05 Tremors / Трусове (1990)

Психологическият хорър е страхотен, но понякога просто сме в настроение да гледаме как модерни каубои се изправят срещу чудовищни мутанти в пустинята. А когато имате такъв сърбеж, най-добрият начин да го почешете е да гледате „Тремор“.

Радостта, която обгръща този филм, е направо заразителна. Сюжетът е съвсем кратък: Двама здрави герои (в ролите Кевин Бейкън и Фред Уорд) трябва да помогнат на един град да се пребори с гигантски червеи, които използват вибрации, за да ловят плячката си. Самият град е пълен с колоритни персонажи, сред които Хедър на Реба Макентийр и Бърт на Майкъл Грос, а колективните им приказки са също толкова интересни, колкото и отличната работа на създанията във филма. Треморът перфектно пресича хоръра, уестърна и научнофантастичните създания, но определено ще искате да гледате този филм отново, вместо да гледате кавалкадата от все по-разочароващи продължения.

06 Gremlins 2: The New Batch / Гремлини 2: Новата партида (1990)

 Повечето фенове на ужасите ще се съгласят, че продълженията често са гадни и са продиктувани най-вече от недалновидната алчност на студията. Но какво се случва, когато продължението на хоръра се води от човек, който споделя тези чувства? Получавате „Гремлини 2: Новата партида“. Като продължение на оригиналния филм „Гремлини“ (1984 г.), „Новата партида“ е различен в почти всяко отношение, с изключение на самите същества. Вместо Гремлините да превземат малко градче, те превземат Центъра на Кламп, сграда, собственост на Даниел Кламп - изигран от Джон Глоувър, който прави най-добрата си имитация на Доналд Тръмп. Тази нова обстановка помага на режисьора Джо Данте да направи една наистина язвителна сатира на холивудската машина. Тъй като в небостъргача Clamp Center се помещават толкова много различни бизнеси и живи персонажи, нещата стават странни много бързо.

Леонард Малтин, отявлен критик на първия филм, бива изяден от гремлини, след което малките зверове превземат театър, преди да му се скара не кой да е, а Хълк Хоган. Научните експерименти, ръководени от Кристофър Лий, също ни дават достойни за продължение мутации, включително летящи гремлини и един, направен от електричество. Над всичко се извисява високомерието на самия Клъмп (Глоувър), чийто неумолим стремеж към печалба води до хаос и разрушения (в крайна сметка именно неговите главорези хващат Гизмо, защото виждат потенциал за печалба). Това е коментарът на Данте за една студийна система, която не се интересува непременно от творчеството или качеството. За щастие, Данте не се свени да се подиграва и със себе си, включително в сцена, в която героите обсъждат как точно действа „яденето след полунощ“, когато става въпрос за превръщането на Mogwais в Гремлини.

 07 The Silence of the Lambs / Мълчанието на агнета (1991)

 Голямото качество на „Мълчанието на агнетата“ говори почти само за себе си. Единственият филм на ужасите, който някога е печелил наградата за най-добър филм?

Проверете. Смайващи изпълнения на актьори, които са на върха на възможностите си? Да. Достатъчно известни реплики и образи, за да стартират десетилетия наред мемове, пародии и препратки? Проверявам, проверявам, проверявам! Освен това обаче този филм е важен артефакт в историята на филмите на ужасите. Във време, в което публиката свързваше ужасите с уморителните изблици на Фреди Крюгер и Джейсън Воорхийс, „Мълчанието на агнетата“ ни напомни, че ужасите могат да бъдат по-страшни, когато са по-земни.

За съжаление, този филм служи и като крайъгълен камък за един много смесен франчайз. Започвайки едно десетилетие след излизането на този филм, „Ханибал“ (2001), „Червеният дракон“ (2002) и „Ханибал се надига“ (2007) ни дават все по-слаба възвръщаемост на екранните приключения на Ханибал Лектър. Това беше доказателство, че дори Антъни Хопкинс не може да надмине зашеметяващото си изпълнение и нямаше да получим истински ренесанс на Ханибал, докато Мадс Микелсен не влезе в ролята в сериала на NBC „Ханибал“.

08 Dracula / Дракула (1992)

Обичате ли филми за вампири, филми от различни периоди и сценични ефекти? В такъв случай „Дракула“ на Брам Стокър е филм, който на практика е създаден за вашия вкус. Макар и привидно да е адаптация на оригиналния роман за вампири, режисьорът Франсис Форд Копола взема историята (която е съставена изцяло от писма, вестникарски статии и дневникови записки) и вдъхва живот на сцените с (хм) убийствен актьорски състав. Някои изпълнения са по-добри от други, разбира се. В ролята на Дракула Гари Олдман дъвче пейзажа дори по-често, отколкото поглъща човешка кръв. А Антъни Хопкинс като Ван Хелсинг помага да се намери перфектната граница между това да бъде човек на науката и човек, който трябва да се изправи срещу мистична и загадъчна заплаха. Тези изпълнения са толкова добри, че може и да не забележите мацката Уинона Райдър или претоварения Киану Рийвс, който прилага един от най-лошите акценти в историята на киното.

Използването на костюмите, миниатюрите и практическите ефекти във филма също не е нищо друго освен спиращо дъха. От време на време може да се окаже, че сте спрели да обръщате внимание и сте започнали да се питате „как са направили това“, особено когато видите перфектен кадър, съчетаващ запис в дневник и ускоряващ се влак на фона на залязващото слънце.