Джейн Александър (Jane Alexander)

С ъгловати черти, сдържано поведение и повече или по-малко прост външен вид, актрисата Джейн Александър през по-голямата част от времето не се е опитвала да придаде блясък. Истинският й блясък се дължи на забележителния обхват и дълбочина на таланта й. Обявена за една от най-добрите актриси на 70-те години, която се появява в киното след голям успех на Бродуей, Джейн печели номинация за Оскар за филмовия си дебют - признание, което се дава на много малко нейни колеги.

Тя е родена като Джейн Куигли в Бостън, Масачузетс, на 28 октомври 1939 г., дъщеря на Томас, ортопед, и Рут Елизабет (по мъж Пиърсън) Куигли, медицинска сестра. Джейн посещава Beaver Country Day School, изцяло момичешко училище, в покрайнините на Бостън. Тук тя за първи път се устремява към актьорското майсторство и дебютира на сцената още като юноша в постановката "Островът на съкровищата". Подтикната от баща си да намери стабилност в живота си, тя първо посещава колеж, преди да започне актьорската си кариера. Учи математика, както и театър в колежа "Сара Лорънс" в Бронксвил, Ню Йорк, където смята, че компютърното програмиране може да бъде удобна алтернатива, в случай че актьорските ѝ мечти се провалят. Шансът да учи в Единбургския университет в Шотландия, където става член на Драматичното дружество на Единбургския университет, обаче разсейва всякакви други професионални интереси освен актьорската.

След театралните роли в "Генералният инспектор" и "Погледни назад с гняв" Джейн постига успех сред критиците през 1967 г., когато е избрана да играе любовницата на чернокожия боксьор Джак Джеферсън в знаковата постановка "Голямата бяла надежда" на сцената "Арена" във Вашингтон срещу Джеймс Ърл Джоунс. Двамата с Джоунс печелят награди "Тони" и "Драма Деск" за изпълненията си, когато пиесата излиза на Бродуей през следващата година. И двамата печелят номинации за "Оскар", след като преминават към киното. Филмът "Голямата бяла надежда" (1970 г.) ще отбележи първата от четирите номинации за Джейн. Въпреки че е отличена за поддържащите си роли във филмите "Всички мъже на президента" (1976), "Крамер срещу Крамер" (1979) и за прочувствената си главна роля в "Заветът" (1983) като съпруга от малък град, чието семейство е застрашено от радиоактивно замърсяване, трофеят "Оскар" остава недостижим.

На сцената тя получава множество номинации за "Тони" през годините за безупречна работа в "6 Rms Riv Vu" (1972), "Find Your Way Home" (1974), "First Monday in October" (1978), "The Visit" (1991), "The Sisters Rosenzweig" (1993) и "Honour" (1998). Други показателни роли са като Гертруда в "Хамлет", Хеда в "Хеда Габлер", Клеопатра в "Антоний и Клеопатра", Ани Съливан в "Понеделник след чудото" и Максин в "Нощта на игуаната".

Джейн триумфира също толкова забележително и в телевизията. Тя се превъплъщава перфектно в неглижираната роля на Елинор Рузвелт, противопоставена на ФДР на Едуард Херман, в телевизионните филми "Елинор и Франклин" (1976) и "Елинор и Франклин: Годините в Белия дом" (1977) и е номинирана за "Еми" и в двата случая. Десетилетия по-късно тя се превъплъщава в образа на майката на ФДР, Сара Делано Рузвелт, във филма на HBO "Топли извори" (2005 г.) с участието на Кенет Брана и Синтия Никсън и печели престижната награда за "Най-добра поддържаща актриса". През годините тя изиграва безброй качествени главни роли в телевизионни филми като "Кръгът на децата" (1977); "Игра на време" (1980) на Артър Милър, който ѝ носи втора награда "Еми", главната роля в "Calamity Jane" (1984); "Malice in Wonderland" (1985), в който се превъплъщава в известната клюкарка Хеда Хопър; "Blood & Orchids" (1986) и "In Love and War" (1987).

Александър се запознава и омъжва за първия си съпруг, Робърт Александър, в началото на 60-те години в Ню Йорк, когато и двамата се опитват да започнат актьорската си кариера. През 1964 г. им се ражда един син - Джейс Александър, самостоятелен актьор/режисьор, който е съосновател на авангардната театрална трупа Naked Angels в Ню Йорк. Бракът ѝ с Александър, който също е режисьор, завършва с развод. По-късно тя се запознава с продуцента/режисьора Едуин Шерин във Вашингтон, докато той е артистичен директор на Arena Stage. Има трима сина от предишния си брак. Двамата се женят през 1975 г. и живеят в Ню Йорк.

През 1993 г. Джейн си взема отпуск от актьорската професия, когато президентът Клинтън я назначава за първия председател на Националната фондация за изкуства. Премествайки се във Вашингтон, тя проявява силно лидерство и изпълнява длъжността в продължение на четири години. В книгата ѝ от 2000 г. "Command Performance: an Actress in the Theatre of Politics" са описани предизвикателствата, пред които е изправена начело на организацията, когато републиканският Конгрес безуспешно се опитва да я закрие. Агенцията оцелява, но с 45% намаление на финансирането.

През 2004 г. Александър, заедно с втория си съпруг, се присъединява към театралния факултет на Държавния университет на Флорида (FSU). Притежава почетни докторски степени от 11 колежа и университета в САЩ. освен това Джейн е активен член на много управителни съвети, сред които Обществото за опазване на дивата природа, Проект Greenhope, Националната асоциация за инсулт и Женски действия за ядрено разоръжаване. Получавала е също така наградата за култура на Израел и наградата за лидерство "Хелън Калдикот".

Връщайки се към актьорството през хилядолетието, Джейн участва, често като професионални типажи (съдии, лекари), във филми като "Пръстенът" (2002), "Празник на любовта" (2007), "Гигант" (2008), "Нероденият" (2009), "Спасението на терминатора" (2009), "Последна любов" (2013) и "Трима христоматии" (2017). Украсявала е и телевизионни програми като "Закон и ред", "Прости ми", "Черният списък", "Добрата съпруга", "Елементарно", "Добрата битка", "Модерна любов" и стабилна роля в краткотрайния сериал "Кажи ми, че ме обичаш" (2007). - И.И. превод