Ума Търман (Uma Thurman)

Ума Каруна Търман е родена в Бостън, Масачузетс, в изключително неортодоксално и интернационално настроено семейство. Дъщеря е на Нена Търман (с рождено име Биргите Каролина фон Шлебрюге), модел и светска дама, която сега ръководи планинско убежище, и на Робърт Търман (Робърт Александър Фарар Търман), професор и академик, който е един от най-изтъкнатите будистки учени в страната. Майката на Ума е родена в Мексико сити, Мексико, в семейството на баща германец и майка шведка (която самата е от шведски, датски и немски произход). Бащата на Ума, жител на Ню Йорк, има английски, шотландско-ирландски, шотландски и немски произход. Ума израства в Амхърст, Масачузетс, където баща ѝ работи в колежа Амхърст.

В домакинството на Търман Далай Лама е бил случаен гост; тя и всичките ѝ братя и сестри имат имена, произлизащи от будистката митология; а поведението в Средна Америка е било слабо разбираемо, още по-малко преследвано. И така, младата Търман се сблъсква с детството със странно име и ексцентричен домашен живот - а и природата сякаш заговорничи срещу нея. Тя е висока метър и осемдесет и от ранна възраст се извисява над всички останали в класа. Прочутите ѝ големи стъпала скоро ще достигнат размер 11 - и дори повече - и въпреки че в крайна сметка ще бъдат заснети с любов от режисьора Куентин Тарантино, като дете тя обикновено носи най-големите обувки в класа, което само осигурява още един обект на подигравки. Дори дългият ѝ нос накарал една от приятелките на майка ѝ услужливо да предложи ринопластика - на десетгодишната Търман. За да се влошат още повече нещата, семейството постоянно се мести, което прави тромавата и социално неумела Търман постоянно новото дете в класа. Резултатът е изключително неловко, срамежливо, самотно и отчуждено детство.

Не е изненадващо, че младата Търман обича да се превъплъщава в образа на някой друг, а не на себе си, и затова се справя с актьорската игра в училищните пиеси - единствената ѝ успешна извънкласна дейност. Този интерес, както и нейната слаба фигура, идеална за модел, отвеждат 15-годишната Търман в Ню Йорк, където учи в гимназията и работи като модел (включително за списание Glamour), докато търси актьорски роли. Ролите скоро идват, като се започне с няколко шаблонни и забравими холивудски продукта, но веднага след това следват "Приключенията на барон Мюнхаузен" (1988) на Тери Гилиъм и "Опасни връзки" (1988) на Стивън Фриърс, които привличат вниманието към нейната нестандартна чувственост и изпълнения, които интригуващо съчетават невинност и светски характер. Странното, пълничко момиче се превръща в секс символ почти за една нощ.

В началото на 90-те години на Търман продължават да се предлагат добри роли в холивудски филми, от които най-малко успешна от търговска гледна точка, но вероятно най-известна е ролята ѝ на Джун, съпругата на Хенри Милър, в "Хенри и Джун" (1990) - първият филм, получил ужасяващия рейтинг NC-17 в САЩ. След знаменития старт, кариерата на Търман замира в началото на 90-те години с филми като посредствения Mad Dog и Glory (1993). Още по-лошото е, че първата ѝ главна роля е в "Дори каубойките получават блус" (1993), който изминава мъчителен път от култова книга до високобюджетен филм и претърпява критически и финансов провал. За щастие Ума се възстанови с блестящо изпълнение на ролята на Мия Уолъс, тази най-нестандартна от всички гангстерски моли, в похвалния и изключително успешен "Криминале" (1994) на Тарантино, роля, за която Търман получи номинация за "Оскар".

Оттогава Търман има периоди на флирт с роли в артистични независими филми като "Месец край езерото" (1995) и поддържащи роли, в които придава блясък на смесени филми, като "Красиви момичета" (1996) и "Истината за котките и кучетата" (1996). Търман се завръща към по-малките филми, след като изиграва злодейката Отровен бръшлян в порицания опит на Джоел Шумахер "Батман и Робин" (1997) и Ема Пийл в римейка на "Отмъстителите" (1998). Тя работи с Уди Алън и Шон Пен в Sweet and Lowdown (1999) и участва в драмата на Ричард Линклейтър Tape (2001) срещу Хоук. Търман печели и награда "Златен глобус" за участието си в телевизионния филм "Истерична слепота" (2002) на режисьорката Мира Наир.

Завръщането в центъра на вниманието на мейнстрийма идва, когато Търман отново се съюзява с Куентин Тарантино за филма "Убий Бил": 1 (2003), филм за отмъщение, който двамата измислят на снимачната площадка на "Криминале" (1994). Същата година тя се появява и в предпазния филм на Джон Ву "Paycheck" (2003). Подновеното внимание не е добре дошло, защото по това време Търман се занимава с разпадането на брака си с Хоук. Въпреки това Търман се справя с положението елегантно и приема нарастващата си популярност с лекота. Тя получава одобрението на критиката за работата си в "Убий Бил": 2 (2004) и е обявена за муза на Тарантино. Търман се събира отново с партньора си от "Криминале" (1994 г.) Джон Траволта за продължението на "Get Shorty" (1995 г.) "Бъди готин" (2005 г.) и играе Ула в "Продуцентите" (2005 г.).

Търман е била омъжена за кратко за Гари Олдман, от 1990 до 1992 г. През 1998 г. се омъжва за Итън Хоук, неин колега в нестандартния футуристичен трилър "Гатака" (1997). Двойката има две деца - Левон и Мая. През 2004 г. Хоук и Търман подават молба за развод. - И.И. превод