Мари-Луиз Паркър (Mary-Louise Parker)

Мери-Луиз Паркър е родена на 2 август 1964 г. във Форт Джаксън, Южна Каролина, като най-малкото от четирите деца на съдия Джон Морган Паркър и бившата Каролин Луиз Морел. Тя е с предимно шведски, английски и шотландски произход. Професията на баща ѝ отвежда семейството както в страната, така и в чужбина, докато растат.

Паркър проявява потенциал в тийнейджърските си години и специализира актьорско майсторство в колежанските си години, като завършва Училището по изкуствата в Северна Каролина. Започвайки актьорската си кариера с роля в дневната сапунка "Надеждата на Райън" (1975 г.), Мери решава да изпробва водите в Ню Йорк и след работа на извънбродуейска сцена в края на 80-те години на ХХ в. дебютира на Бродуей с "Прелюдия към целувка" през 1990 г., където печели наградата Theatre World Award, наградата "Кларънс Дервент" и номинация за "Тони".

Бързо следват филми и телевизия и тя бързо печели внимание. Тя е едновременно трогателна и забавна в ролята на символичната приятелка на група гейове в драмата за СПИН "Дългогодишен спътник" (1989 г.), но истински се разгорещява с борбеното си, забележително изпълнение в "Пържени зелени домати" (1991 г.), където се изправя срещу такива женски сили като Джесика Танди, Кати Бейтс и Мери Стюарт Мастерсън. Наричана от някои "многострадалното момиче от съседния вход", тя играе такива благородни, необичайни нещастници и второстепенни роли в Grand Canyon (1991), Naked in New York (1993), Bullets Over Broadway (1994), The Client (1994) Boys on the Side (1995), в който този път е жертва на СПИН, The Portrait of a Lady (1996), The Maker (1997), Let the Devil Wear Black (1999), Red Dragon (2002) и Pipe Dream (2002).

Предпочитайки качеството пред количеството, тя усъвършенства занаята си с нестандартни роли в независими игрални филми и не изоставя театралните си корени. Получава множество актьорски награди за сценичната си работа в "Как се научих да шофирам" (1996 г.) и най-вече в "Доказателство" през 2000 г., където печели почти всички възможни награди, включително престижната "Тони". Името ѝ все още не предизвиква очаквания, но филм или продукция с участието на Мери-Луиз Паркър обикновено гарантира силен прием от критиката. Без да е омъжена, тя започва дългогодишна връзка с актьора Били Кръдъп, след като двамата се появяват един срещу друг в пиесата "Автобусна спирка" през 1996 г. Двамата тръгват по различни пътища през 2003 г., на фона на сериозни противоречия (по това време тя е бременна).

Мери Луиз продължава да разпределя времето си равномерно и умело в телевизията, киното и на сцената. Въздействащият телевизионен минисериал, адаптация на обявената от Тони Кушнер за награждавана бродуейска пиеса "Ангели в Америка" (2003 г.), режисиран от Майк Никълс, носи на актрисата за поддържаща роля награди "Златен глобус" и "Еми". Година по-късно печели и номинация за "Тони" за бродуейския спектакъл "Безразсъдни", но година след това наистина се превъплъщава в образа и смайва публиката във високо оценения 7-сезонен сериал на Showtime "Плевели" (2005 г.), печелейки още един "Златен глобус" и няколко номинации за "Еми" за невероятното си изпълнение на Нанси Ботуин, сравнително наивна домакиня и майка от предградията, която си навлича сериозни неприятности със закона и наркокартелите, когато след внезапната смърт на съпруга си се превръща в квартален наркодилър, за да се прехранва.

През новото хилядолетие Мери продължава с убедителната си работа във филми като RED 2 (2013), R.I.P.D. (2013), Jamesy Boy (2014), Behaving Badly (2014), Chronically Metropolitan (2016), Golden Exits (2017) и Red Sparrow (2018). Телевизионните му роли включват постоянни роли в "Черният списък" (2013) и научно-фантастичния трилър "Господин Мерцедес" (2017).

Първото ѝ дете е осемнадесетгодишният Уилям Атикус Паркър -- режисьор, сценарист и актьор. Осиновявайки второ дете от Етиопия, Мери Луиз получава признание през 2013 г. за значителния си принос към Hope North - организация, която работи в областта на образованието и лечението на млади жертви, попаднали в гражданската война в Уганда. През 2015 г. излиза мемоарната ѝ книга в писма "Скъпи г-н Вие". - И.И. превод