Бил Козби (Bill Cosby)

Бил Козби е един от най-известните комедийни актьори в света. Уилям Хенри Козби-младши е роден на 12 юли 1937 г. във Филаделфия, Пенсилвания, в семейството на Анна Пърл (Хайт), прислужница, и Уилям Хенри Козби-старши, моряк от Военноморските сили на САЩ. След десети клас Козби се присъединява към военноморските сили и завършва гимназия чрез задочен курс. По-късно получава спортна стипендия в университета Темпъл, като по време на следването си се издържа с работа в бар, където лекият му стил и остроумните шеги с клиентите предизвикват предложения да опита да се изяви като комедиен актьор. Той го прави и скоро е открит от легендарния Карл Райнър.

В началото на двадесетте си години участва в много известни вариететни програми, сред които "Тостът на града" (1948 г.) (известен още като "Шоуто на Ед Съливан"). Големият му пробив идва през 1965 г., когато се появява в ролята на "Александър Скот" в "Аз, шпионинът" (1965 г.) и печели множество награди "Еми" за изпълнението си. По-късно се появява в "Шоуто на Бил Козби" (1969 г.), където играе учител, въпреки че първоначално шоуто продължава само две години. След това създава анимационен филм на Filmation, базиран на много от неговите приятели от гимназията, включително Странния Харолд, Тъпия Доналд, Мушмут и други: шоуто, разбира се, е "Дебелият Албърт и децата на Козби" (1972). Темата е хумористична, но се фокусира и върху по-образователната страна на Козби. По време на кариерата си през 60-те и 70-те години на ХХ век той учи дълги години и получава докторска степен по педагогика от Масачузетския университет. Козби се снима и в някои изключително успешни филми като Uptown Saturday Night (1974 г.), Let's Do It Again (1975 г.), A Piece of the Action (1977 г.), Mother, Jugs & Speed (1976 г.) и California Suite (1978 г.). През ранните години на кариерата си прави и няколко комедийни албума, които се продават много добре; най-забележителната му комедийна песен е "Little Old Man". Той е един от първоначалните актьори в "Електрическата компания" (1971 г.), а в края на 70-те години участва в сериала "Pinwheel" (1976 г.), след което се появява в посредствения "Дяволът и Макс Девлин" (1981 г.).

През 1984 г. "Дебелият Албърт и децата на Козби" спира да се продуцира и започва да се излъчва "Шоуто на Козби" (1984). Първоначално шоуто е замислено да проследява семейство на сини якички, но в крайна сметка се оказва, че представя семейство на бели якички. Първоначално то е отхвърлено от ABC, прието е от закъсалата тогава NBC и почти веднага постига успех. От 1985 г. до 1987 г. предаването чупи рекорди по гледаемост, а Козби се превръща в може би най-силната движеща сила в телевизията през осемдесетте години. Въпреки големия успех, той вероятно сам е създал своето падение. Шоуто на Козби е водещо в това, което мнозина по онова време смятат за най-добрата телевизионна вечер: съставът включва "Нощен съд" (1984), "Hill Street Blues" (1981) и "Семейни връзки" (1982), които следват "Шоуто на Козби".

Козби е недоволен от начина, по който малцинствата са представяни по телевизията. Той продуцира телевизионния сериал "Различен свят" (1987 г.) и настоява тази програма да следва "Шоуто на Козби", а не "Семейни връзки". Действието на "Различният свят" се развива в исторически чернокож колеж и се концентрира върху младите хора и образованието. Влиянието на предаването се усеща веднага; в своя пик "Шоуто на Козби" регистрира около 70 милиона зрители. Въпреки това, след разместването на графика, предаването губи около 20 % от огромната си аудитория. Въпреки това в началото на 90-те години Козби продължава да се движи високо, докато не се появява огромната конкуренция на "Семейство Симпсън" (1989 г.).

Шоуто на Козби най-накрая приключва през 1992 г., отстъпвайки на "Семейство Симпсън" (1989), като последната продукция се смята за едно от най-високорейтинговите предавания за сезона и включва умоляващия Козби, който моли за мир в раздирания от бунтове Лос Анджелис в разгара на бунтовете на Родни Кинг. Козби никога не успява да надмине успеха на "Шоуто на Козби"; филмът му "Леонард, част 6" (1987 г.) е смятан за един от най-лошите американски филми в историята и може би е допринесъл отчасти за провала му като филмов актьор, заедно с изпълнението му в "Баща призрак" (1990 г.). През 1996 г. прави опит за леко завръщане, като се снима във филма на Робин Уилямс "Джак" (1996 г.), режисиран от Франсис Форд Копола; и в друг сериал - "Козби" (1996 г.), (с участието на Филисия Рашад, която се появява като негова съпруга в предишния "Шоуто на Козби"). Оттогава насам той продуцира филми като "Мъже на честта" (2000) и предавания, сред които "Малкият Бил" (1999).

За съжаление, синът му Енис е убит през 1997 г. През годините Бил Козби възприема социално съзнателен тон, често свързан със семейните ценности, съчетан с подчертано градски привкус на стила му. - И.И. превод