Франко Неро / Franco Nero

Синеокият и добре сложен италиански актьор в международното кино Франко Неро е фотограф, когато е открит като актьор от режисьора Джон Хюстън. Оттогава той участва в повече от 200 филма по целия свят, работейки с най-добрите европейски режисьори, като Луис Бунюел, Райнер Вернер Фасбиндер, Клод Шаброл, Сергей Бондарчук, Михаил Какоянис, Елио Петри, Марко Белокио, Енцо Г. Кастелари и много други.

Неро е роден в Парма (Северна Италия), в семейството на строг полицейски сержант. Склонността му към актьорството се проявява още в тийнейджърските му години, когато започва да организира и участва в ученически пиеси. След кратък престой във водещо театрално училище се премества в Рим, където се присъединява към малка група приятели с цел да снимат документални филми. Все още несигурен в крайното си призвание, той работи на различни места в екипа. Учи икономика и търговия в Миланския университет и се появява в популярни италиански фоторомани. Това му дава възможност да получи малка роля във филма на Карло Лицани "Селестина П... R... (1965).

Година по-късно красивото лице на Нерон е забелязано от Хюстън, който го избира за ролята на "Авел" в "Библията": В началото... (1966) (известен още като La Bibbia). Но успехът идва, след като получава ролята на самотния стрелец, влачещ ковчег, в един от най-добрите спагети-уестърни; "Джанго" (1966) на Серджо Корбучи. След това Неро се снима в още няколко уестърна в този стил като "Тексас, адио" (1966) на Фердинандо Балди и "Le colt cantarono la morte e fu... tempo di massacro" (1966) на Лучо Фулчи.

През 1967 г. Джошуа Логан го включва във филмовата версия на мюзикъла "Камелот" (1967) (Warner Bros.), в ролята на Ванеса Редгрейв, за която е номиниран за наградата "Златен глобус". По време на снимките на "Камелот" се запознава с актрисата Ванеса Редгрейв, която става негова дългогодишна партньорка (женят се десетилетия по-късно). Играе с Катрин Деньов във филма на Луис Бунюел "Тристана" (1970) и е режисиран от Сергей Бондарчук във военната драма "Битка на Нерет" (1969). По-късно режисьорът Бондарчук кани Неро за ролята на известния американски репортер "Джон Рийд" в двусерийния "Красное кольцо II" (1982). В края на 60-те и през 70-те години Нерон изиграва много различни роли, но повечето от тях са свързани с политически и криминален жанр, в който се критикува италианската правосъдна система.

В началото на 80-те години Неро е избран за ролята на бялата нинджа "Коул" във филма "Влез в нинджата" (1981), а през 1990 г. - за терориста "Генерал Есперанса", срещу Брус Уилис, във филма на Рени Харлин "Умирай трудно 2" (1990). Плащал е и за ролите на водещи национални герои, като "Гарибалди" (Италия), "Арпад" (Унгария) и "Банович Страхиня" (Югославия). В САЩ участва в успешни минисериали, като "Пиратът" (Warner Bros), "Последните дни на Помпей" (CBS), "Младата Катрин" (TNT), "Бела мафия" (CBS), "Рисуваната дама", "Свети Августин", и филми като "Легендата за Валентино", "21 часа до Мюнхен", "Сила 10 от Навароне", "Влез в нинджата", "Убийството на Версаче" и "Писма до Жулиета" (2010).

Работи с най-добрите европейски режисьори от Карло Лицани, Дамиано Дамиани, Луиджи Зампа, Луис Бунюел, Елио Петри, Михаел Какоянис, Райнер Вернер Фасбиндер, Клод Шаброл, "Ватрослав Мимика", Марко Белокио и др. В началото на 80-те години започва да се занимава и с продуциране, писане и режисура. Между филмите участва в различни театрални събития.

Освен с кинематографична дейност, Неро се занимава и с благотворителни организации. През последните 45 години той е благодетел на сиропиталището "Дон Боско" в Тиволи. Носител е на много награди, а през 1992 г. за артистичните му заслуги президентът на Италия му връчва рицарско звание на Италианската република. През 2011 г. е удостоен от университета "Брунел" в Лондон с почетната титла доктор хонорис кауза, а в Торонто - със звезда на Алеята на славата. - И.И. превод