Роман Полански (Roman Polanski)

Роман Полански е полски филмов режисьор, продуцент, сценарист и актьор. Създал филми в Полша, Великобритания, Франция и САЩ, той е смятан за един от малкото истински международни режисьори. Роман Полански е роден в Париж през 1933 г.

Родителите му се завръщат в Полша от Франция през 1936 г., три години преди началото на Втората световна война. При нахлуването на Германия през 1939 г., като семейство с предимно еврейско наследство, всички те са изпратени в краковското гето. След това родителите му са заловени и изпратени в два различни концентрационни лагера: баща му - в Маутхаузен-Гузен в Австрия, където оцелява след войната, а майка му - в Аушвиц, където е убита. Роман става свидетел на залавянето на баща си и след това, едва 7-годишен, успява да избяга от гетото и да преживее войната, като първоначално се скита из полската провинция и се преструва на римокатолическо дете, което посещава роднините си. Въпреки че това спасява живота му, той е жестоко малтретиран, като е почти смъртоносно пребит, в резултат на което има счупен череп.

Местните хора обикновено пренебрегват киносалоните, в които се прожектират немски филми, но Полански изглежда не се притеснява от пропагандата и често ходи на кино. С напредването на войната Полша става все по-разрушена и той заживява като скитник, криейки се в хамбари и гори, хранейки се с каквото успее да открадне или намери. Още ненавършил 12 години, той се сблъсква с няколко нацистки войници, които го принуждават да държи мишени, докато стрелят по тях. В края на войната през 1945 г. той се събира с баща си, който го изпраща в техническо училище, но младият Полански изглежда вече е избрал друга кариера. През 50-те години на миналия век той започва да се занимава с актьорско майсторство и участва във филма на Анджей Вайда Pokolenie (1955), след което учи във филмовото училище в Лодз. Ранните му късометражни филми като Dwaj ludzie z szafa (1958), Le gros et le maigre (1961) и Ssaki (1962) показват вкуса му към черния хумор и интереса му към странните човешки взаимоотношения. Дебютният му пълнометражен филм "Нож във водата" (1962 г.) е един от първите полски следвоенни филми, които не са свързани с темата за войната. Това е и първият полски филм, който получава номинация за "Оскар" за най-добър чуждестранен филм. Въпреки че вече е значим полски режисьор, Полански избира да напусне страната и се отправя към Франция. Докато е на улицата в Париж, той се сприятелява с младия сценарист Жерар Браш, който в крайна сметка става негов дългогодишен сътрудник. Следващите два филма - "Отблъскване" (1965) и "Задънена улица" (1966), заснети в Англия в съавторство с Брач, печелят съответно "Сребърна", а след това и "Златна мечка" на Международния филмов фестивал в Берлин. През 1968 г. Полански заминава за Холивуд, където заснема психологическия трилър "Бебето на Розмари" (1968). След бруталното убийство на съпругата му Шарън Тейт от семейство Менсън през 1969 г. обаче режисьорът решава да се върне в Европа. През 1974 г. той отново прави американска премиера - това е "Китайски квартал" (1974).

Това изглежда началото на една обещаваща холивудска кариера, но след осъждането му за содомия на 13-годишно момиче Полански бяга от САЩ, за да избегне затвора. След филма "Тес" (1979), отличен с няколко "Оскар"-а и "Сезар"-а, творбите му през 80-те и 90-те години стават непостоянни и рядко се доближават до калибъра на по-ранните му филми. Едва с "Пианистът" (2002) Полански се завръща в пълна форма. За този филм той печели почти всички най-важни филмови награди, включително "Оскар" за най-добър режисьор, "Златна палма" от фестивала в Кан, БАФТА и "Сезар".

Той все още обича да играе във филми на други режисьори, понякога с интересни резултати, както в Una pura formalità (1994). - И.И. превод