Брайън Де Палма / Brian De Palma

Брайън Де Палма е роден на 11 септември 1940 г. в Нюарк, Ню Джърси, в италиано-американско семейство. Израснал с интерес към науката, първоначално следва физика, но любовта към киното го завладява, след като гледа класически филми като *Гражданинът Кейн*. Той се прехвърля в колеж „Сара Лорънс“, където попада под влиянието на преподаватели и личности като Алфред Хичкок и Анди Уорхол, които оставят траен отпечатък върху стила му.

В края на 60-те години Де Палма заснема първите си независими филми – *Greetings* (1968) и *Hi, Mom!* (1970), като именно в тях открива младия Робърт де Ниро и му дава първите роли на голям екран. Следват по-амбициозни проекти като *Sisters* (1972) и *Obsession* (1976), но големият пробив идва с екранизацията на романа на Стивън Кинг *Кери* (1976). Успехът на филма, както сред публиката, така и сред критиците, утвърждава Де Палма като водещо име в новото поколение холивудски режисьори.

През следващите години той изгражда репутация на майстор на напрежението, често сравняван с Хичкок, но със собствен, по-жесток и експресивен стил. Създава психологически и визуално провокативни филми като *Dressed to Kill* (1980) и *Blow Out* (1981). Истински култов статус обаче получава с *Scarface* (1983) – бруталната история на кубинския имигрант Тони Монтана, изигран от Ал Пачино, която първоначално предизвиква противоречия, но по-късно се превръща в една от най-емблематичните гангстерски ленти в историята на киното.

*The Untouchables* (1987) е следващият му голям успех, донесъл на Шон Конъри „Оскар“ и на Енио Мориконе – номинация за музика. През 1989 г. Де Палма режисира *Casualties of War*, силна антивоенна драма с Майкъл Джей Фокс и Шон Пен, последвана от амбициозния, но комерсиално провалил се *The Bonfire of the Vanities* (1990).

В началото на 90-те той се завръща към силната си страна – криминалния жанр – с *Carlito’s Way* (1993), отново с Ал Пачино, и постига огромен комерсиален успех с *Mission: Impossible* (1996), който поставя началото на един от най-популярните франчайзи в историята. Въпреки това по-късните му проекти като *Snake Eyes* (1998), *Mission to Mars* (2000), *Femme Fatale* (2002) и *The Black Dahlia* (2006) срещат противоречиви отзиви и често търпят неуспехи в боксофиса.

В стила на Де Палма ясно личи любовта към визуалния експеримент – използването на split screen, дълги непрекъснати кадри и сложни камерни движения. Макар и често критикуван за прекомерната употреба на насилие или прекалената театралност, той остава верен на идеята за киното като зрелищно, напрегнато и емоционално изживяване.

Днес Брайън Де Палма е считан за един от най-емблематичните режисьори на поколението „Ново Холивуд“ редом до Мартин Скорсезе, Стивън Спилбърг и Франсис Форд Копола. Неговите филми, независимо от успеха им в момента на излизане, често придобиват култов статус и продължават да оказват силно влияние върху нови поколения режисьори.