Ричард Нортън (Richard Norton)

Силно присъствие на екрана, Ричард Нортън печели овациите на международната публика със завладяващата си способност да играе както герой, така и тежък човек. Рядко срещаната гъвкавост и целенасочената работна етика му позволяват да изгради нарастваща библиотека от почти 100 филмови и телевизионни заглавия. Дисциплините, донесли успеха на Нортън, водят началото си от родния му град Кройдън, Австралия, и от ранното му увлечение по бойните изкуства. На 17-годишна възраст той е черен колан по карате, работи като охрана на нощни клубове и е главен инструктор на 500 училища по карате в цялата страна. По време на австралийското турне на The Rolling Stones той получава работа като бодигард и за първи път се сблъсква с изискванията на световната знаменитост. Нортън тренира с Мик Джагър в 4:00 ч. сутринта след концерти. Компетентността му привлича зашеметяващ списък от други клиенти на рок звезди, сред които Джеймс Тейлър, ABBA, Fleetwood Mac, Дейвид Бауи и Линда Ронщадт, която го кани в Калифорния като свой бодигард. Преди австралийците да нахлуят в Холивуд, Нортън се впуска сам там. Приятелството с Чък Норис му носи работа в киното. Норис ангажира Нортън за ролята на смъртоносния Кио, маскиран нинджа, в "Октагонът" (1980 г.), а изтощителната им финална битка остава като класическа бойна сцена в киното. Режисьорът Робърт Клус избира Нортън за един от героите в "Сила": (1981), международен хит, и кариерата на младия майстор на бойните изкуства в киното тръгва нагоре. Репутацията му на звезден актьор се появява главно в енергичните хонконгски филми на режисьора Саммо Кам-Бо Хунг с участието на Джеки Чан в средата на 80-те години. Мускулната харизма превръща Нортън в перфектното англо-лошо момче за филмите "Xia ri fu xing" (1985 г.) и "Foo gwai lip che" (1986 г.). Поемайки ударите на своите екранни противници в тези филми, Нортън печели още работа в Хонконг и най-вече постоянното уважение на Чан. Ричард нарича Джаки "маестрото на филмите с бойни изкуства". Джеки отвръща на комплимента, като привлича Нортън като един от двамата западни актьори за участие в няколко от своите хонконгски продукции, включително в любимия комедиен филм Sing si lui lip yan (1993) и в по-мрачния Yat goh ho yan (1997), режисиран от Хунг. Хунг окуражава Нортън да изиграе с ексцентрична острота заклетия враг на "Гай", добре обезпечен гангстер. Нортън прегръща режисурата и изпълнява една от най-добрите роли във всички филми на Чан. Успехът на работата на Нортън в Хонконг го превръща в утвърдена звезда в екшън филмите и в чест обект на кориците на световните списания за бойни изкуства и филми. Сътрудничеството му със Синтия Ротрок ги катапултира до ниво на известност, което вдъхновява британско списание да ги нарече Фред Астер и Джинджър Роджърс на филмите с бойни изкуства. Повтарящите се партньори продуцират два филма "Гняв и чест" (1992 г.), освен това участват съвместно в "Чайна О'Брайън" (1990 г.) и "Лейди Дракон" (1992 г.), наред с други заглавия. Те се събират отново в "Изкупление" (2002) с "Дон "Драконът" Уилсън". Нортън подхранва статута си на водещ мъж в криминални драми, филми за МВР и футуристични приключения, в които често се появяват негови реални тренировъчни партньори в поддържащи роли, като Чък Джефрис в "Гняв" (1993) и Бени Уркидес в "Боецът" (1989). С изключителни изпълнения в "Мечът на Бушидо" (1990) и "Под прицел" (1995) Нортън показва влечението си към герои с измерения, дори недостатъци, които ги принуждават да действат. Стилът му на действие включва хумор, който е от съществено значение за очовечаването на един герой. Именно черната комедия в Mind Games (2003), режисиран от Ейдриън Кар, дава възможност на Нортън да триумфира в още една добре издържана роля на подозрителен тексасец, демонстрирайки, че поема рискове като актьор, който се впуска отвъд екшън жанровете. Заслугите на Нортън зад камерата са също толкова разнообразни, колкото и ролите му на екрана. Освен като актьор и продуцент, той е търсен координатор на каскади и боеве, хореографирайки действието във филми като Köshpendiler (2005), продуциран от Милош Форман, и Devil's Pond (2003) с Тара Рийд и Кип Пардю. Въпреки натоварената си кариера, той продължава да постига черни колани в бойните изкуства, които винаги са били мотивираща сила за постиженията на Нортън.

Привлекателността на Ричард Нортън на големия екран е неоспорима, когато дебютира в ролята на заплашителния убиец Кио в "Осмоъгълникът" (1980), въпреки че героят остава прикрит с маска на нинджа. В неотдавнашния "Под червена луна" (2008) роденият в Мелбърн актьор играе твърдолинеен съдия, който се разчува, когато синът му се поддава на наркотична зависимост. Страховитият Кьо от "Октагон" и емоционалният баща от "Червена луна" осигуряват контрасти в портрета на актьор, който не се поддава на никакви представи за категории или ограничения на таланта си. С богата биография от международни филми и телевизионни сериали като актьор, продуцент и каскадьор, Ричард не се успокоява в комфорта на миналите си постижения. Той търси следващото предизвикателство.

Ричард поема по нетрадиционен път към славата. На 14-годишна възраст той започва да изучава бойни изкуства през целия си живот. На 17 години опитният майстор на бойните изкуства работи като охрана в нощни клубове и преподава карате в 500 училища в цяла Австралия. Става бодигард на гастролиращи рок звезди като Мик Джагър, Джеймс Тейлър и АББА. С насърчението на Линда Ронщадт Ричард заминава за Холивуд, където Чък Норис му предлага работа във филми, започвайки с "Осмоъгълникът" (1980 г.). Следващата му главна роля във филма "Force Five" (1981 г.) привлича вниманието на Джеки Чан.

Джеки Чан ангажира Ричард като тежка звезда в три от своите силно натоварени хонконгски екшън епоси, което все още е рекорд за западен актьор. В "Twinkle, Twinkle Lucky Stars" (1985 г.) и "City Hunter" (1993 г.) Ричард проявява таланта си за физическа комедия и доказва способността си да запълни обувките на екранните противници на Чан. Режисьорът Саммо Хунг развързва ръцете на Ричард, за да пресъздаде злодея в "Господин Хубав" (1997 г.) с ексцентрична острота, добавяйки повече интензивност от обикновено към една от комедиите на Чан. "USA Today" забелязва това и обявява Ричард за един от най-добрите злодеи във всички филми на Чан.

По време на продукцията на "Експрес за милионери" (1986) на Хунг в Азия Ричард се сближава с члена на актьорския състав и колега по бойни изкуства Синтия Ротрок. Впоследствие Нортън и Ротрок стават известни партньори на екшън филмите по света, което кара британско списание да ги нарече "Фред и Джинджър на филмите с бойни изкуства". Заедно Ричард и Синтия продуцират забавната поредица "Гняв и чест" (1992 г.), докато Ричард развива индивидуалния си екранен образ както като главен актьор, така и като ценен участник в ансамбъл.

Уникалният стил на магнетичния екранен злодей на Ричард привлича днес култовата подкрепа за "Гимката" (1985). Той запознава публиката на филмите за бойни изкуства с друга уникална концепция: многоизмерния герой. Водещите му изпълнения в чуждестранни екшън продукции от осемдесетте години с ограничени бюджети, а именно "Не поредната грешка" (1988) и "Мечът на бушидо" (1989), позволяват на тези филми да се издигнат над финансовите си ограничения и да се отличат драматично. Героите на Ричард неизменно са обременени със съвест, която ги прави уязвими. Той също така използва уязвимостта като черта, за да сведе до минимум екранните си злодеи, за да ги накара да се примирят, какъвто е примерът с безразсъдния нарцисизъм на наркомагната в "Пътна къща 2: Последно повикване" (2006).

"Под прицел" (1995 г.) може да се счита за определящ филм за Ричард Нортън като актьор и майстор. Отново под натиска на ниския бюджет, Ричард води филма към драматичен успех като негова звезда, продуцент и хореограф на боевете. "Под прицел" описва една мъчителна нощ от живота на своя несъвършен герой с хумор и интелигентност, които рядко се постигат дори в високобюджетни екшъни с обширни декори. Филмът отразява и поредното ефективно сътрудничество на звездата с умел поддържащ актьорски състав.

Сътрудничеството е крайъгълен камък в постоянно разрастващата се кариера на Ричард. Докато продължава да създава запомнящи се герои на екрана, Ричард допринася с разнообразните си умения зад камерата за световни продукции. Той е координатор на боевете в "Осъдените" (2007 г.) и "Номад" (2005 г.). Талантът и работната му етика печелят овациите на тълпа от фенове и приятели, които се събират в хотел "Бел Еър" през 2005 г., за да отпразнуват двадесет и петата му година в киното. Знаковият момент е само първата глава за майстора на бойните изкуства от Мелбърн, който веднъж каза пред репортер: "Когато погледна назад към собствената си еволюция и пътуване, мога само да се вълнувам от това, което бъдещето ще ми донесе." - И.И. превод