Сидни Поатие (Sidney Poitier)

Сидни Поатие е роден на Кат Айлънд, Бахамските острови, макар че е роден два месеца по-рано в Маями по време на посещение на родителите му Евелин (Аутен) и Реджиналд Джеймс Поатие. Израства в бедност като син на фермери, а баща му кара такси в Насау. Сидни има слабо формално образование и на 15-годишна възраст е изпратен в Маями да живее с брат си, за да предотврати нарастващата му склонност към престъпност. В САЩ той се сблъсква с расовата пропаст, която разделя страната, което е голям шок за момче, идващо от общество с мнозинство от африкански произход.

На 18-годишна възраст заминава за Ню Йорк, където върши черна работа и спи в тоалетната на автогарата. След кратък престой в армията като работник в болница за ветерани следва още по-чевръста работа в Харлем. Импулсивно прослушване в Американския негърски театър е отхвърлено толкова категорично, че Поатие посвещава следващите шест месеца на преодоляване на акцента си и подобряване на изпълнителските си умения. При втория си опит е приет. Забелязан по време на репетиция от кастинг агент, той получава малка роля в бродуейската постановка на "Лизистрата", за която получава добри отзиви. До края на 1949 г. му се налага да избира между главните роли на сцената и предложението да работи за Дарил Ф. Занук във филма "No Way Out" (1950). Изпълнението му на ролята на лекар, който лекува бял фанатик, го забелязва много и води до още роли. Въпреки това ролите все още не са толкова интересни и значими, колкото тези, които белите актьори получават обичайно. Но седем години по-късно, след като отказва няколко проекта, които смята за унизителни, Поатие получава редица роли, които го катапултират в категория, рядко, ако изобщо някога, постигана от афроамериканец по това време - тази на водещ мъж. Един от тези филми, "The Defiant Ones" (1958 г.), носи на Поатие първата му номинация за Оскар като най-добър актьор. Пет години по-късно той печели "Оскар" за филма "Полски лилии" (1963 г.) - първият афроамериканец, спечелил награда за главна роля.

Остава активен на сцената и екрана, както и в разрастващото се движение за граждански права. Ролите му във филмите "Познай кой ще дойде на вечеря" (1967 г.) и "За сър, с любов" (1967 г.) са знакови за преодоляване на някои социални бариери между чернокожи и бели. Талантът, съвестта, почтеността и присъщата му симпатия поставят Поатие на равна нога с белите звезди от онова време. През 70-те години на миналия век той се заема с режисура и продуциране, като постига успех и в двете области. - И.И. превод