Джон Войт (Jon Voight)

Джон Войт е американски актьор от немски и словашки произход. Носител е на "Оскар" за най-добър актьор в главна роля за ролята си на параплегичния ветеран от войната във Виетнам Люк Мартин във военния филм "Завръщане у дома" (1978 г.). Номиниран е за същата награда и други два пъти. За първи път е номиниран за ролята си на амбициозния жиголо Джо Бък в "Среднощен каубой" (1969 г.), За последен път е номиниран за наградата за ролята си на избягалия затворник Оскар "Мани" Манхайм във "Влакът беглец" (1985 г.). Номиниран е и за "Оскар" за най-добър актьор в поддържаща роля за ролята си на спортния журналист Хауърд Косел (1918-1995) във филма "Али" (2001).

През 1938 г. Войт е роден в Йонкърс, Ню Йорк. Родителите му са професионалният играч на голф Елмър Войт (оригинално име Elemír Vojtka) и съпругата му Барбара Камп. Дядо му по бащина линия е словашки имигрант, както и родителите на баба му по бащина линия. Дядо му по майчина линия е германски имигрант, както и родителите на баба му по майчина линия. Прадядо му по майчина линия е политическият активист Йозеф П. Камп (1900-1993), лидер на антикомунистическата организация "Конституционна образователна лига".

Войт има двама братя и сестри: вулканологът Бари Войт (1937-) и певецът и автор на песни Джеймс Уесли Войт (псевдоним Чип Тейлър, 1940-). Бари е най-известен с това, че първо предсказва, а след това разследва изригването на планината Сейнт Хелънс (1980 г.). Джеймс е най-известен с написването на хитовете "Wild Thing" (1965 г.) и "Angel of the Morning" (1967 г.).

Войт получава образованието си в гимназията "Архиепископ Степинак", изцяло момчешка римокатолическа гимназия, намираща се в Уайт Плейнс, Ню Йорк. По това време училището се управлява от Римокатолическата архиепископия на Ню Йорк. В гимназиалните си години проявява интерес към актьорството, като изпълнява комедийна роля в ежегодния мюзикъл на училището "Песента на Норвегия". Завършва през 1956 г. на 18-годишна възраст.

Войт продължава образованието си в Католическия университет на Америка, намиращ се във Вашингтон, окръг Колумбия. Специализира изкуство и се дипломира през 1960 г. По време на дипломирането си е на 22 години. След това се премества в Ню Йорк, тъй като решава да се занимава с актьорска кариера.

В началото на 60-те години Войт работи предимно като телевизионен актьор. Той гостува в епизоди на популярни по това време телевизионни сериали, като "Голият град", "Защитниците", "NET Playhouse", "12 O'Clock High" и "Gunsmoke". Първата му забележителна театрална роля е ролята на нелегалния имигрант Родолфо в оф-бродуейска постановка на пиесата "Изглед от моста" (1955) от Артър Милър (1915-2005) през 1965 г. В пиесата Родолфо е любовен интерес на американското момиче Катрин и не е харесван от нейния чичо и настойник Еди Карбоне (който е влюбен в племенницата си).

Войт дебютира в киното в комедията за супергерои "Безстрашният Франк" (1967 г.), където изпълнява ролята на едноименния супергерой. Франк е представен като жертва на убийство, която бива възкресена и дарена със суперсили от учен. Втората филмова роля на Воайт е в ролята на историческия стрелец и разбойник Кърли Бил Бросиус (1845-1882) в уестърна "Часът на оръжието" (1967 г.). Историческият Бросиус е враг на семейство Еспър и е убит от Уайът Ърп (1848-1929).

Третата филмова изява на Войг е в "Среднощен каубой" (1969 г.), който е първият му голям успех. Той играе ролята на наивен мошеник от Тексас, който се опитва да стане жиголо в Ню Йорк. Филмът е високо оценен от критиката и се превръща в единствения филм с X-реклама, който печели наградата "Оскар" за най-добър филм. Войт е номиниран за наградата на Академията за най-добър актьор, но вместо това наградата е спечелена от конкурентния актьор Джон Уейн (1907-1979).

Първата роля на Войт през 70-те години на ХХ век е ролята на лейтенант Майло Миндербиндер в черната комедия "Улов-22" (1970). Филмът е базиран на сатиричния роман от 1961 г. на Джоузеф Хелър (1923-1999) и предлага сатиричен поглед върху войната и бюрокрацията. Следващата роля на Войт е на левия студент А в политическата драма "Революционер" (1970 г.).

Войт намира допълнително признание от критиката в трилъра "Избавление" (1972 г.), където играе бизнесмена от Атланта Ед Джентри. Във филма Джентри и първият му човек стават мишена на злодейски планинари в пустинята на северна Джорджия. Филмът печели около 46 млн. долара в националния боксофис и е номиниран за "Оскар" за най-добър филм.

Следващите му роли включват идеалистичния учител Пат Конрой в "Корак" (1974), журналиста Питър Милър в "Досието Одеса" (1974). Следващият му голям успех е ролята на параплегичния ветеран от войната Люк Мартин в "Завръщане у дома" (1978), в роля, вдъхновена от живота на ветерана от войната и антивоенен активист Рон Кович (1976-). За този филм той получава Оскар за най-добър актьор. Неговата колежка Джейн Фонда (1937-) печели втория си Оскар за най-добра актриса за ролята си в този филм.

Ролите на Войт в началото на 80-те години включват измамника Алекс Ковач в "Търси се изход" (1982) и овдовелия баща Джей Пи Танен в "Маса за петима" (1983). Следващият му голям успех е ролята на избягалия затворник Оскар "Мани" Манхайм във филма "Влакът беглец" (1985 г.). Отново е номиниран за "Оскар" за най-добър актьор, но вместо това наградата е спечелена от конкурентния актьор Уилям Хърт (1950-).

Следващата роля на Войт е тази на Джак Чисмор в драматичния филм "Desert Bloom" (1986). Чисмор е представен като ветеран от войната, страдащ от посттравматично стресово разстройство (ПТСР), който се опитва да отгледа три доведени дъщери. Той често злоупотребява с доведената си дъщеря Роуз Чисмор (в ролята Анабет Гиш), но е искрено загрижен за нейната безопасност, когато Роуз бяга от дома. Този филм е последната филмова роля на Вой за няколко години, тъй като той прекъсва актьорската си кариера.

Войт се завръща към актьорството с драматичния филм "Вечност" (1990), където е и сценарист. Филмът се занимава с прераждането, като средновековната война между братя продължава в съвременната американска политика. След завръщането си към актьорството Войт започва да се появява често в телевизионни филми и минисериали. Той също така гостува през 1994 г. в епизод на "Зайнфелд", където играе себе си.

Войт се завръща към филмовата актьорска игра с криминалната драма "Heat" (1995), където има малка роля на фехтовач. По-значителна роля има в шпионския филм "Мисия: Impossible" (1996), където играе шпионина Джеймс Фелпс. Филмът е адаптация на популярния телевизионен сериал "Мисия: Impossible" (1966-1973), разказващ за приключенията на група тайни агенти. Ролята на Джеймс Фелпс преди това е изпълнявана от актьора Питър Грейвс (1926-2010). Филмът има голям комерсиален успех, като печели около 458 млн. долара в световния боксофис.

През 1997 г. Войт участва в шест различни филма - една от най-натоварените години в кариерата му. Най-забележителният сред тях е филмът на ужасите "Анаконда" (1997), където играе обсебващия ловец Пол Серон, главния антагонист на филма. Филмът печели около 137 млн. долара в боксофиса, въпреки предимно отрицателния прием на критиката. За тази си роля Войт е номиниран за наградата "Златна малинка" за най-лош актьор. Той губи наградата от конкурентния си актьор Кевин Костнър (1955-).

Следващата му забележителна роля е на Томас Брайън Рейнолдс, агент на Агенцията за национална сигурност (АНС) в екшън трилъра "Враг на държавата" (1998 г.). Във филма АНС заговорничи, за да разшири правомощията на разузнавателните служби за наблюдение на отделни лица и групи за сметка на правото на американските граждани на неприкосновеност на личния живот. Филмът е поредният касов успех в кариерата на Войт, като печели около 251 млн. долара в боксофиса.

През същата година Войт играе инспектор Нед Кени в криминалния филм "Генералът" (1998 г.). Филмът е свободно базиран на кариерата на ирландския престъпен бос Мартин Кейхил (1949-1994 г.), който е наричан "Генерала". Филмът е високо оценен от критиката, а режисьорът Джон Бурман печели наградата за най-добър режисьор на филмовия фестивал в Кан.

Следващата забележителна роля на Войт е тази на властния треньор Бъд Килмър в спортния филм "Varsity Blues" (1999 г.). Филмът се занимава с трудностите в живота на играчите от футболния отбор на гимназия в Тексас и не се очаква да привлече голямо внимание от страна на публиката. Той печели около 54 млн. долара в боксофиса, което го прави скромен касов хит. На филма се приписва заслугата за запознаването на Войт със следващото поколение фенове.

Последният филм на Войт през 90-те години на ХХ век е "Кучето от Фландрия" (1999), създаден по романа на Уйда (1839-1908) от 1872 г. Той изпълнява ролята на художника Мишел Ла Гранде, ментор на Нело (в ролята Джереми Джеймс Киснер), който в крайна сметка се оказва биологичният баща на Нело. Филмът се проваля в боксофиса, като не успява да спечели толкова, колкото е скромният му бюджет.

Войт не участва в нито един филм, излязъл през 2000 г., но през 2001 г. има натоварена година. Той участва в няколко касови хита през годината. Играе президента на САЩ Франклин Делано Рузвелт (1882-1945, мандат 1933-1945) във военната драма "Пърл Харбър", бащата на Лара Крофт - лорд Ричард Крофт в екшъна "Лара Крофт: Томб Рейдър", миньора и баща на работническата класа Лари Зулендър в екшън комедията "Зулендър" и спортния журналист Хауърд Косел в биографичния филм "Али". За ролята си в "Али" Войт е номиниран за "Оскар" за най-добър актьор в поддържаща роля. Вместо това наградата е спечелена от конкурентния актьор Джим Броудбент (1949-). Това е четвъртата и (засега) последна номинация на Войт за Оскар.

Войт има забележителна роля в ролята на папа Йоан Павел II (1920-2005 г., мандат 1978-2005 г.) в минисериала "Папа Йоан Павел II" (2005 г.). Той е номиниран за наградата Primetime Emmy за изключителен главен актьор в ограничен сериал или филм, но вместо това наградата е спечелена от конкурентния актьор Андре Браугър (1962-).

Войт има поддържаща роля като Джон Келър, министър на отбраната на Съединените щати, в научнофантастичния филм "Трансформърс" (2007 г.). Филмът е базиран на линията играчки "Трансформърс" на Hasbro. той печели около 710 млн. долара в бокс офиса, което е един от най-комерсиално успешните филми в кариерата на Войт.

През 2009 г. Войт има забележителна телевизионна роля, като играе Джонас Ходжис, изпълнителен директор на частна военна компания от Вирджиния, в популярния по това време сериал "24" (2001-2010 г., 2014 г.). Той е главен антагонист в седмия сезон на сериала. Ролята му е вдъхновена от кариерата на хесенския полковник Йохан Рал (ок. 1726-1776), германския индустриалец Алфрид Круп фон Болен и Халбах (1907-1967) и изпълнителния директор на частна военна компания Ерик Принс (1969-).

Сред забележителните му филмови роли през 2010 г. е ролята на врага на Дракула Лоонардо Ван Хелсинг във филма на ужасите "Дракула: Тъмният принц" (2013), футболния треньор Пол Уилям "Беър" Брайънт (1913-1983) в спортната драма "Уудлаун" (2015) и собственика на вестник Хенри Шоу старши във "Фантастични животни и къде да ги намерим" (2016). "Фантастични животни" печели около 814 млн. долара в световния боксофис, като е един от най-комерсиално успешните филми, в които Войт някога е участвал.

През 2020 г. е на 82-годишна възраст и все още работи като актьор. - И.И. превод