Кари, вечното нюйоркско момиче-сингъл, открива, че винаги е имала всичко необходимо в себе си – тя се завърна само четири години по-късно, в пълнометражен филм. Последвалият Sex and the City 2 през 2010 г., с пътуване до Близкия Изток и някои странни сюжетни обрати, остави двусмислен вкус, а след това – повече от десетилетие тишина. И после – изненада! Светът на сериала се завърна. По-мрачен, по-мъдър.

Решението да се създаде And Just Like That, чийто край Кинг официално обяви за 14 август, беше или смелост, или чиста лудост – или, както често става, акт на любов. Любовта на Кари към Биг (Крис Нот) беше вече многократно тествана: първо той я изостави пред олтара, после тя флиртува с бившия си Ейдън (Джон Корбет), но всеки път любовта побеждаваше. И приятелките ѝ бяха тръгнали по различни пътища в зряла възраст. Накъде още можеха да поемат?

Оказа се – в съвсем неочаквани посоки. При разговори с актьори и сценаристи за седмични материали тази година, ме изненада колко дълбоко ги беше наранила масовата критика от феновете, особено в началото. Аудиторията сякаш не можеше да приеме сериал, който включва почти всички ключови фигури от оригинала, но звучи с изцяло нов тон.

Sex and the City беше културен феномен – дръзки жени, които живеят живота си по свои правила. And Just Like That на пръв поглед изглеждаше като предателство към тази любов. Смъртта на Биг в първите епизоди потопи Кари в скръб, каквато не бяхме виждали при раздяла. Миранда (Синтия Никсън) – преди стабилна и разумна – започна да се бори със зависимости, прекрати брака си и се впусна в нова връзка с небинарния комик Че Диас (Сара Рамирес). Шарлот (Кристин Дейвис) откри ново приятелство с Лиса (Никол Ари Паркър). А Саманта (Ким Катрал) липсваше напълно – отказът на Катрал да участва, заради дългогодишен конфликт, наруши баланса още от самото начало.

Снимка: Everett Collection

Всичко беше с краката нагоре. Усмихнатата Кари беше потисната; Миранда – изгубена; новите герои бързаха да се наложат, докато стара приятелка отсъстваше. Това беше по-реалистично и мрачно от филмите. Като в истинския живот – понякога новините от миналото те нараняват. И все пак – точно там трябва да търсим радостта. Постепенно Кари се измъкна от скръбта и започна нова (и дълга) връзка с Ейдън, напомняйки ни за склонността ѝ да се влюби в самата идея за любовта. Шарлот разкри неподозирана дълбочина (а Кристин Дейвис отново показа, че е скритата комедийна сила на шоуто). Сред новите лица блестеше героинята на Сарита Чаудри – Сийма, своеобразен наследник на Саманта със собствен стил и увереност. Миранда също излезе от кризата по-силна и сложна. (А появата на Че Диас – без значение дали ви хареса или не – беше важна за културната сцена.)

Сериалът беше изцяло воден от емоции – но с различна чувствителност от тази преди 20 години. Да, понякога беше тъжен. Но и по-отворен към странностите на живота, каквито Sex and the City не си позволяваше. Камеото на Саманта? Разговори за закъснели полети от летище "Хийтроу" – напълно човешки, но и напълно незначителни. Срещаните сервитьори и продавачи носеха собствени неврози. А родителските драми – от контрабанда на Риталин до конкуренция между университетски консултанти – звучаха толкова конкретно, сякаш са взети от нюйоркски форуми за майки.

Не беше Sex and the City. Беше нещо странично – или, може би по-точно: нещо, което съществува във времето напред. Мъдростта на възрастта понякога означава да забелязваш повече. Сериалът беше странно, но нежно любовно писмо към героите си и към наследството на оригинала. Трудно определимо, но възнаграждаващо – особено когато ни даваше изненадващи прозрения за това как Кари живее сега.

Снимка: HBO Max

А тя живееше по различен начин. Вече не танцува из Ню Йорк с туту. Все така наблюдателна – писателка, готова да критикува всички, но доста по-прощаваща към себе си. Добра приятелка – когато реши да бъде. Ексцентрична в стила си. И по-мека. Последната ѝ раздяла с Ейдън беше взаимна, тъжна, но зряла. След загубата на Биг, тя вече е човек с нова перспектива.

И точно това прави края още по-болезнен – както за зрителите, така и за телевизията, която трябва да може да поддържа живи такива обичани образи. Да сложим точка на Кари точно сега е тъжно – тя е една от най-емблематичните героини в историята на телевизията, а Паркър я играе (периодично) от 1998 г. насам. Ще видим как ще я "приземят" сценаристите, но това да я изгубим заради спирането на сериал в стрийминг платформа изглежда... недостойно.

Но ако познаваме хората, които създадоха Кари – с цялата любов, с която гледаш партньора си реално и го приемаш какъвто е – вероятно още не са приключили с нея. А може би – ако имаме късмет – ще зърнем още веднъж нейната история.