Франко Неро / Franco Nero

Франко Неро е роден на 23 ноември 1941 г. в Парма, Северна Италия, в семейството на строг полицейски сержант. Още като тийнейджър проявява интерес към актьорството, като участва и организира ученически пиеси. Въпреки че първоначално учи икономика и търговия в Миланския университет, страстта към сцената надделява. Няколко години работи във фотографията и участва в популярни италиански фоторомани, докато решава да се премести в Рим, където се включва в малки независими кино и театрални проекти.

Първите му стъпки в киното са с малка роля във филма на Карло Лицани „Селестина П... R...“ (1965), но съдбата се намесва година по-късно, когато Джон Хюстън го избира за ролята на Авел в библейския епос „Библията: В началото...“ (1966). Истинският пробив обаче идва със „Джанго“ (1966) на Серджо Корбучи – спагети-уестърн, който се превръща в култов филм и поставя началото на дългата му асоциация с жанра. Веднага след това Неро участва в други знакови уестърни като „Texas, addio“ (1966) и „Tempo di massacro“ (1966), с което си спечелва репутацията на един от най-ярките европейски звезди от времето.

През 1967 г. Джошуа Логан го кани във филмовата версия на мюзикъла „Камелот“, където партнира на Ванеса Редгрейв. За ролята получава номинация за „Златен глобус“, а срещата му с Редгрейв се превръща и в лична съдба – двамата остават дългогодишни партньори, официално сключвайки брак едва през 2006 г. През следващите години Неро снима с някои от най-големите имена в киното – с Катрин Деньов в „Тристана“ (1970) на Луис Бунюел, със Сергей Бондарчук в „Битка на Неретва“ (1969) и по-късно в „Червено камбанарие II“ (1982), където играе журналиста Джон Рийд. В края на 60-те и 70-те той често поема роли в политически и криминални филми, които критикуват италианската социална и правосъдна система.

През 80-те и 90-те години Неро разширява кариерата си в международни продукции. Изиграва бялата нинджа Коул в „Enter the Ninja“ (1981), а по-късно се появява като терориста генерал Есперанса в „Умирай трудно 2“ (1990), редом до Брус Уилис. Става екранен образ на национални герои в различни европейски държави – Гарибалди в Италия, Арпад в Унгария и Баневич Страхиня в Югославия. В САЩ участва в популярни минисериали като „The Pirate“, „Последните дни на Помпей“, „Младата Катрин“ и „Белла мафия“, а по-късно се появява и в съвременни заглавия като „Писма до Жулиета“ (2010).

Освен актьор, Неро е и продуцент, сценарист и режисьор, а през годините често се връща към театъра. Той е известен със своята социална ангажираност и вече повече от 45 години подпомага сиропиталището „Дон Боско“ в Тиволи. Отличаван е с множество награди по цял свят – през 1992 г. е удостоен с рицарско звание от президента на Италия, а през 2011 г. получава титлата доктор хонорис кауза от университета „Брунел“ в Лондон. В Торонто неговата звезда е включена в Алеята на славата, като признание за приноса му към световното кино.

Днес Франко Неро остава символ на италианската харизма и международното актьорско майсторство – артист с над 200 филма зад гърба си, който съчетава класическа екранна мъжественост с готовност да изследва сложни и предизвикателни роли.