Хей, благодарим ти за подадения сигнал, това е ценно за нас! :)
Историята на царицата на Египет Клеопатра, която се стреми да стабилизира мощта си като използва силата на Римската империя. Цезар пристига в Египет и очарован от красотата и интелекта на Клеопатра завързва любовен роман с нея, но се завръща в Рим. Царицата решава да го в Рим, за да му покаже плода на тяхната любов – Цезарион, но и за да заеме достойното си място до него. Но Цезар по-късно е убит и тя трябва да се завърне в Египет защото е нежелана натрапница в могъщата империя. Марк Антоний, най-близкият съратник на Цезар, който е влюбен в нея, я последва по-късно, но това ще му коства честта и живота..
Едва ли има по-импозантен, разточително пищен, красив, но и кичозен, одумван и охулван филм. Той предизвика такова огромно финансово фиаско за филмовата компания "Фокс", че тя дълго време не можа да се съвземе от този удар. Снимките се проточват с години – най-вече финансови, но и заради капризите на звездите участващи в него. Въпреки повечето отрицателни отзиви на критиката през 60-те, сега от дистанцията на времето, от актьорска гледна точка "Клеопатра" е едно пиршество на богата и нюансирана игра от всички участващи. Естествено, Елизабет Тейлър е в цялото великолепие на зрелите си години, но и показва завиден талант за превъплъщение – от арогантна, безскрупулна и цинична понякога царица – до обикновената жена, която обича с лудостта на младостта си, но и която е способна да жертва всичко, ако това наложат отговорностите и поста, който заема. Рекс Харисън е по "британски" достолепен, сдържан и пестелив в актьорските си жестове, а Ричард Бъртън и тук показва способността си да обладава действието и приковава вниманието на зрителя с мощния си актьорски темперамент. Филмът освен всичко друго е и първата среща на Тейлър и Бъртън на екрана, от която последва бурна любовна афера, брак, скандали, раздяла за години и отново брак... Хубавото е, че двойката успя да съхрани с годините творческата си връзка и я запечата в редица филми-шедьоври. Сценарият е доста майсторски изграден, а диалогът на повечето места е изискан и софистицизиран. Филмът е по-скоро за цената, която трябва да заплати личността носеща на плещите си огромната отговорност да властта – липса на щастлив живот и винаги избор между личните чувства и зова на дълга. “Клеопатра” си струва да се гледа дори само заради сцената на пристигането на царицата в Рим – гигантски декори, хиляди статисти, танцьори и музиканти се слети в една шокираща кинематографична визия или заради сцената на сломения душевно Антоний, който излива бурните си чувства от проваления и безсмислен живот на изоставен от войската и народа си човек, когото не го очаква нищо друго, освен изгнаничество... През следващите години никой не можа да заснеме нещо по ценно, въпреки порасналите технически възможности на киното.
Държава: Switzerland, United Kingdom, United States