Актьор - How Do You Know(2010) - Charles
I'm Still Here(2010/I) - Jack Nicholson
The Bucket List(2007) - Edward
Vanity Fair: Killers Kill
Dead Men Die(2007) - The Killer (credit only)
The Departed(2006) - Costello
The 76th Annual Academy Awards(2004) - Gandalf - Opening Segment (uncredited)
Something's Gotta Give(2003) - Harry Sanborn
Anger Management(2003) - Dr. Buddy Rydell
About Schmidt(2002) - Warren Schmidt
The Pledge(2001/I) - Jerry Black
Saturday Night Live(Сериал)(1997) - Jack Nicholson
As Good as It Gets(1997) - Melvin Udall
Mars Attacks!(1996) - President James Dale / Art Land
The Evening Star(1996) - Garrett Breedlove
Blood and Wine(1996) - Alex
The Crossing Guard(1995) - Freddy Gale
Wolf(1994) - Will Randall
Hoffa(1992) - James R. Hoffa
A Few Good Men(1992) - Col. Nathan R. Jessep
Man Trouble(1992) - Harry Bliss
The Two Jakes(1990) - Jake Gittes
Batman(1989) - Joker / Jack Napier
Ironweed(1987) - Francis Phelan
Broadcast News(1987) - Bill Rorish
Elephant's Child(1987) - Narrator (voice)
The Witches of Eastwick(1987) - Daryl Van Horne
Heartburn(1986) - Mark
Prizzi's Honor(1985) - Charley Partanna
Terms of Endearment(1983) - Garrett Breedlove
The Border(1982) - Charlie Smith
Reds(1981) - Eugene O'Neill
The Postman Always Rings Twice(1981) - Frank Chambers
The Shining(1980) - Jack Torrance
Goin' South(1978) - Henry Lloyd Moon
The Last Tycoon(1976) - Brimmer
The Missouri Breaks(1976) - Tom Logan
One Flew Over the Cuckoo's Nest(1975) - R.P. McMurphy
The Fortune(1975) - Oscar Sullivan aka Dix
Tommy(1975) - The Specialist
The Passenger(1975) - Locke
Chinatown(1974) - J.J. Gittes
The Last Detail(1973) - Buddusky
The King of Marvin Gardens(1972) - David Staebler
A Safe Place(1971) - Mitch
Carnal Knowledge(1971) - Jonathan
Walt Whitman: Poet for a New Age(Късометражен)(1971) - Narrator
Five Easy Pieces(1970) - Robert Eroica Dupea
On a Clear Day You Can See Forever(1970) - Tad Pringle
The Rebel Rousers(1970) - Bunny
Easy Rider(1969) - George Hanson
Head(1968) - Movie Director at Filmshoot in Restaurant (uncredited)
Psych-Out(1968) - Stoney
The Andy Griffith Show(Сериал)(1966-1967) - Marvin Jenkins / Mr. Garland
The Guns of Will Sonnett(Сериал)(1967) - Tom Murdock
The St. Valentine's Day Massacre(1967) - Gino - Hit Man (uncredited)
Hells Angels on Wheels(1967) - Poet
Ride in the Whirlwind(1966) - Wes
The Shooting(1966) - Billy Spear
Dr. Kildare(Сериал)(1966) - Jaime Angel
Back Door to Hell(1964) - Burnett
Flight to Fury(1964) - Jay Wickham
Ensign Pulver(1964) - Yeoman Dolan
The Terror(1963) - Lt. Andre Duvalier
The Raven(1963) - Rexford Bedlo
Little Amy(1962) - Jefferson City Coach
The Broken Land(1962) - Will Brocious
Hawaiian Eye(Сериал)(1962) - Tony Morgan
The Hour of St. Francis(Сериал)(1962) - Jim Evans
Bronco(Сериал)(1961) - Bob Doolin
Sea Hunt(Сериал)(1961) - John Stark
Tales of Wells Fargo(Сериал)(1961) - Tom Washburn
Studs Lonigan(1960) - Weary Reilly
The Barbara Stanwyck Show(Сериал)(1960) - Bud
The Little Shop of Horrors(1960) - Wilbur Force
The Wild Ride(1960) - Johnny Varron
Mr. Lucky(Сериал)(1960) - Martin
Too Soon to Love(1960) - Buddy
The Cry Baby Killer(1958) - Jimmy Wallace
Matinee Theatre(Сериал)(1956) - Musician's Son
Режисьор: The Two Jakes(1990)
Goin' South(1978)
Drive
He Said(1971/I)
The Terror(1963)
Джак Никълсън, американски актьор, продуцент, режисьор и сценарист, е трикратен носител на "Оскар" и дванадесеткратен номиниран. Никълсън се отличава и с това, че е един от двамата актьори - другият е Майкъл Кейн - които са получавали номинация за "Оскар" през всяко десетилетие от 60-те до 80-те години на миналия век.
Никълсън е роден на 22 април 1937 г. в Нептун, Ню Джърси. Отгледан е с убеждението, че баба му е негова майка, а майка му, Джун Франсис Никълсън, шоугърла, е по-голямата му сестра. Той открива истината през 1975 г. от журналист на списание Time, който проучва негов профил. Смята се, че истинският му баща е или Доналд Фурчило, американски шоумен от италиански произход, или Еди Кинг (Едгар Киршфелд), роден в Латвия и също в шоубизнеса. Произходът на майката на Джак е ирландски, а в по-малка степен - английски, немски, шотландски и уелски.
Никълсън прави филмовия си дебют в Б-филм, озаглавен "Убиецът на плачещи бебета" (1958). Издигането му в Холивуд далеч не е стремително и в продължение на години той поддържа кариерата си с гостувания в телевизионни сериали и редица филми на Роджър Корман, включително "Малкият магазин на ужасите" (1960).
Първият път, когато Никълсън сяда на режисьорския стол, е в "Шофирай, каза той" (1971). Преди това пише сценария на филма "Пътуване" (1967 г.) и е съсценарист на филма "Глава" (1968 г.), в който участват "Мъпетите". Големият му пробив идва с Easy Rider (1969 г.) и ролята му на пропития с алкохол адвокат Джордж Хансън, която носи на Никълсън първата му номинация за "Оскар". Филмовата кариера на Никълсън се разраства през 70-те години на миналия век с категоричното си представяне в "Пет лесни парчета" (1970). Сред другите забележителни творби на Никълсън през този период са главните роли в шедьовъра на Роман Полански "Китайски квартал" (1974) и "Полет над кукувиче гнездо" (1975), за който печели първия си "Оскар" за най-добър актьор.
80-те години на миналия век започват с още една определяща кариерата на Никълсън роля - Джак Торънс в адаптацията на Стенли Кубрик по романа на Стивън Кинг "Сиянието" (1980). Следват поредица от добре приети филми, сред които "Условията на издръжливост" (1983), който носи на Никълсън втория му "Оскар"; "Честта на Прици" (1985) и "Вещиците от Истуик" (1987). В "Батман" (1989) на Тим Бъртън той изпълнява ролята на друг известен злодей - Жокера. През 90-те години на ХХ век се снима в такива разнообразни филми като "Няколко добри мъже" (1992), за който получава още една номинация за "Оскар", и двойна роля в "Марс атакува! (1996).
Макар че в "Отшелниците" (2006) Никълсън отново демонстрира тъмната страна на актьорския си талант, последните му роли подчертават физическите и емоционалните усложнения, с които се сблъсква човек в края на живота си. Най-забележителната от тях е безпардонно мизантропският Мелвин Удал в "Колкото е хубаво, толкова е хубаво" (1997), за който печели третия си "Оскар". Оттенъци на този образ се забелязват в "За Шмид" (2002), "Нещо трябва да се даде" (2003) и "Списъкът с кофите" (2007). В допълнение към номинациите за Оскар и наградите "Оскар" Никълсън има седем награди "Златен глобус", а през 2001 г. получава отличието на Кенеди център. През 1994 г. той става и един от най-младите актьори, получили наградата за цялостен принос на Американския филмов институт.
Никълсън има шест деца от пет различни жени: Дженифър Никълсън (р. 1963 г.) от единствения му брак със Сандра Найт, който приключва през 1966 г.; Кейлъб Годард (р. 1970 г.) с колежката си от "Пет леки парчета" (1970 г.) Сюзън Анспач, който автоматично е осиновен от тогавашния съпруг на Анспач Марк Годард; Хани Холман (р. 1982 г.) с датския супермодел Уини Холман; Лорейн Никълсън (р. 1990 г.) и Рей Никълсън (р. 1992 г.) с второстепенната актриса Ребека Брусард; и Теса Гурин (р. 1994 г.) с агента по недвижими имоти Дженин Мари Гурин. Най-дългата връзка на Никълсън са 17-те немоногамни години, които той прекарва с Анджелика Хюстън; тя приключва, когато Брусар обявява, че е бременна с неговото дете. - И.И. превод