Елизабет Тейлър (Elizabeth Taylor)

Елизабет Розмънд Тейлър е смятана за една от последните, ако не и последната голяма звезда, излязла от старата холивудска студийна система. Тя е световноизвестна с красотата си, особено с виолетовите си очи, с които завладява публиката още в младежките си години и оттогава държи света в напрежение.

Тейлър е родена на 27 февруари 1932 г. в Лондон, Англия. Въпреки че е родена като английска поданица, родителите ѝ Сара Сотерн (родена като Сара Виола Уорбродт) и Франсис Ленън Тейлър са американци, търговци на произведения на изкуството от Сейнт Луис, Мисури (баща ѝ е заминал за Лондон, за да създаде галерия). Майка ѝ е била театрална актриса, но се отказва от това призвание, когато се омъжва. Елизабет живее в Лондон до седемгодишна възраст, когато семейството заминава за САЩ, когато през 1939 г. в Европа започват да се носят облаци от война. Те отплават без баща ѝ, който остава, за да приключи с бизнеса с изкуство.

Семейството се премества в Лос Анджелис, където се премества и собственото семейство на г-жа Тейлър. Г-н Тейлър го последва скоро след това. Един семеен приятел забелязва поразително красивата малка Елизабет и предлага да я вземат за екранен тест. Тестът ѝ впечатлява ръководството на Universal Pictures дотолкова, че то подписва договор с нея. Първият ѝ опит на екрана е във филма "Всяка минута се ражда по един" (1942 г.), който излиза, когато е на десет години. След този филм Universal прекратява договора ѝ, но Елизабет скоро е привлечена от MGM.

Първата продукция, в която участва в това студио, е "Lassie Come Home" (1943 г.) и благодарение на този филм MGM подписва договор с нея за цяла година. Тя има незначителни роли в следващите си два филма - "Белите скали на Дувър" (1944 г.) и "Джейн Еър" (1943 г.) (първият от тях е направен, докато тя е под наем в 20th Century-Fox). След това идва филмът, който превръща Елизабет в звезда: National Velvet (1944) на MGM. Тя играе ролята на Велвет Браун срещу Мики Руни. Филмът става хит и печели над 4 милиона долара. Елизабет вече има дългосрочен договор с MGM и е нейната най-голяма детска звезда. През 1945 г. тя не снима филми, но се завръща през 1946 г. в "Courage of Lassie" (1946), още един успех. През 1947 г., когато е на 15 години, тя се снима в "Живот с баща" (1947) с такива тежки актьори като Уилям Пауъл, Айрин Дън и Засу Питс, който е един от най-големите касови хитове за годината. Участва и в ансамбловия филм "Малки жени" (1949 г.), който също има огромен касов успех.

През 50-те години на ХХ век Елизабет се появява във филм след филм с предимно добри резултати, като се започне с ролята ѝ във филма на Джордж Стивънс "Място под слънцето" (1951 г.), в който участва и нейният добър приятел Монтгомъри Клифт. На следващата година тя участва в една от главните роли във филма Ivanhoe (1952), един от най-големите касови хитове на годината. Най-натоварената ѝ година е 1954 г. Тя има поддържаща роля в касовия провал Beau Brummell (1954), но по-късно същата година участва в хитовете The Last Time I Saw Paris (1954) и Elephant Walk (1954). Тя е вече на 22 години и дори на тази млада възраст е смятана за една от най-големите красавици в света. През 1955 г. се появява в хита "Гигант" (1956) с Джеймс Дийн.

За съжаление Дийн така и не вижда премиерата на филма, тъй като загива при автомобилна катастрофа през 1955 г. През следващата година Елизабет се снима заедно с Монтгомъри Клифт в Raintree County (1957 г.) - разточителен епос, заснет отчасти в Кентъки. Критиците го наричат сух като прах. Освен това Клифт е сериозно ранен по време на филма, като Тейлър му помага да спаси живота си. Въпреки недостатъците на филма и трагедията извън камерата, Елизабет е номинирана за "Оскар" за ролята си на южняшката красавица Сузана Дрейк. В нощта на Оскарите обаче отличието е присъдено на Джоан Удуърд за "Трите лица на Ева" (1957).

През 1958 г. Елизабет се снима в ролята на Маги Полит в "Котка върху горещ ламаринен покрив" (1958). Филмът получава възторжени отзиви от критиката и Елизабет отново е номинирана за "Оскар" за най-добра актриса, но този път губи от Сюзън Хейуърд в "Искам да живея!" (1958). Въпреки това тя все още е гореща стока в света на киното. През 1959 г. тя участва в друг мегахит и получава още една номинация за "Оскар" за филма "Внезапно, миналото лято" (1959). За пореден път обаче губи, този път от Симон Синьоре за "Стая на върха" (1958). Сушата ѝ за Оскар приключва през 1960 г., когато донася заветната статуетка за изпълнението си в "БУТЪРФЛАЙД 8" (1960) в ролята на Глория Уандърус, момиче на повикване, което има връзка с женен мъж. Някои критици обругават филма, но не могат да пренебрегнат изпълнението ѝ. В продължение на три години няма повече филми за Елизабет. Тя напуска MGM, след като договорът ѝ изтича, но по-късно прави проекти за студиото. През 1963 г. се снима в "Клеопатра" (1963), който е една от най-скъпите продукции до този момент - както и заплатата ѝ, която е внушителните 1 000 000 долара. Завършването на филма отнема години, което отчасти се дължи на тежко заболяване, по време на което тя едва не умира.

Това е филмът, в който се запознава с бъдещия си и пети съпруг Ричард Бъртън (предишните четирима са Конрад Хилтън, Майкъл Уайлдинг, Майк Тод - който загива в самолетна катастрофа - и Еди Фишър). Следващите ѝ филми, "ВИП-ове" (1963) и "Пясъчната косатка" (1965), са в най-добрия случай неубедителни. Елизабет обаче се завръща в добра форма с ролята на Марта в "Кой се страхува от Вирджиния Улф?" (1966). Изпълнението на ролята на гръмогласната, отривиста, неподдържана, но все пак съблазнителна Марта е безспорно най-доброто й до момента. За него тя получава втория си "Оскар", който е повече от заслужен. На следващата година тя и Бъртън се снимат заедно в "Укротяване на опърничавата" (1967 г.), като отново се представят достойно. След това обаче филмите ѝ са касови провали, сред които "Отражения в златното око" (1967), "Комиците" (1967) "Бум" (1968) (отново съвместно с Бъртън), "Тайна церемония" (1968), "Единствената игра в града" (1970), "Зи и Ко". (1972), Хамърсмит е аут (1972) (отново с Бъртън), Пепеляна сряда (1973), Нощна стража (1973), Идентификатор (1974), Синята птица (1976) (считан от мнозина за най-лошия ѝ филм), Малка нощна музика (1977) и Зима убива (1979) (противоречив филм, който така и не получава пълна премиера и в който тя има само малка роля). Оттогава насам тя участва в няколко филма, както театрални, така и телевизионни, и в редица телевизионни програми. През февруари 1997 г. Елизабет постъпва в болница за отстраняване на мозъчен тумор. Операцията е успешна. Що се отнася до личния ѝ живот, тя се развежда с Бъртън през 1974 г., за да се омъжи отново за него през 1975 г. и да се разведе окончателно през 1976 г. Имала е още двама съпрузи - американския сенатор Джон Уорнър и строителния работник Лари Фортенски, с когото се запознава в рехабилитационна клиника.

През 1959 г. Тейлър се обръща към юдаизма и продължава да се определя като еврейка през целия си живот, като активно участва в еврейски каузи. След смъртта на приятеля ѝ, актьора Рок Хъдсън, през 1985 г. тя започва кръстоносен поход в полза на болните от СПИН. През 90-те години на ХХ век тя разработва и успешна серия от аромати. В по-късните си години актьорската ѝ кариера се свежда до случайни участия в телевизионни филми или гостувания в телевизията.

Елизабет Тейлър умира на 23 март 2011 г. в Лос Анджелис от застойна сърдечна недостатъчност. Мястото на последния ѝ покой е Forest Lawn Memorial Park в Глендейл, Калифорния. - И.И. превод