Шер (Cher)

Ритъмът продължава... и продължава... и е все така силен за тази суперзвезда, която надхвърли границата от четири десетилетия, докато по невероятен начин се превърна от изкуствена, лъскава певица от "флашмоб" в сериозна, достойна за "Оскар" драматична актриса... и обратно! С повече възходи и падения, отколкото Dow Jones Industrial Average през 2008 г., Шер успяваше да се издигне като феникс от пепелта всеки път, когато падаше, някак преоткривайки себе си с всяко десетилетие и намирайки се на върха отново и отново. Като певица Шер е единствената изпълнителка, която има хитове в топ 10 в четири последователни десетилетия; като актриса тя и Барбра Стрейзънд са единствените две носителки на "Оскар" за най-добра актриса, които имат хит № 1 в класациите на Billboard. На 62-годишна възраст Шер все още не е решила да слезе напълно от приказното влакче на увеселителния парк, въпреки че понякога заплашва да го направи.

Дъщеря на родената в Арканзас Джорджия Холт (бившата Джаки Джийн Крауч) и шофьора на камион Джон Саркисян, Шер е родена в Ел Сентро, Калифорния, на 20 май 1946 г. Тя има сестра Джорджън Лапиер. Шер е с арменско потекло от страна на баща си и с английско и немско, с по-далечни ирландско, холандско и френско, потекло от страна на майка си. Бащата изоставя семейството, когато Шер е малка, а майка ѝ по-късно се омъжва за банкера Гилбърт Лапиер. Майка ѝ, която се стремяла да стане актриса и модел, плащала за уроците по актьорско майсторство на Шер. Шер има недиагностицирана дислексия, която се отразява остро на обучението ѝ. Разочарована, тя напуска гимназията във Фресно на 16 години, за да преследва мечтата си. По това време тя има кратка връзка с актьора Уорън Бийти.

През 1962 г. животът на Шер се променя завинаги, когато тя среща по-възрастния от нея с 11 години Сони Боно. Той работи за звукозаписния продуцент Фил Спектър в Gold Star Studios в Холивуд и успява да убеди Спектър да наеме Шер като сесийна певица и тя записва беквокали на класики на Спектър като "You've Lost That Lovin' Feeling" и "Be My Baby". Връзката на двойката се развива и те сключват брак на 27 октомври 1964 г.

Първоначално Шер пее соло, а Сони стои зад кулисите и пише, аранжира и продуцира песните ѝ. Когато записите не стигат до никъде, Сони решава, че трябва да се представят като екип, затова през 1964 г. издават две песни под звукозаписните имена Цезар и Клео ("The Letter" и "Baby Don't Go"). Отново без успех. Смяната на имената им обаче променя ситуацията и през 1965 г. те официално поемат към музикалния свят като Сони и Шер и веднага печелят награди.

Вече 19-годишната Шер и 30-годишният Сони се превръщат в огромни хитове след издаването на първия им албум "Look at Us" (лято, 1965 г.), който съдържа хит сингъла "I Got You Babe". След като песента се катапултира до № 1, те решават да преиздадат по-ранния си сингъл "Baby Don't Go" и той също се изстрелва нагоре в класациите до № 8. През следващите една-две години в ефира се появяват редица леки хитове, чиято кулминация е огромният хит "The Beat Goes On" (#6, 1967 г.). Между 1965 г. и 1972 г. Сони и Шер записват в класациите общо шест "Топ 10" хита.

Шантавата двойка се превръща в икони на сцената на "силата на цветята" в края на 60-те години, носейки крещящи дрехи и необичайни прически и грим. Те обаче намериха начин да ги направят модерни и бяха приети по целия свят. Телевизионните музикални естради и тийнейджърските поп шоута се наслаждаваха на контрастните им стилове - ниският, възбуден, мустакат, с носов тон простак и по-високият, екзотичен, непоклатим моден маниак. Те намериха успешна формула с репликите си, които се превърнаха в основен фактор в концертните им шоута, дори повече от пеенето. При всичко това Сони продължава да се старае да популяризира Шер като успешна соло изпълнителка. Освен хитовете "All I Really Want to Do" (№ 16) и "Bang, Bang" (№ 2), тя се бори да намери самостоятелна идентичност. Сони дори организира филмови проекти за нея, но "Добри времена" (1967 г.), нестандартно фентъзи с участието на двойката и режисирано от бъдещия силен Уилям Фридкин, и сериозният солов проект на Шер "Chastity" (1969 г.) се провалят и умират бързо.

В края на 60-те години на миналия век кариерата на Сони и Шер се спъва, тъй като те стават свидетели на драстична промяна в американската попкултура. Двойката запазва сценичния си стил и през цялото време Сони продължава да го усъвършенства в хитрата игра за телевизионно признание. Докато на сцената Сони играеше неефективния обект на острите бодли на Шер, извън сцената той всъщност беше силно мотивираният мозък и, колкото и да е удивително, неговата прозорливост и наглост наистина се отплатиха. Въпреки че двойката беше загубила благоволението на новото поколение от 70-те години, Сони насърчи телевизионните търсачи на таланти да хванат техния концерт.

Силите на телевизията видяха потенциал в дуета, който направи редица гостувания в специални предавания, вариететни и токшоута и в това, което по същество беше "прослушване" за собствен телевизионен автомобил. The Sonny and Cher Comedy Hour (1971 г.) получава зелена светлина като заместващ сериал през лятото и моментално се превръща в сензация, когато си спечелва собствено време през есенния сезон. Шоуто получава множество номинации за наградата "Еми" по време на излъчването си, а двойката отново се превръща в звезди. Техните живи, нестандартни комедийни скечове, нейната нестандартна мода на Боб Маки и безобидните им закачки бяха акцентите в едночасовата програма. Зрителите силно харесваха двойката, която изглеждаше, че има дълбоко изградена здрава връзка. Дъщеря им Чаз Боно от време на време допринасяше за любовното излъчване на двойката в предаването. Телевизионният успех на Шер предизвика и нов интерес към нея като солов изпълнител и по това време тя излезе с три №1 хита ("Gypsys, Tramps & Thieves", "Half-Breed" и "Dark Lady").

Зад кулисите обаче ситуацията е различна. Вече самоуверената Шер копнееше да се освободи от свенливия контрол на съпруга си Сони над живота и кариерата си. През 1974 г. бракът им се разпада по шевовете и те публично обявяват раздялата си. Сериалът, който донесе на Шер награда "Златен глобус", пое бързо надолу, тъй като раздялата и разводът ставаха все по-ожесточени. В крайна сметка и двамата се опитват да стартират свои собствени солови вариететни предавания, но и двамата не успяват дори да се доближат до успеха си като дует. Публиката не се интересуваше от Шер без Сони и обратното.

В края на юни 1975 г., само три дни след развода на двойката, Шер се омъжва за рок музиканта Грег Олман от The Allman Brothers Band. Бракът се разпада доста бързо на фона на съобщения за неконтролируема употреба на наркотици от негова страна. Двамата се развеждат през 1977 г., като резултатът е само един - синът Илайджа Олман.

През 1976 г. Сони и Шер отново се опитват да се "сдобрят", този път в резултат на втория филм "Шоуто на Сони и Шер" (1976 г.). Зрителите обаче не приемат "дружелюбната" разведена двойка след толкова много таблоидни гадости. След като първоначалният любопитен фактор се изчерпва, шоуто е отменено на фона на слаб рейтинг. Освен това музикалният формат на вариететното шоу също е на път да отпадне. За пореден път поредното десетилетие се очертаваше да завърши зле за Шер.

През 1979 г. Шер постига лек успех с дискохита "Take Me Home", който попада в топ 10, но не и с нещо друго. Въпреки това находчивата певица решава да се оттегли и да се съсредоточи върху актьорството. На 36-годишна възраст Шер прави своя дебют на Бродуей през 1982 г. в това, което по същество е първата ѝ роля на живо с "Come Back to the Five and Dime, Jimmy Dean, Jimmy Dean". В центъра на вниманието е събирането на приятелки от стар фен клуб на Джеймс Дийн, а изпълнението ѝ е високо оценено от критиката. Това ѝ дава право да пренесе сценичния си триумф в киното заедно с Карън Блек и Санди Денис. Шер печели одобрението на критиката за "Върни се в 5 & Dime Jimmy Dean, Jimmy Dean" (1982 г.) - първата ѝ филмова роля от 1969 г. насам.

С филм №2 идва и номинацията за "Оскар" за най-добра актриса в поддържаща роля и победата в "Златен глобус" за образа ѝ на лесбийка, трудеща се в завод за ядрени части, в Silkwood (1983) с Мерил Стрийп и Кърт Ръсел. Това на свой ред е последвано от звездното ѝ превъплъщение в "Маска" (1985 г.) в ролята на безпардонната, разкрепостена майка на син, страдащ от рядка болест (изиграна прекрасно от Ерик Столц). За пореден път Шер получава висока оценка и печели награда от филмовия фестивал в Кан за прочувственото си изпълнение.

По това време тя вече е напълно приета като актриса от висок калибър и се интегрира добре в холивудската общност. Доказвайки, че може да издържи един филм, тя получава три хитови филма, в които да се снима: Вещиците от Ийстуик (1987), Заподозрян (1987) и Лунен удар (1987), за който печели Оскар за най-добра актриса. Заедно с цялата тази новопридобита холивудска известност се появява и интерес към нея като певица и изпълнителка. "If I Could Turn Back Time" (#3) и дуетът с Питър Цетера "After All" (#6) я поставят отново в класациите на Billboard.

През 90-те години Шер продължава да се лута напред-назад между филми, телевизионни предавания и скъпоструващи концерти. През януари 1998 г. се случва трагедия, когато бившият съпруг на Шер Сони Боно, който изоставя развлекателната кариера в полза на калифорнийската политика и в процеса на работа става популярен републикански конгресмен, загива при странен ски инцидент. Същата година дуетът получава звезда на Холивудската алея на славата за приноса си към телевизията. Междувременно в кариерата на двойката се появява невероятен прилив на адреналин под формата на чудовищен хит с диско привкус ("Believe"). Песента се превръща в хит № 1, а едноименният албум - в най-големия хит в кариерата ѝ. "Believe" достига №1 в 23 различни държави.

Тъй като вече няма какво да доказва на никого, Шер решава да тръгне на "прощално турне" в началото на хилядолетието и след дълго разтягане шоуто ѝ най-накрая е закрито през 2005 г. в Лос Анджелис. Не след дълго обаче Шер се завръща от това самоналожено изгнание. През 2008 г. тя финализира договор с Caesars Palace в Лас Вегас за следващите три години да свири в Колизеума и оттогава се завръща на живо в многобройните екстравагантни "прощални" турнета. Никога не казвай никога. Изглеждаше, че Шер ще се върне към филмите с ролята си на съквартирантка срещу Кристина Агилера в "Бурлеска" (2010 г.), но оттогава насам е давала само блестящи епизодични роли в "Mamma Mia! Here We Go Again (2018).

В други аспекти на живота си Шер е ангажирана с много хуманитарни групи и благотворителни дейности през годините, особено с работата си като национален председател и почетен говорител на Детската краниофациална асоциация, която е вдъхновена от работата ѝ в "Маска" (1985). - И.И. превод