Резюме
В малкия град Едингтън, Ню Мексико, през май 2020 г. конфликт помежду двама ключови лидери — шериф Джо Крос (Хоакин Финикс), който отказва да носи маска, и кмет Тед Гарсия (Педро Паскал), — разединява общността и разпалва културно-политическо напрежение. Джо използва движението срещу COVID-ограниченията, за да се кандидатира за кмет, докато Гáрсия опитва да насочи града към икономически растеж — в резултат градът се превръща в бойно поле между съсед и съсед .
Под режисурата на Ари Астър („Hereditary”, „Midsommar”), филмът се превръща в черна Нео-вестърн комедия с провокативна смесица от политическа сатира, напрегнати семейни динамики (в ролята Ема Стоун), и социален разпад, подчертавайки абсурдността на момента – „America losing its mind“ – но с донякъде разпокъсана структура, според критиците
Под режисурата на Ари Астър („Hereditary”, „Midsommar”), филмът се превръща в черна Нео-вестърн комедия с провокативна смесица от политическа сатира, напрегнати семейни динамики (в ролята Ема Стоун), и социален разпад, подчертавайки абсурдността на момента – „America losing its mind“ – но с донякъде разпокъсана структура, според критиците
Общност
Виж активността
Последни действия с този филм
Зрители, които го гледат, препоръчват или добавят в своя дневник.
Коментари, мнения и ревюта
За да изпратиш коментар, трябва да си влязъл в системата!
Вход
8/10 „Манипулират те“ – и всички ние сме част от играта
Филм с кристално ясно послание: всички сме лицемери. По-възрастното поколение е твърде закостеняло, за да приеме истинска промяна, а младото – обречено на екрани още от раждането – изиграва гнева си в Instagram с надеждата... да спи със Сара.
Ари Астър безмилостно осмива всяка политическа гледна точка – и точно това вбесява голяма част от критиците в Letterboxd. Иронично, но напълно в духа на финалния удар на филма: независимо от коя страна си, глупостта не е монопол.
В крайна сметка, това не е филм за „кой е прав“, а за това колко абсурдно изглежда всичко... когато го гледаш отстрани.
7/10 Смело, но поляризиращо
Още от сега личи, че това ще е филм, който ще раздели публиката – някои ще харесат амбицията на Астър, а други ще го нарекат объркано недоразумение.
Гледната точка върху събитията от 2020-те години със сигурност ще определи възприятието към филма. Може ли човек да се смее на безумието или предпочита да остане сериозен пред тежестта на събитията?
„Едингтън“ всъщност е сатира на комичната абсурдност и бурните времена на 2020-те. Самият Едингтън е главният герой – макрокосмос на събития, които засегнаха САЩ, но тук са усилени до краен предел.
Оценявам майсторството и филмът е най-силен, когато напомня за No Country for Old Men на братя Коен. Второто действие издига сатиричния елемент до съвременен уестърн-криминален трилър.
Филмът е на моменти сполучлив, на моменти не. Разбирам посланието и темите, но на места изпълнението куца. Има усещане, че се опитва да жонглира с твърде много идеи. Може би ако се беше фокусирал върху една-две, щеше да бъде по-стегнат и въздействащ.