Йън Макшейн (Ian McShane)

Иън Макшейн е естествен изпълнител на образи на сложни антигерои и очарователни тежкоатлети, класически обучен и награждаван актьор, който привлича вниманието и одобрението на публиката и критиката по целия свят с незабравимата си галерия от мошеници, крале, мафиоти и бандити.

А сега и един бог!

Макшейн току-що завърши третия си сезон (като звезда и изпълнителен продуцент) в хитовия сериал на Starz "Американски богове", телевизионна адаптация на романа на Нийл Геймън от 2001 г. В ролята на господин Сряда, ловък измамник със сребърен език, той прикрива истинската си самоличност - тази на скандинавския бог на войната Один, който събира екип от старейшини, за да свали новите фалшиви идоли. Сериал, който Макшейн нарича "като нищо друго, което съм виждал по телевизията".

Това е коментар, който подхожда и на признатата от критиката роля на харизматичния, заплашителен и беззаконен съдържател на публичен дом и бар от XIX в. Ал Суеренген в дълбокия и профанизиран уестърн сериал на HBO "Deadwood", който се излъчва само 36 епизода в продължение на три сезона от 2004 до 2006 г. За работата си във втория сезон на сериала Макшейн печели наградата "Златен глобус" за 2005 г. за най-добър актьор в телевизионна драма (в допълнение към номинациите за "Еми" и Гилдията на филмовите актьори като изключителен главен драматичен актьор). За работата си в дебютния сезон на сериала получава и наградата на Асоциацията на телевизионните критици за индивидуални постижения в драматургията (с втора номинация през 2005 г.).

Това е роля и изпълнение, които Ню Йорк Таймс определя като "един от най-интересните злодеи по телевизията". А скорошно онлайн проучване нарече Суеренген по-убедителния гангстер на екрана от такива като Тони Сопрано и Майкъл Корлеоне. След дванайсетгодишно прекъсване в образа на може би най-емблематичния си герой ("това бяха най-удовлетворяващите творчески три години в професионалната ми кариера", казва той), Макшейн наскоро се превъплъти в незабравимия мошеник, когато HBO възкреси уестърна от 70-те години на XIX век в двучасовия телефилм "Deadwood: Филмът", номиниран за "Еми" за изключителен телевизионен филм.

На възраст, на която много успешни актьори се обръщат към епизодични и характерни роли, натоварената кариера на Макшейн (която датира от 1962 г.) включва и три много различни главни роли на големия екран. Виждаме го заедно с Дейвид Харбър в преосмисления комиксов епос на Нийл Маршал "Хелбой". Макшейн участва и заедно с Гари Кар в драмата на Дан Прицкер "Болдън", биографичен филм за музиканта Бъди Болдън, бащата на джаза и ключова фигура в развитието на рагтайм музиката (Макшейн се превъплъщава в образа на врага на Болдън, съдията Пери). И отново се превъплъщава в ролята си (събирайки се с Киану Рийвс) на Уинстън, учтивият и чаровен собственик на хотел "Трибека", предназначен само за наемни убийци, в последната част от екшън трилогията на режисьора Чад Стахелски - "Джон Уик: Глава 3 - Парабелум", която стартира с огромен касов успех.

Години преди триумфалната си роля в "Deadwood" Макшейн има дълга и разнообразна кариера в британската и американската телевизия. Той продуцира и участва в известния сериал "Lovejoy" за BBC (и A&E в САЩ), като режисира няколко епизода по време на продължителното излъчване на сериала. Популярната драма в неделя вечер (която привлича 18 милиона зрители седмично по време на излъчването си през 1990-94 г.) представя Макшейн в главната роля на неустоим, лукав търговец на антики от Съфолк. Той ще се срещне отново с BBC, като продуцира и участва в по-мрачната и сериозна драма "Мадсън".

Събира втора номинация за "Златен глобус" за най-добър актьор в минисериал за образа на интригантския Уолън Бигод в номинирания за "Еми" "Стълбовете на земята" на Starz. Продукцията, която тръгва по британския Канал 4, е базирана на историческия бестселър на Кен Фолет за строежа на катедралата от XII век по време на времето, известно като "Анархията", след като крал Хенри I губи единствения си син в катастрофата на Белия кораб през 1120 г. Макшейн казва, че този герой "би се вписал във Ватикана".

Той е добре познат на телевизионната аудитория и с ролите си в "Американска история на ужасите" на FX, "Рей Донован" на Showtime, а напоследък и в "Д-р Торн" на Amazon и джуджето на HBO - "Игра на тронове" ("Обичах героя и го направих, защото трите ми внучета, големи фенове на сериала, нямаше да ми простят, ако не го бях направил"). И за първи път работи с продуцента на "Американски богове" Майкъл Грийн по краткотрайната драма на NBC "Крале" - шоу (вдъхновено от Книгата на Самуил), което той нарича "твърде революционно за мрежовата телевизия".

Други забележителни роли на малкия екран включват участието му в забележителния минисериал на Дейвид Уолпър "Корени" (в ролята на британския любител на бой с петли), "Чий е животът?", Хийтклиф в минисериала "Вунтерхайтс" от 1967 г. и спечелилия "Еми" "Пазачът" на Харолд Пинтър. Макшейн е играл и различни теми от реалния живот като Сеян в минисериала "A.D.", главната роля в "Disraeli: Portrait of A Romantic" на Masterpiece Theater и Юда в "Jesus of Nazareth" на NBC (режисьор Франко Дзефирели).

Макшейн, който не показва признаци на забавяне в кариерата си, продължаваща вече шесто десетилетие ("актьорството е единственият бизнес, в който колкото повече остаряваш, ролите и заплащането стават все по-добри"), започва кариерата си по време на британската кинонова вълна в началото на 60-те години. Първата си главна роля получава в английския филм от 1962 г. "The Wild and the Willing", в който участва и друг начинаещ актьор и британец - приятелят на Макшейн, покойният Джон Хърт. По-късно Макшейн разкрива, че е изоставил занятията в Кралската академия за драматично изкуство, за да се яви на прослушване за ролята.

След този дебют през 1962 г. Макшейн се радва на страхотни роли, като зловещия мафиот Теди Бас, в ролята на Рей Уинстоун и Бен Кингсли в "Секси звяр"; прословутия пират Черната брада, в ролята на Джони Деп и Пенелопе Крус в "Карибски пирати: на приливи и отливи"; и бисексуалния партньор на Ричард Бъртън, Уолфъс, във филма за обири от 1971 г. "Злодей". Дава първата целувка на Хейли Милс на екрана в ролята на тлеещ циганин в "Sky West and Crooked" от 1965 г., част е от звездния актьорски състав (Джеймс Мейсън, Джеймс Кобърн, Даян Канън) в мистерията на големия екран "Последният от Шейла" по сценарий на Стивън Сондхайм и Антъни Пъркинс и играе пенсиониран шериф с жестоко минало срещу Патрик Уилсън в суровата драма "The Hollow Point".

Други филмови заглавия включват епичния филм на Гай Хамилтън за всички звезди от Втората световна война "Битката за Британия", романтичната комедия "Ако е вторник, това трябва да е Белгия", "Потърсвил", "Херкулес", "Снежанка и ловецът" и "Челюстна кост" (отново с колегата си британец Рей Уинстоун и в двете), "Джак, убиецът на гиганти", "Скууп" на Уди Алън, индийската драма "Девет живота" на Родриго Гарсия (номиниран за наградата "Готъм" за най-добро ансамблово изпълнение) и мрачно перверзната криминална драма "44 инча сандък" - филм, в който Макшейн не само участва, но и продуцира.

Макар че през 1962 г. дебютира и в професионалния театър ("Инфантицид в дома на Фред Аугуст", Театър на изкуствата, Лондон), Макшейн се появява на сцената в оригиналната постановка от 1965 г. на "Грабеж" на Джо Ортън. Две години по-късно той участва заедно с Иън Маккелън и Джуди Денч в хитовата театрална пиеса "Обещанието" - постановка, която се пренася на Бродуей през 1967 г. (с Айлин Аткинс на мястото на Денч). Четиридесет години по-късно (2008 г.) той се завръща на Бродуей още веднъж, изпълнявайки главната роля в постановката по случай 40-годишнината на "Завръщане у дома" от Харолд Пинтър, за която си поделя наградата Drama Desk като най-добър актьорски ансамбъл.

Макшейн се завръща и на сцената на Уест Енд през 2000 г., очаровайки публиката в ролята на съблазнителния, обсебен от секса Дарил Ван Хорн, докато прави дебюта си на музикална сцена в "Вещиците от Истуик" на Камерън Макинтош, адаптация на филма от 1987 г. В уважавания театър "Матрикс" в Лос Анджелис той участва в "Предателство" на Харолд Пинтър и "Недопустими доказателства" на Джон Осбърн, като по този начин печели две награди на драматичните критици в Лос Анджелис за главна роля. Участва и в световната премиера на "Yield of the Long Bond" на Лари Атлас.

В допълнение към работата си пред камерата Макшейн е известен и с работата си като озвучител, като ниският му, характерен баритон се проявява в различни проекти. Той озвучава ексцентричния магьосник г-н Бобински в номинирания за награда "Коралайн" на Хенри Селик (по сценарий на автора на "Американски богове" Нийл Геймън), придава зловещ вид на Тай Лунг, снежния леопард, владеещ бойни изкуства, в "Кунг-фу панда" (номинация за награда "Ани") и създава прословутия капитан Хук в "Шрек Трети". През 1985 г. разказва и за албума на Грейс Джоунс "Slave to the Rhythm", като се подчинява на молбата на продуцента Тревър Хорн да поеме работата, защото, според Хорн, "Орсън Уелс беше мъртъв и ми трябваше глас". Албумът се продава в над един милион копия по целия свят. В сферата на виртуалната реалност той наскоро даде гласа си за спечелилия награди късометражен анимационен филм "Age of Sail" в ролята на възрастния моряк Уилям Ейвъри, който се носи сам в Северния Атлантик.

След почти шестдесет години забавление на публиката в целия спектър от спектакли, Макшейн признава, че не е искал да прави кариера на сцената, докато е растял в Манчестър, Англия (всъщност е роден в Блекбърн). По неочаквани обстоятелства, след като Макшейн си счупва крака при игра на футбол, той се оказва участник в училищната постановка на "Сирано дьо Бержерак", където се запознава със своя приятел и учител от цял живот Лесли Райдър. Преди да се усети, той се явява на прослушване в Кралската академия по изкуствата, където е приет, а след това напуска един семестър по-рано, за да се снима във филма "Дивите и желаещите".

Макшейн никога не поглежда назад. - И.И. превод