Том Холандър (Tom Hollander)

Том Холандър е роден като второ дете на образовани родители, и двамата учители. Израства в Оксфорд, Великобритания.

Холандър приписва на щастливата атмосфера на училище "Дракон" детското си запознанство с актьорството. Там, насърчен от влиятелен учител на име Андрю Робъртс, той печели главната роля в "Оливър". Обучението му продължава в Абингдън, както и стремежът му към актьорско майсторство. Приблизително в този момент той печели място в Националния младежки театър, британска организация за млади хора в областта на музикалния театър със седалище в Лондон, а по-късно и в Детския музикален театър. Именно по време на "Напускането на Ливърпул" (1981 г.) на CMT той попада в полезрението на телевизия BBC, а впоследствие се оказва в центъра на вниманието като младия герой в добре оценения филм "Джон Даймънд" (1981 г.), създаден по популярния приключенски роман на Леон Гарфийлд. Той е само на четиринадесет години.

Други ранни проекти включват две роли в "Кавказкият тебеширен кръг" на Бертолт Брехт (1985 г.) за Националния младежки театър и "Сън в лятна нощ" за Драматичното общество на Оксфордския университет.

Холандецът посещава Кеймбриджкия университет приблизително по същото време като приятеля си от детинство Сам Мендес във визуално смелата (и добре запомнена) постановка на "Сирано дьо Бержерак" (1988). Следват и други сътрудничества с Мендес, включително работа в постановката на "Вишнева градина" на Уест Енд (1989 г., с Джуди Денч) и във Фестивалния театър в Чичестър (1989 г.), както и постановка на "Кийн" в Торонто (1991 г.) с Дерек Джакоби. Участва и в ревюто на Cambridge Footlights (1988).

След завършването си Холандър се надява да постъпи в театрално училище, но се оказва разочарован. Този пропуск не обезкуражава успешната му кариера, която вече е в ход: получава наградата "Иън Чарлзън" за ролята на Уитвулд в "Пътят на света" (1992), отново е номиниран за "великолепно зловещо, маниакално" изпълнение в "Тартюф" (1996) и отново е финалист за ролята си на Хлестаков ("изпълнение с идеална енергичност и дързост") в "Правителственият инспектор" на Гогол (1997). Неизбежно Холандер е подтикнат да опита в киното и още през 1996 г. се появява в два филма. В "Истинско синьо" (1996 г.) (известен още като "Чудото в Оксфорд") той получава малка, но запомняща се роля на гребец на известния през 1987 г. "бунтовнически екипаж" на Оксфорд, който печели състезанието с лодки срещу Кеймбридж през същата година, и неблагодарна роля в "Синът на някоя майка" (1996 г.), трезва драма за стрелец от ИРА, в която играе представител на Тачър.

В кариерата на Холандър има редица запомнящи се гей роли. Феновете му особено харесват по-големия от живота Дарън от "Спални и коридори" (1998) - романтична комедия с това, което един рецензент нарича "най-забавната спална сцена на годината", включваща героя на Холандър и Хюго Уивинг. Свръхмодерният Дарън беше толкова убедителен, че някои зрители предположиха, че Холандър е гей. "Понякога наричам себе си професионален имитатор на хомосексуалисти", казва той на интервюиращ го по онова време, като бързо добавя: "Може да се каже, че ... сър Иън Маккелън и Рок Хъдсън правят хетеросексуални актьори". През следващата година той ще приеме съвсем различен вид "гей" роля, изигравайки прословутия "Боси" (лорд Алфред Дъглас) срещу Оскар Уайлд на Лиъм Нийсън в "Целувката на Юда" (1998).

"Марта -- запознайте се с Франк, Даниел и Лоурънс" (известен още като "Марта -- запознайте се с Франк, Даниел и Лоурънс" (1998), с Джоузеф Файнс и Руфъс Сюъл, му донася признание за изключителната роля на Даниел, труден музикален мениджър. Variety, впечатлен, го отбелязва за "британска легитимна работа" и го нарича "безспорният хит на пика".

През 2001 г. се появява Госфорд парк (2001), майсторски стилизираната мистерия за убийство на Робърт Олтман, в която той играе тихо отчаяния Антъни Мередит срещу бездушно безразличния баща на Майкъл Гамбън. Името на Холандър фигурира в половин дузина или повече награди за "Най-добър ансамбъл" за този сложен, многопластов филм.

Смятан за предпочитан актьор за роли с комедийни качества, Холандър оспорва предположенията за способностите си, като се превъплъщава в трудни, проблемни персонажи като тесногръдия крал Джордж V в "Изгубеният принц" (2003) на Стивън Поляков за BBC и обезумелия фашистки диктатор Максимилиан II в "Земята на слепите" (2006). Самият Холандър се гордее особено с филма "Беззаконно сърце" (2001) - хитроумна, умело изградена комедийна драма, разказана от три гледни точки. Героят на Холандър, сърцето на филма, е порядъчен човек, съкрушен от смъртта на партньора си и скърбящ насаме, докато историите на приятелите и семейството му се развиват около него. Изследване на желанието, лоялността и смелостта, филмът е много добре оценен и много уважаван.

Последните му филмови изяви го довеждат до вниманието на масовата филмова публика, която вече го познава като великолепно дребнавия тиранин лорд Кътлър Бекет във втората и третата част на филмите на Дисни "Карибски пирати" - "Карибски пирати: сандъкът на мъртвеца" (2006 г.) и "Карибски пирати: на края на света" (2007 г.). Тази роля носи друг вид постижение: Холандър вече може да каже, че е увековечен под формата на колекционерска екшън фигурка.

Той е работил три пъти с режисьора Джо Райт, като се започне от придирчивия, но странно симпатичен г-н Колинс в "Гордост и предразсъдъци" (2005), като безпомощен класически виолончелист в една за съжаление съкратена роля в "Солистът" (2009) и като Исак, германския пълководец в "Хана" (2011).

Във филма "В цикъл" (2009) Холандър внася съвършено непоносимо, деликатно напрежение в ролята на Саймън Фостър, искрено безпомощния "британски държавен секретар по международното развитие", който казва грешното нещо в точно определен момент. Филмът е своеобразен спътник на възторжено приетия от критиката The Thick of It (2005) по BBC2, яростната политическа сатира на Армандо Янучи за машинациите на войната и медиите. Приносът на Холандър към разширената история очевидно е бил толкова добре приет, че той е "върнат" (но в съвсем различна роля) от филма в телевизията за изненадваща поява в края на третата серия, което зарадва феновете на сериала.

Последната му работа в телевизията му дава възможност да развие специалната си способност да пресъздава нюансирани и противоречиви персонажи. Получава награда за най-добър актьор на Международния телевизионен фестивал FIPA за образа на Гай Бърджис в "Шпиони от Кеймбридж" (2003 г.) и похвала за чудовищно грубия, но странно очарователен Леон в сатирата "Замръзване" (2008 г.) с Хю Боневил и Елизабет Макгавърн) за BBC. Незабравим е и в елегантно краткия, но много трогателен образ на крал Джордж III за филма на HBO "Джон Адамс" (2008).

През 2010 г. Холандър привлича вниманието на широката публика със сериала "Преподобният" (2010), който създава заедно с Джеймс Ууд. Спектакълът, първоначално описан с предполагаемите познати термини ("викарий", "комедия"), се превръща в нещо съвсем ново: "...изследване на британското лицемерие и топло изигран персонаж", пише Джайлс Фрейзър, каноничен канцлер в катедралата "Сейнт Пол" в материал за The Sunday Telegraph. Rev. е много повече, отколкото изглежда: рецензиите го наричат интелигентен, реалистичен и много забавен, със звезден актьорски състав начело с Холандър в ролята на симпатичния и много човечен викарий Адам Смолбоун. През 2011 г. сериалът получава БАФТА за най-добра ситуационна комедия, наред с други награди и признания.

Холандър подкрепя различни благотворителни каузи по иновативен начин. През 2006 г. той бяга на първото си състезание за горещата линия Childline Crisis, а през 2007 г. бяга за Teenage Cancer Trust. Той е дългогодишен поддръжник на Helen and Douglas House в Оксфорд, която осигурява хосписни грижи за деца, и продължава да подкрепя благотворителни организации, като участва с четения и други изяви през годината. Холандър е патрон на BIFA, Британските награди за независимо кино, и подкрепя усилията на галавечерята "24 Hour Plays New Voices" на Old Vic, която насърчава каузата на млади автори за британската сцена.

Холандър продължава да разнообразява дейността си с гласови роли в радиото, четене на аудиокниги, озвучаване и на сцената. Участва в постановката на "Олд Вик" на "Бълха в ухото" от Жорж Фейдо (2010 г.), като изпълнява взискателна двойна роля: на почтения Виктор Емануел Шандебиз и на куцото Поче. Рецензиите го наричат "лудост", а изпълнението му - "спираща дъха комбинация от светкавична физическа прецизност и шокиращо истинско объркване".

Холандецът е в процес на продуциране на втора серия на печелившата комедия "Рев" (2010). - И.И. превод