Актьор - The Black Dahlia(2006) - Elizabeth's Screen Test Director (voice
uncredited)
Rotwang muß weg!(1994) - Famous American movie director
Greetings(1968) - Man in front of draft office smoking (uncredited)
Режисьор: Catch and Kill
Sweet Vengeance
Domino(2019/I)
Passion(2012)
Redacted(2007)
The Black Dahlia(2006)
Femme Fatale(2002)
Bruce Springsteen: The Complete Video Anthology 1978-2000(2001)
Mission to Mars(2000)
Snake Eyes(1998)
Mission: Impossible(1996)
Carlito's Way(1993)
Raising Cain(1992)
The Bonfire of the Vanities(1990)
Casualties of War(1989)
Bruce Springsteen: Video Anthology 1978-1988(1989)
The Untouchables(1987)
Wise Guys(1986)
Bruce Springsteen: Dancing in the Dark(1984)
Frankie Goes to Hollywood: Relax (Body Double Version)(1984)
Body Double(1984)
Scarface(1983)
Blow Out(1981)
Dressed to Kill(1980)
Home Movies(1979)
The Fury(1978)
Carrie(1976)
Obsession(1976)
Phantom of the Paradise(1974)
Sisters(1972)
Get to Know Your Rabbit(1972)
Hi
Mom!(1970)
Dionysus in '69(1970)
To Bridge This Gap(1969)
The Wedding Party(1969)
Greetings(1968)
Murder à la Mod(1968)
Show Me a Strong Town and I'll Show You a Strong Bank(1966)
The Responsive Eye(1966)
Jennifer(1964)
Woton's Wake(1963)
660124: The Story of an IBM Card(1961)
Icarus(1960)
Брайън Де Палма е един от известните режисьори, които оглавяват новото движение в Холивуд през 70-те години на миналия век. Известен е с многобройните си филми, които варират от филми с насилие до трилъри, подобни на Хичкок. Роден на 11 септември 1940 г., Де Палма е роден в Нюарк, Ню Джърси, в италиано-американско семейство. Първоначално постъпва в университета като студент по физика, Де Палма е привлечен от киното, след като гледа класики като "Гражданинът Кейн" (1941). Записвайки се в колежа "Сара Лорънс", той намира трайно влияние от различни учители като Алфред Хичкок и Анди Уорхол.
Първоначално филмите му се състоят от черно-бели ленти като "Да преодолееш тази пропаст" (1969 г.). След това открива млад актьор, чиято слава ще повлияе на Холивуд завинаги. През 1968 г. Де Палма заснема комедийния филм "Поздрави" (1968) с участието на Робърт де Ниро в първата му роля в киното. Двамата веднага продължават с филмите "Сватбено тържество" (1969) и "Здравей, мамо! (1970).
След като заснема нискобюджетни трилъри като "Сестри" (1972) и "Обсебване" (1976), Де Палма получава предложение да режисира филм по класическия роман на Стивън Кинг "Кери". Историята разказва за измъчена тийнейджърка, която открива, че притежава силата на телекинезата. Филмът е с участието на Сиси Спейск, Пайпър Лори и Джон Траволта и е шанс за Де Палма да изпробва техниката на разделен екран, с която по-късно става известен.
Кери (1976 г.) има огромен успех и носи на двете главни женски роли (Лори и Спейск) номинации за Оскар. Филмът е похвален от повечето критици и репутацията на Де Палма вече е трайно подсигурена. Успехът му е последван от филма на ужасите "Ярост" (1978 г.), комедийния филм "Домашно кино" (1979 г.) (и в двата филма участва Кърк Дъглас), криминалния трилър "Облечени да убиват" (1980 г.) с Майкъл Кейн и Анджи Дикинсън в главните роли, както и друг криминален трилър, озаглавен "Взрив" (1981 г.) с участието на Джон Траволта.
Следващият му голям успех е противоречивият, изключително жесток филм "Белязано лице" (1983 г.). Написан от Оливър Стоун и с участието на Ал Пачино, филмът разказва за издигането на кубинския имигрант Тони Монтана до властта в Съединените щати чрез търговията с наркотици. Макар и да претърпява неуспех сред критиците, филмът има голям успех в търговско отношение.
След "Белязано лице" (1983 г.) Де Палма прави още два филма, преди да се сдобие с още един от своите вече класически филми: (1987), в който старият му приятел Робърт де Ниро изпълнява ролята на чикагския гангстер Ал Капоне. Във филма участват още Кевин Костнър в ролята на човек, който се ангажира да унищожи Капоне, и Шон Конъри - стар полицай, който помага на героя на Костнър да сформира група, известна като "Недосегаемите". Филмът е един от най-успешните филми на Де Палма, който носи на Конъри "Оскар", а на Енио Мориконе - номинация за най-добра музика.
След "Недосегаемите" (1987 г.) Де Палма заснема филма за Виетнам "Жертви на войната" (1989 г.) с участието на Майкъл Джей Фокс и Шон Пен. Филмът се фокусира върху нов войник, който е безпомощен да спре доминиращия си сержант да отвлече виетнамско момиче с помощта на принудените членове на взвода. Филмът се справя сравнително добре в боксофиса, но именно следващият му филм показва как той може да направи хит и катастрофа в рамките на кратко време. В "Огънят на суетата" (1990 г.) участват редица известни актьори като Брус Уилис и Морган Фрийман, но въпреки това филмът е комерсиален провал и му носи две номинации за "Рази".
Но успехът, който Де Палма получава до този момент, не го оставя на самотек. Той заснема филма на ужасите "Възпитанието на Кейн" (1992 г.) и криминалната драма "Пътят на Карлито" (1993 г.) с участието на Ал Пачино и Шон Пен. Последният филм разказва за бивш престъпник, току-що излязъл от затвора, който се опитва да избегне миналото си и да продължи напред. Именно през 1996 г. се появява един от най-известните му филми. Това е изпълненият с напрежение филм "Мисия: Невъзможна (1996) с Том Круз и Джон Войт в главните роли.
След този филм последва интересният, но неуспешен филм "Змийски очи" (1998 г.) с Никълъс Кейдж в ролята на детектив, който се оказва насред сцена на убийство на боксов ринг. Де Палма продължава с визуално изумителния, но също толкова неуспешен филм "Мисия до Марс" (2000), който му носи още една номинация за "Рази". Отново среща неуспех с криминалния трилър "Фатална жена" (2002), конспиративния "Черната далия" (2006) и противоречивия филм "Редактирано" (2007), който се занимава с отделни истории от войната в Ирак.
Брайън Де Палма може и да е в застой за момента, но ако касовата му история ни е научила на нещо, то е, че той винаги се завръща с голям успех, който се помни години наред след това. - И.И. превод