Джейн Александър / Jane Alexander

Джейн Александър, родена като Джейн Куигли на 28 октомври 1939 г. в Бостън, Масачузетс, израства в семейство с медицински и интелектуален бекграунд – баща ѝ Томас е ортопед, а майка ѝ Рут Елизабет е медицинска сестра. Още като юноша се увлича по театъра, дебютирайки в училищни постановки като *Островът на съкровищата*. Следвайки интересите си, тя учи математика и театър в колежа „Сара Лорънс“ в Бронксвил, Ню Йорк, и прекарва време в Единбургския университет, където се включва в драматичното дружество, окончателно насочвайки се към актьорството.

Александър бързо се утвърждава на Бродуей с роли в постановки като *Генералният инспектор* и *Погледни назад с гняв*, но истинският пробив идва през 1967 г. с „Голямата бяла надежда“ на сцената на Arena Stage във Вашингтон, където играе срещу Джеймс Ърл Джоунс. Постановката печели награди „Тони“ и „Драма Деск“, а филмовата адаптация през 1970 г. носи на Александър първата ѝ номинация за „Оскар“. Следват още номинации за поддържащи роли във филмите *Всички мъже на президента* (1976), *Крамер срещу Крамер* (1979) и за главната ѝ роля в *Заветът* (1983).

На театралната сцена Александър получава множество номинации за „Тони“ за постановки като *6 Rms Riv Vu* (1972), *Find Your Way Home* (1974), *First Monday in October* (1978), *The Visit* (1991), *The Sisters Rosenzweig* (1993) и *Honour* (1998), както и за класически роли като Гертруда в *Хамлет* и Клеопатра в *Антоний и Клеопатра*.

Телевизионната ѝ кариера е също впечатляваща – тя играе Елинор Рузвелт във филмите *Елинор и Франклин* (1976) и *Елинор и Франклин: Годините в Белия дом* (1977), печелейки номинации за „Еми“, а по-късно се превъплъщава в майката на ФДР в *Топли извори* (2005), за което получава награда за „Най-добра поддържаща актриса“. Сред другите ѝ телевизионни роли са филмите *Кръгът на децата* (1977), *Игра на време* (1980), *Calamity Jane* (1984), *Malice in Wonderland* (1985) и *In Love and War* (1987).

В личния си живот Александър се жени първо за Робърт Александър, с когото има син – Джейс Александър, самостоятелен актьор и режисьор. По-късно се омъжва за Едуин Шерин и живее в Ню Йорк. През 1993 г. тя временно се оттегля от актьорството, когато е назначена за първи председател на Националната фондация за изкуства, където работи активно в продължение на четири години и демонстрира лидерство при трудности с финансирането.

След връщането си към сцената и екрана Александър продължава да се изявява в редица филми като *Пръстенът* (2002), *Празник на любовта* (2007), *Гигант* (2008), *Нероденият* (2009), *Спасението на терминатора* (2009), *Последна любов* (2013) и *Трима христоматии* (2017), както и в телевизионни сериали като *Закон и ред*, *Прости ми*, *Черният списък*, *Добрата съпруга*, *Елементарно*, *Добрата битка* и *Кажи ми, че ме обичаш* (2007), като остава една от най-уважаваните и разпознаваеми фигури в американското кино и телевизия.