Бил МакКини / Bill McKinney

Бил МакКини е роден на 12 септември 1931 г. в Чатануга, Тенеси. Детството му е изпълнено с трудности – семейството се мести дванайсет пъти, а когато се установяват за известно време в Джорджия, той става жертва на нападение от местна банда само защото е „чужденец“ от Тенеси. На 19-годишна възраст постъпва във флота по време на Корейската война и служи четири години, като две от тях прекарва на минолов в корейски води. Именно в този период решава, че ако оцелее, ще се посвети на актьорството.

След като е освободен от служба през 1954 г., се установява в Южна Калифорния. През 1957 г. започва обучение в Pasadena Playhouse, където негови състуденти са бъдещи звезди като Дъстин Хофман и Макио „Мако“ Ивамаса. За да се издържа, работи като арборист – подрязва и сече дървета, професия, която упражнява и през 70-те години, когато вече има участия в значими филми. Любовта му към дърветата остава с него до края на живота му.

Кариерата му на екрана започва с филма „She Freak“ (1967), а първата телевизионна изява е в „The Monkees“ (1968). Истинският пробив идва с шокиращата роля на планинския човек в „Deliverance“ (1972), където изпълнението му е толкова убедително, че го превръща в един от най-зловещите злодеи в историята на киното. Макар събитието да го бележи завинаги, именно тази роля отваря вратите му към елитни режисьори.

През 70-те и 80-те години МакКини се превръща в търсен характерен актьор. Работи с режисьори като Сам Пекинпа („Junior Bonner“), Джон Хюстън („The Life and Times of Judge Roy Bean“) и Алън Дж. Пакула („The Parallax View“). Връзката му с Клинт Истууд започва от „Thunderbolt and Lightfoot“ (1974) на Майкъл Чимино и прераства в дългогодишно сътрудничество. МакКини участва в седем филма на Истууд, включително „The Outlaw Josey Wales“ (1976), „Bronco Billy“ (1980), „The Gauntlet“ (1977) и „Pink Cadillac“ (1989). Благодарение на тези участия се утвърждава като част от своеобразния „екип на Истууд“.

През годините зрителите го запомнят и в класики като „The Shootist“ (1976) с Джон Уейн, „First Blood“ (1982) с участието на Силвестър Сталоун, „Back to the Future Part III“ (1990) и „The Green Mile“ (1999). Образите му често са мрачни и опасни, но актьорската му отдаденост и методичен подход правят впечатление дори на колегите, които понякога го намират за твърде крайно отдаден на ролята.

МакКини остава активен до късните си години, без никога да обявява официално оттегляне. Освен актьор, той е и певец – записва албум с балади и кънтри мелодии, показвайки другата си, далеч по-нежна страна.

Умира на 1 декември 2011 г. във Ван Найс, Калифорния, от рак на хранопровода, на 80-годишна възраст. В историята на киното остава като актьор, който превърна злодеите в незабравими фигури и доказа, че дори второстепенните роли могат да се превърнат в легенда.