Роман Полански / Roman Polanski

Роман Полански е роден на 18 август 1933 г. в Париж в семейство на еврейски емигранти. Когато е едва на три години, родителите му се връщат в Полша, без да подозират какви ужаси ги очакват с приближаването на войната. След германската инвазия през 1939 г. семейството е затворено в краковското гето. Баща му е депортиран в концлагера Маутхаузен, където оцелява, но майка му е изпратена в Аушвиц и убита там. Самият Полански, едва седемгодишен, успява да избяга и оцелява, криейки се из селата и горите, като се представя за католическо дете. Преживява жестоки изпитания, включително побой, който почти отнема живота му.

След войната той се събира с баща си, но вече е избрал пътя на киното. В началото на 50-те години започва да се занимава с актьорство, като се появява в *Поколение* (1955) на Анджей Вайда, а после учи във Висшето филмово училище в Лодз – едно от най-престижните в Полша. Късометражните му филми *Двама мъже и гардероб* (1958) и *Ссаките* (1962) привличат вниманието с черния си хумор и необичайната атмосфера. Дебютът му в пълнометражното кино – *Нож във водата* (1962) – е първият полски филм, номиниран за „Оскар“ за чуждоезичен филм и веднага го поставя сред най-обещаващите европейски режисьори.

След успеха в Полша Полански се премества във Франция, а после и в Англия, където заедно със сценариста Жерар Браш създава психологически трилъри като *Отблъскване* (1965) и *Задънена улица* (1966), носители на престижни награди от фестивала в Берлин. В края на 60-те заминава за Холивуд и заснема *Бебето на Розмари* (1968) – филм, който се превръща в класика на психологическия ужас. Личният му живот обаче е белязан от трагедия, когато през 1969 г. съпругата му, актрисата Шарън Тейт, е убита по време на зверствата на „семейство Менсън“.

Въпреки личната драма, Полански продължава да твори и създава още една класика – *Китайски квартал* (1974), с участието на Джак Никълсън и Фей Дънауей, който днес се счита за един от върховете на американския нео-ноар. Следва филмът *Тес* (1979), адаптация по романа на Томас Харди, който печели „Оскар“ за операторско майсторство и няколко награди „Сезар“.

През 80-те и 90-те кариерата му е непостоянна, но през 2002 г. Полански се завръща триумфално с *Пианистът* – силна и лична драма за оцеляването на полския пианист Владислав Шпилман по време на Холокоста. Филмът носи на Полански „Златна палма“ в Кан, „Оскар“ за най-добър режисьор, БАФТА и „Сезар“, утвърждавайки го като един от големите майстори на киното.

Извън режисурата той понякога се появява и като актьор – както в италианския филм *Една чиста формалност* (1994). Полански остава противоречива фигура заради скандалите в личния си живот, включително бягството му от САЩ след съдебно дело през 70-те години. Но въпреки това неговото творчество – смело, провокативно и често белязано от темите за параноя, изолация и човешка уязвимост – продължава да го нарежда сред най-влиятелните режисьори в световното кино.