Криспин Глоувър (Crispin Glover)

Макар че никога не е бил типичен изпълнител на главна роля, Криспин Глоувър се е превърнал в една от най-интригуващите личности във филмовия бизнес. Неговите необичайни персонажи и лични проекти са вдъхновили култ към него, който го е нарекъл едновременно луд и гений.

Син на актрисата и танцьорка Бети Глоувър и на актьора Брус Глоувър, Криспин Хелиън Глоувър е роден в Ню Йорк и израства в Южна Калифорния. Той е кръстен на речта за Деня на Свети Криспин в Шекспировата пиеса "Хенри V". Второто му име, Хелион, също е използвано от баща му. Криспин усвоява професията на баща си още в началното училище - на тринайсетгодишна възраст вече има агент, който му търси роли. Главната роля в сценичната постановка на "Звукът на музиката" (с участието на Флорънс Хендерсън) води до гостувания в телевизионните сериали "Щастливи дни" (1974 г.), "Hill Street Blues" (1981 г.) и "Семейни връзки" (1982 г.), които от своя страна водят до роли в телевизионни филми. Юношата Глоувър обаче се чувства "ограничен" от работата в телевизията, затова предпочита да се придържа към филмовите роли. Дебютира на големия екран във филма за тийнейджърски хай-джинкс "Моят учител" (1983), след което следва поддържаща роля в "Петък 13-ти: Последната глава" (1984).

Най-определящият холивудски момент за Глоувър настъпва през следващата година, когато се появява в ролята на Джордж Макфлай (бащата на Майкъл Джей Фокс) в моменталната класика "Завръщане в бъдещето" (1985). Персонажът на неудачника порази кинозрителите. Колкото и да е странно, по същото време актьорът прави едно от любимите си изпълнения - играе обсебено от Оливия Нютън-Джон момче от малък град в независимия филм The Orkly Kid (1985 г.), но по-малкият филм е напълно засенчен от комерсиалния му успех. Въпреки това Глоувър получава похвали от критиката за следващата си инди роля - главната роля на свидетел на убийство в River's Edge (1986). Глоувър и продуцентите не постигат финансово споразумение за повторната му роля на Джордж Макфлай в "Завръщане в бъдещето, част II" (1989). Продуцентите вдъхват отново живот на героя, като преплитат архивни кадри и нови сцени (използвайки актьор с протезен грим). Глоувър, който не е дал разрешение за използване на образа му, съди продуцента на филма Стивън Спилбърг и печели делото. Случаят накара Гилдията на актьорите да разработи нови правила за използването на образите на актьорите.

През 1990 г. Глоувър си партнира с ексцентричния си колега Дейвид Линч, за да изиграе маниакалния братовчед Дел в "Диво сърце" (1990). Следващото десетилетие той запълва с подобни странни, периферни роли, включително ролята на Анди Уорхол в The Doors (1991) и епизодична роля на пожарникар във филма на Джим Джармуш Dead Man (1995). Малките му, но запомнящи се участия във филми като "Какво яде Гилбърт Грейп" (1993 г.), "Дори каубойките получават блус" (1993 г.) и "Народът срещу Лари Флинт" (1996 г.) често засенчват основното действие.

Когато не краде сцени от холивудските звезди, Глоувър влива значителната си енергия в други творчески начинания. Написва първата си книга, "Billow Rock", преди да навърши 18 години, и оттогава насам създава библиотека от своеобразни заглавия (няколко от които са публикувани чрез семейната му преса Volcanic Eruptions). Сред най-известните му томове са "Хващането на плъхове" и "Дъбът-Мот" - истории от викторианската епоха, осъвременени с мрачни илюстрации и изрязан текст. През 1989 г. издава албум с устни четива и кавърверсии (включително изпълнение на "These Boots Are Made for Walkin'"), озаглавен "Големият проблем [не е равен] на решението. Решението = Нека бъде."

През 1995 г. Глоувър започва да снима режисьорския си дебют "Какво е това? (2005), сюрреалистичен филм, в който участват изцяло актьори със синдрома на Даун. Той прави турнета с филма и продължението му "Всичко е наред!" (2007 г.), както и с шоуто си "Голямото слайдшоу на Криспин Хелиън Глоувър", което представлява едночасов драматичен разказ за осем различни богато илюстрирани книги. Твърди се, че артистът в Глоувър се вдъхновява от "естетиката на дискомфорта" - тема, която изглежда е пренесена в артистично публично изпълнение в шоуто на Дейвид Летърман по NBC през 1987 г. Глоувър се появява с перука и обувки на платформа, след което нанася бърз ритник в главата на Летърман, което кара продуцентите да прекъснат рекламата. В края на 2000 г. се появява в мултиплекса с роли в "Сестра Бети" (2000) и "Ангелите на Чарли" (2000), както и в титулярния "Уилард" (2003). Отново си партнира с режисьора на "Завръщане в бъдещето" Робърт Земекис в ролята на Грендел в "Беоулф" (2007 г.) и работи с Джони Деп за трети път в "Алиса в страната на чудесата" (2010 г.) на Тим Бъртън. Други проекти на Глоувър се очертават в близко бъдеще. - И.И. превод