Хелън Слейтър (Helen Slater)

Хелън Слейтър е родена в Бетпейдж, Ню Йорк, в семейството на Алис Джоан (Ситрин), адвокат и активист за мир, и Джералд Слейтър, телевизионен мениджър. Отгледана е в Масапекуа, Лонг Айлънд, Ню Йорк, и е от източноевропейски еврейски произход. Участва в много представления като дете, посещава Нюйоркската гимназия за сценични изкуства, която завършва през 1982 г. Актьорският ѝ дебют е в "Специални училищни предавания" на ABC: Ейми и ангелът (1982 г.), където участва заедно с Джеймс Ърл Джоунс и Матю Модин. Хелън приема кариерата си много сериозно. В рамките на няколко месеца след дипломирането си тя се явява на прослушвания за предстоящия спин-оф на известния франчайз за Супермен (1978 г.), Supergirl (1984 г.). Той трябвало да бъде заснет в Англия в студиото Пайнууд, където са снимани първите филми за "Супермен". Слейтър дори разговаря с Кристофър Рийв за ролята на супергерой, за да се увери, че може да се справи. След като първа се явява на прослушване, тя е избрана за главната роля във филма и кариерата ѝ тръгва нагоре. Въпреки че "Супергърл" (1984 г.) получава смесени отзиви, повечето критици са впечатлени от способностите на Хелън. Всъщност критиците са единодушни, че тя се справя по-добре с опазването на тайната си самоличност (мургава ученичка), отколкото Рийв в ролята на Кларк Кент. В следващия си филм тя се превъплъщава в ролята на съвременната "Жана д'Арк" в "Легендата за Били Джийн" (1985 г.) с Йордли Смит и Питър Койот. Филмът, макар и не особено успешен, успява да привлече донякъде култови последователи. След това се появява в една от най-добре приетите си роли - тази на женската половина от неумелия екип от съпрузи, които отвличат Бет Мидлър в комичния блокбъстър "Безмилостни хора" (1986), и отново забива в хита "Тайната на моя успех" (1987). И двете роли спомагат за утвърждаването на статута ѝ на забележителна актриса. След това заедно с приятелката си Мелани Майрън се снима във феминистката комедия "Лепкави пръсти" (1988), която има успех сред критиците, но не и финансов. Именно в този филм и в следващия, "Щастливи заедно" (1989 г.), тя успява да докаже, че може да играе както в комедия, така и в драма. Продължава да се снима в още игрални филми като City Slickers (1991), A House in the Hills (1993) и Lassie (1994), след което редовно се появява по телевизията. Участията ѝ на регионалната сцена включват участия в пиеси като "Grease" и "Shakespeare and Friends". На Бродуей участва в "Responsible Parties" и "Almost Romance". Освен това посещава курсове в Нюйоркския университет и Калифорнийския университет, опитвайки се да разшири актьорските си способности. По телевизията се появява в "Каролина в града" (1995 г.), както и в много други. Става и говорителка на Preference by L'Oreal в телевизионни и печатни реклами. Тя е опитен пианист и сега има издаден албум, наречен "One of These Days". Тя е съосновател на нюйоркската театрална група "Голите ангели" заедно с приятелката си Джина Гершон. През 1990 г. се омъжва за награждавания редактор Робърт Вацке и имат дъщеря, родена през 1995 г. За няколко години тя се оттегля от светлината на прожекторите, като се появява предимно в епизодични телевизионни предавания, но през 2003 г. се завръща с пълна сила, показвайки на кино и телевизионните зрители колко голям артист е всъщност. - И.И. превод