Стокард Чанинг (Stockard Channing)

Един от вечните и интелигентни таланти на Бродуей и Холивуд, който има склонност да хвърля умна и цинична светлина върху заобикалящата го среда, Стокърд Чанинг е родена като Сюзън Уилямс Антония Стокърд на 13 февруари 1944 г. в Ню Йорк в семейството на баща протестант и майка католичка от ирландски произход. Родителите ѝ са Мери Алис (родена Инглиш) и заможният корабен мениджър Лестър Нейпиър Стокърд; последният умира, когато дъщеря му е на 16 години, и ѝ оставя значително имущество.

Чанинг посещава известното училище Чапин в Ню Йорк, а по-късно посещава училището Мадейра - девически пансион във Вирджиния. Специализира литература и история в колежа "Радклиф", който завършва с отличие през 1965 г. През 1964 г. се омъжва за Уолтър Чанинг-младши, бизнесмен, чиято фамилия запазва като част от собствения си сценичен псевдоним след развода им четири години по-късно.

Интересувайки се от актьорско майсторство, през 1966 г. прави сценичния си дебют в постановката "Разследване" в експерименталната театрална компания в Бостън. След това играе редица нестандартни роли в компанията. В крайна сметка се премества в Ню Йорк, където през 1971 г. прави първия си опит на Бродуей като хористка и дубльорка в музикалната версия на "Двама господа от Верона". Две години по-късно поема главната роля на Джулия в националната трупа в Лос Анджелис. Други театрални роли по това време включват "Адаптация/Напред" (1970 г.), "Арсеник и стари дантели" (1970 г.), "Игра на Стриндберг" (1971 г.) и "Без особени чувства" (1973 г.).

Донякъде обикновена, но магнетична и с уникален външен вид, тъмнокосата актриса започва да се появява за първи път в киното с малки роли в мрачната комедия "Болница" (1971 г.) и в дрезгавата фантастична драма на Барбра Стрейзънд "В пясъчника" (1972 г.). Поемайки главната женска роля на наследница и потенциална жертва на срамежливите Джак Никълсън и Уорън Бийти в комедията на Майк Никълс "Съдбата" (1975), филмът, въпреки мъжката си звездна сила и номинацията ѝ за "Златен глобус", не се превръща в звезден хит за Чанинг, както се предвиждаше първоначално.

Въпреки че следващите ѝ два филма (Големият автобус (1976) и Сладко отмъщение (1976)) също не я извеждат на първа база сред публиката, Чанинг прави голям хоумрън с телевизионния филм Момичето с най-голяма вероятност... (1973), интелигентна черна комедия, написана от Джоан Ривърс, в която тя играе бивше грозно пате, превърнало се в красавица (а ла пластична хирургия), която решава да привлече и свали мъжете, които жестоко са я отхвърлили преди това. Чанинг открива своята ниша с този интелигентен, сардоничен персонаж и това я отвежда доста далеч в Холивуд.

На 33-годишна възраст (!) Стокърд получава напористата роля на гимназистката Бети Рицо в касовата филмова версия на хитовия мюзикъл "Мазнини" (1978 г.) с участието на Оливия Нютън-Джон и Джон Траволта. Макар и да е в напреднала възраст за подобна роля (както и повечето от останалите участници в главния актьорски състав), тя принуждава публиката да не вярва на хитрото ѝ изпълнение, което ѝ носи наградата People's Choice (Любима филмова актриса в поддържаща роля). Този блокбъстър я утвърждава като претендентка за най-добра звезда.
В рамките на една година Стокърд Чанинг получава две роли в ситкома на CBS: "Просто приятели" (1979), в който играе наскоро разделена съпруга, започваща нов живот в друг град (Лос Анджелис), а в "Шоуто на Стокърд Чанинг" (1980) - разведена дама, която отново се опитва да намери себе си в Лос Анджелис. В критичен момент от кариерата си тя решава да се върне към първата си любов - театъра. След като вече има в биографията си "Суета", "Абсурдна личност" и "Както ви харесва" (в ролята на Розалинда), тя печели добри отзиви на Бродуей с мюзикъла "Те свирят нашата песен", където наследява Луси Арназ през 1980 г., а през 1982 г. получава възторжени отзиви за ролята на майката на дете с увреждания в Ню Хейвън в постановката на Питър Никълс "Един ден от смъртта на Джо Ег". Няколко години по-късно актрисата повтаря ролята си на Бродуей (заглавието вече е съкратено на "Джо Яйцето") и получава наградата "Тони" за най-добра актриса в пиеса през 1985 г. Следващите номинации за "Тони" са за нестандартната ѝ работа в "Къщата със сините листа" (1986); "Шест степени на раздяла" (за която печели и извънбродуейска награда "Оби"), "Четири бабуина, които се покланят на слънцето" (1992); и за ролята на Елеонора Аквитанска в "Лъвът през зимата" през 1999 г.

В телевизията отново се появяват проекти, достойни за награди. Номинирана е за "Еми" за минисериала на CBS "Ехо в мрака" (1987 г.), печели и наградата "Кейбълс" за работата си в "Подредени краища" (1988 г.). В киното получава номинации за "Оскар" и "Златен глобус", когато сценичният ѝ триумф "Шест степени на раздяла" (1993 г.) е превърнат във филм. Следва рядко срещана уязвима роля на малтретирана домакиня от малък град в популярната драма с травестити "To Wong Foo Thanks for Everything, Julie Newmar" (1995 г.), роля заедно с Дженифър Тили като две разведени жени, които се срещат в Рино в "Edie & Pen" (1996 г.), главна роля в римейка на "Moll Flanders" (1996 г.) и като ексцентрична леля в комедията/фантастиката "Практична магия" (1998 г.). Озвучава и Барбара Гордън в няколко епизода на Batman Beyond (1999 г.).

Чанинг остава изключително продуктивна и награждавана и през хилядолетието в киното, телевизията и понякога на сцената. Започвайки с наградата на Кръга на лондонските филмови критици за най-добра актриса във филма The Business of Strangers (2001), другите ѝ филми включват съпътстващи или главни роли в Life or Something Like It (2002), Behind the Red Door (2003), Le divorce (2003), Must Love Dogs (2005), Sparkle (2007), Multiple Sarcasms (2010) и Pulling Strings (2013).

Като част от прочутия актьорски състав на "Западното крило" (1999 г.) в ролята на "първата дама" Абигейл Бартлет, публиката е толкова привлечена от нейния проницателен, елегантен персонаж, че продуцентите мъдро започват да я включват редовно в третия сезон, като за тази дългогодишна роля печели награди "Еми" и SAG и множество номинации. Други награди бяха присъдени за социални драми. Получава втора "Еми" за поддържащата си роля на майката Джуди Шепърд в "Историята на Матю Шепърд" (2002 г.), документална драма за убийството на младия Матю Шепърд, извършено от гейове, "Еми" за ролята си в телевизионния филм "Джак" (2004 г.), в който играе съпруга, която открива, че съпругът ѝ е гей, и номинация на SAG за ролята на майка, която открива, че дъщеря ѝ тийнейджърка е лесбийка в "Истината за Джейн" (2000 г.).

Стокърд смята, че най-накрая е намерила успех в ситкома със сериала "Извън практиката" (2005 г.) и дори е номинирана за "Еми" за ролята си на остра, но грижовна лекарка. За късмет обаче не успява да намери своята аудитория и сериалът просъществува само един сезон. По-добре се справя с постоянната роля на майката на Джулиана Маргулис в популярния драматичен сериал "Добрата съпруга" (2009).

Завръщайки се на сцената, Стокърд изиграва "лейди Бракнел" в дъблинската постановка на "The Importance of Being Earnest" през 2010 г., а на следващата година е номинирана за "Тони" и "Драма деск" за "Други пустинни градове". През 2018 г. тя участва в пиесата "Апология" с участието на Хю Данси в Лондон.

Развеждана е четири пъти, включително с актьора Пол Шмидт и сценариста/продуцент Дейвид Дебин, няма деца. Има тригодишна връзка с оператора/гафьора Дан Гилъм. - И.И. превод