Бен Чаплин (Ben Chaplin)

Британският актьор Бен Чаплин, притежаващ чар и тъмен, нескромно красив външен вид, се появява на холивудската сцена по интелигентен и секси начин с комедията "Истината за котките и кучетата" (1996). Макар че навикът му да избягва изкуствения мейнстрийм в полза на малки, интензивни и независими филми е съвсем непокътнат, в ретроспекция изглежда, че той нарочно е избягвал лъскавата холивудска слава в търсене на качествена работа.

Чаплин е роден като Бенедикт Джон Грийнууд в Уиндзор, Англия, където е отгледан, като най-малкото от четирите деца на Синтия (Чаплин), учителка по драма, и Питър Грийнууд, строителен инженер. За първи път проявява интерес към актьорството, докато участва в училищна пиеса. Учи в лондонското Guildhall School of Music and Drama, но не се вписва добре в програмата на училището и напуска след първата година, за да проучи местната театрална сцена. По време на младите си години на актьор е статистик в Лондонската транспортна служба, а през 1990 г. дебютира в телевизията. Първата му забележителна роля е в телевизионния филм "Бай Ганьо" (2001 г.), в който играе една от главните роли. Това води до запознанство с филмовото изкуство с малка роля на лакей в периодичната драма "Остатъкът от деня" (1993 г.) на Merchant Ivory с участието на Антъни Хопкинс и Ема Томпсън. След пробив в ролята на социален неудачник във филма "Feast of July" (1995 г.) и нестандартна роля в телевизионния сериал на Би Би Си "Game-On" (1995 г.), Холивуд бързо го забелязва и му предлага ролята на фотограф, който попада между две жени в "Истината за котките и кучетата" (1996 г.) с участието на Ума Търман и Джейн Гарофало.

Както и в актьорското училище, той не желае да се подчини на холивудската система и веднага търси работа на лондонска сцена. След театралните роли в "Съседката" (1993) и "Праскови" (1994), печели печеливши отзиви и номинация за наградата "Оливие" за убедителното си превъплъщение в образа на Том Уингфийлд срещу театралната легенда Зоуи Уонамейкър в "Стъклената менажерия" на лондонска сцена.

По това време той е доста търсен за филми и се появява заедно с Дженифър Джейсън Лий и Албърт Фини в "Площад Вашингтон" (1997), версия на Агнешка Холанд на романа на Хенри Джеймс, който преди това се появява на екран като "Наследницата" (1949) с участието на Монтгомъри Клифт и носи на Оливия де Хавиланд Оскар за най-добра актриса за 1949 г. Тази периодична творба не успява да постигне финансовия успех на предшественика си, нито похвалите на критиката, но Бен получава похвали за трогателното си изпълнение в ролята на редник Бел в много харесвания римейк на Терънс Малик "Тънка червена линия" (1998).

Оттогава насам Бен се концентрира върху поемането на рискове и качеството, а не върху масовите филми. В екзорсистката тематика "Изгубени души" (2000) той играе атеистичен криминален писател, за когото се смята, че ще се превърне в самия Сатана; играе скромен банков служител, който се забърква с руска булка по поръчка (Никол Кидман) в "Момиче за рожден ден" (2001); изиграва партньора на Сандра Бълок в криминалния филм "Убийство по номера" (2002); и се превъплъщава прекрасно в редица исторически филми като "Tian mai zhuan qi" (2002), "Stage Beauty" (2004), "The New World" (2005) и "Me and Orson Welles" (2008).

Тъмнокожият, с гъсти вежди и задушевни очи актьор демонстрира своята трансатлантическа привлекателност и на сцената, след като през 2003 г. дебютира на Бродуей в "Отстъпление от Москва" и си спечели номинация за "Тони". Последните му филмови изяви включват главна роля в поредния портрет на Дориан Грей (2009 г.). - И.И. превод