Жан-Люк Годар / Jean-Luc Godard

Жан-Люк Годар е роден в Париж на 3 декември 1930 г. като второ от четири деца в буржоазно френско-швейцарско семейство. Баща му е лекар, собственик на частна клиника, а майка му произхожда от знатно семейство на швейцарски банкери. По време на Втората световна война Годар става натурализиран гражданин на Швейцария и посещава училище в Ньонс (Швейцария). Родителите му се развеждат през 1948 г. Тогава той се връща в Париж, за да учи в лицея "Ромер". През 1949 г. учи в Сорбоната, за да се подготви за дипломиране по етнология. По това време обаче той започва да посещава заедно с Франсоа Трюфо, Жак Ривет и Ерик Ромер.

През 1950 г. Годар, заедно с Ривет и Ромер, основава "Gazette du cinéma", който публикува пет броя между май и ноември. Той пише редица статии за списанието, като често използва псевдонима "Ханс Лукас". След като Годар работи и финансира два филма на Ривет и Ромер, семейството на Годар прекратява финансовата си подкрепа през 1951 г. и той прибягва до бохемски начин на живот, който включва кражба на храна и пари, когато е необходимо. През януари 1952 г. започва да пише филмова критика за "Les cahiers du cinéma". По-късно същата година пътува до Северна и Южна Америка с баща си и се опитва да заснеме първия си филм (от който е реализиран само проследяващ кадър от кола).

През 1953 г. се завръща за кратко в Париж, преди да си намери работа като строителен работник по проект за язовир в Швейцария. С парите от работата през 1954 г. заснема късометражен филм за изграждането на язовира, наречен Opération "Béton" (1958) ("Операция "Бетон"). По-късно същата година майка му загива при катастрофа с моторна шейна в Швейцария. През 1956 г. Годар отново започва да пише за "Les cahiers du cinéma", както и за списание "Arts". През 1957 г. Годар работи като аташе по печата за "Artistes Associés" и снима първия си френски филм "Charlotte et Véronique, ou Tous les garçons s'appellent Patrick" (1959) (известен още като "Шарлот и Вероника").

През 1958 г. заснема филма "Шарлот и синът ѝ Жул" (Charlotte et son Jules, 1958) ("Шарлот и нейното гадже") - неговата почит към Жан Кокто. По-късно същата година взема неизползвани кадри от наводнение в Париж, заснети от Трюфо, и ги монтира във филм, наречен Une histoire d'eau (1961) ("История на водата"), който е почит към Мак Сенет. През 1959 г. работи заедно с Трюфо по седмичното издание "Temps de Paris". Годар пише колонка с клюки за списанието, но също така прекарва много време в писане на сценарии за филми и на критически текстове, които го поставят твърдо в челните редици на естетиката на "nouvelle vague", предшестваща френската нова вълна.

През тази година Годар започва работа по филма À bout de souffle (1960) ("Без дъх"). През 1960 г. се жени за Анна Карина в Швейцария. През април и май снима Le petit soldat (1963) в Женева и подготвя филма за есенна премиера в Париж. Френската цензура обаче го забранява заради препратките му към Алжирската война и той не е показан до 1963 г. През март 1960 г. е премиерата на À bout de souffle (1960) в Париж. Филмът има огромен успех както сред филмовата критика, така и в касите на кината, и се превръща в знаков филм за френската нова вълна с препратките си към американското кино, с накъсания си монтаж и цялостния си романтично-кинофилски подход към киното. Филмът популяризира главната мъжка роля на Жан-Пол Белмондо сред европейската публика.

През 1961 г. Годар заснема "Една жена е една жена" (1961) - първият му филм, в който използва цветна широкоекранна лента. По-късно същата година той участва в колективното усилие за римейк на филма Les sept péchés capitaux (1961), който е обявен за важен проект в областта на артистичното сътрудничество. През 1962 г. Годар заснема филма Vivre sa vie: (1962) в Париж - първият му комерсиален успех след "À bout de souffle". По-късно същата година той заснема сегмент, озаглавен "Le Nouveau Monde", за колективния филм Ro.Go.Pa.G. (1963) - друга важна творба в историята на съвместното изкуство с множество автори. - И.И. превод