Питър Бойл (Peter Boyle)

В началото на филмовата си кариера Питър Бойл е смел и рязък инструмент на омразата и насилието, но след като се отдръпва от този отблъскващ и политически некоректен образ на "работническа класа", в крайна сметка започва да играе груби, по-нежни мечки и дори комедийни чудовища в кариерата си, продължила четири десетилетия.

Роден е на 18 октомври 1935 г. в Нористаун, Пенсилвания, в семейството на Алис (Люис) и Франсис Ксавие Бойл. В крайна сметка се премества във Филаделфия, където баща му е търсен местен телевизионен водещ и водещ на детско предаване. Баба му и дядо му по бащина линия са ирландски имигранти, а майка му е предимно от френски и британски островен произход. След солидно католическо възпитание (посещава католическа гимназия), Питър е чувствителен младеж и в един момент се присъединява към религиозния орден "Християнски братя", докато учи в университета "Ла Сал" във Филаделфия. Той напуска манастира само след няколко години, когато "губи" призванието си.

Тръгнал към актьорска кариера, Бойл първоначално учи при гуруто си Ута Хаген в Ню Йорк. Високият (180 см), грамаден, преждевременно оплешивял желаещ да стане актьор се бори с различни странни работи (пощенски служител, сервитьор, изкупвач), като същевременно трупа опит на сцената и чака първия голям пробив. Нещата започват да се развиват, след като през 1965 г. участва в националната трупа на "Чудната двойка" и тайно се снима в телевизионни реклами. В края на 60-те години се присъединява към чикагската импровизаторска група "Second City" и дебютира на Бродуей като заместник на Питър Бонерц в "Театър на историята" на Пол Силс (1971 г.) (Силс е основател на "Second City"). Пробивната роля на Питър в киното не минава без противоречия като омразния, носещ твърда шапка фанатик, превърнал се в убиец Джо (1970) в напрегнатия, склонен към насилие филм на режисьора Джон Г. Авилдсен. Ролята обаче води до голяма известност и до някои обезкуражаващи поддържащи роли в "Т.Р. Баскин" (1971), "Slither" (1973) и като пресметливия ръководител на предизборната кампания на Робърт Редфорд в "Кандидатът" (1972). По това време политическият му радикализъм намира видима платформа, след като се присъединява към Джейн Фонда и Доналд Съдърланд в антивоенни кръстоносни походи, които включват анти-стаблишмънт филма Steelyard Blues (1973). В този период се заражда и силно приятелство с бившия бийтъл Джон Ленън.

Предопределен да изпълнява роли на чудовищни нежелани личности през по-голямата част от кариерата си, в началото на филмовата си кариера той играе чудовище от друг вид и по този начин избягва пълния стереотип на филмов отвратител. Неговото забавно, сексуално потентно чудовище на Франкенщайн в култовата подигравка на Мел Брукс "Младият Франкенщайн" (1974) го вижда в симпатичен и със сигурност по-хумористичен дух. Първият публичен показ на неговото създание, в който Бойл споделя сръчна сцена с "създателя" си Джийн Уайлдър в пълните регалии на Фред Астер, беше шоу, което зарадва публиката. В края на 70-те години кинозрителите продължават да наблюдават Бойл в мръсни, градски условия с брутални роли в "Шофьор на такси" (1976) и "Твърдост" (1979). В същото време той се обръща към няколко роли в телевизионни минифилми със същата блестяща мрачност, като например сенатора Джо Маккарти в "Опашният стрелец Джо" (1977), за който получава номинация за "Еми", и убийствения, носещ нож Фатсо в римейка на минисериала "Оттук до вечността" (1979).

Докато през следващото десетилетие Питър участва в предимно по-малко забележителни филми и в краткотраен телевизионен сериал в ролята на отдалеченото ченге Джо Баш (1986), 90-те години му донасят славата на "Еми" (за гостуващ епизод в "Досиетата Х" (1993)). Въпреки инсулта, предизвикан от кръвен съсирек през 1990 г., който нарушава говора му за шест месеца, той продължава и завършва завидната си кариера в телевизията, като изнася забавни, но груби реплики в стил "Арчи Бънкър" в дългогодишния ситком "Всички обичат Реймънд" (1996 г.). В резултат на голям гаф с "Еми" Бойл получава седем номинации за героя си Франк Бароун, но не печели - единственият основен играч в сериала, който не е отличен. През 1999 г. той преживява сърдечен удар, докато е на снимачната площадка на "Всички обичат Реймънд", но успява да се върне на пълен работен ден за остатъка от сериала до 2005 г.

След превъзходното си превъплъщение в ролята на безпощадно расисткия баща на Били Боб Торнтън в отрезвяващия филм "Балът на чудовището" (2001), останалите му филми са предимно в несериозни комедийни ленти като "Приключенията на Плутон Наш" (2002), "Дядо Коледа 2" (2002), "Скуби-Ду 2: Отприщени чудовища" (2004) и "Дядо Коледа 3: Клаузата за бягство" (2006), обикновено в ролята на раздразнителни кючеци. Бойл умира от множествена миелома (рак на костния мозък) и сърдечно заболяване в Нюйоркската презвитерианска болница през 2006 г. Той е преживян от съпругата си Лорейн и двете си деца. Той е на 71 години. - И.И. превод