Бони Беделиа / Bonnie Bedelia

Родената в Ню Йорк Бони Беделия Кълкин е родена на 25 март 1948 г., дъщеря на Филип Харли Кълкин, журналист, и Мариан Етел Вагнер Кълкин, писателка и редакторка. Обучени в балет, родителите ѝ в един или друг момент насочват всички деца към актьорството (сред които са Кит Кълкин, Тери Кълкин и Кандис Кълкин). Самата Бони в един момент посещава училището Quintano School for Young Professionals в Ню Йорк, а Бони и Кит продължават да се изявяват на местната сцена и в телевизията. По-късно братът Кит ще бъде известен повече с това, че е родил няколко талантливи деца актьори и/или звезди (Маколи Кълкин, Кийрън Кълкин и останалите).

Именно Бони е забелязана за първи път сред останалите актьорски братя и сестри от търсач на таланти, който случайно я забелязва в училищната постановка на "Том Сойер" и я насърчава. Професионалният ѝ дебют е на 9-годишна възраст в постановката "Д-р Преториус" на North Jersey Playhouse през 1957 г., след което получава пълна стипендия за обучение в Нюйоркския градски балет на Джордж Баланчин. Но актьорският бръмбар я завладява и след като танцува само в четири постановки (включително ролята на Клара в "Лешникотрошачката"), тя решава да окачи балетните си пантофки. Продължава да учи в HB Studio и Actors Studio в Ню Йорк.

От 1961 г. Бони получава петгодишна роля на младата тийнейджърка "Санди Портър" в нюйоркската дневна сапунка Love of Life (1951). По това време тя прави първата си роля на Бродуей в "Isle of Children", представление, което продължава само една седмица през март 1962 г. Тя е и заместник в утвърдената хитова комедия "Влезте със смях", година по-късно. След участието си в театралната пиеса "The Playroom" през 1965 г. печели силни отзиви за трогателното си изпълнение в "My Sweet Charlie", за което през 1967 г. получава наградата Theatre World за "обещаващ нов артист". В него тя играе бременна млада южнячка, която е в бягство с чернокож адвокат. Пати Дюк пресъздава ролята няколко години по-късно по телевизията и печели награда "Еми".

В този момент филмите привличат вниманието и Бони дебютира, като оказва първокласна подкрепа в "Цигански пеперуди" (1969 г.), в който се събират звездите от "Оттук до вечността" (1953 г.) Бърт Ланкастър и Дебора Кер. Тя получава още по-добри оценки в следващите си два филма, като едното изпълнение е просто призрачно, а другото - забавно. Отново бременна и отново с трогателен патос, тя изиграва бедна маратонска танцьорка, която поднася песни за жълти стотинки, и почти майка на детето на Брус Дърн в превъзходната, награждавана драма от епохата на депресията They Shoot Horses, Don't They? (1969). В другия край на актьорския спектър тя изиграва симпатична бъдеща булка в разтърсващата комедийна класика "Любовници и други непознати" (1970 г.).

По това време Бони започва да се концентрира върху семейните ценности. На 24 април 1969 г. тя се омъжва за сценариста Кен Любер и през следващата година му ражда син - Юри. Свободното време, за да се съсредоточи върху майчинството (през 1976 г. й се ражда втори син, Джона Любер), се оказва пагубно за изгряващата й звезда. Останалото десетилетие е в най-добрия случай неспокойно, въпреки някои прекрасни изяви в множество телевизионни филми. Голямото ѝ завръщане идва отново на филмовата сцена в началото на 80-те години, когато напълно се справя с ролята на автомобилния състезател Шърли Мълдауни в "Сърце като колело" (1983). Въпреки похвалите, които получава, тя изненадващо е пренебрегната по време на наградите "Оскар". Въпреки уважаваната работа в последващи филми като "Виолетовите са сини..." (1986), "Принцът на Пенсилвания" (1988), "Презумпция за невинност" (1990) и ролята на напуснатата съпруга на Брус Уилис в "Умирай трудно" (1988) и неговото продължение, тя намира по-добри и по-чести роли в телевизията. Намира своята ниша в телевизионните филми със социална тематика и разтуптява повече сърцата в Switched at Birth (1991), A Mother's Right: Елизабет Морган (1992), "Син на всяка майка" (1997) и "Да живееш отново" (1998).

За да смени темпото, Бони се присъединява към актьорския състав на нискобюджетната култова комедия Sordid Lives (2000 г.) в ролята на "Латрел" - хомофобка, която се справя със смъртта на майка си, затвора на своя брат гей и "излизането" на собствения си син. Филмът прераства в телевизионния сериал "Грозни животи": (2008 г.), в който се среща отново с оригиналните актьори Лесли Джордан и Оливия Нютън-Джон. Тя повтаря ролята си отново в още един филм - "Много гнусна сватба" (2017 г.)

Сред по-скорошните й участия в независими филми са: Berkeley (2005), Broken Links (2016), The Scent of Rain & Lightning (2017), A Stone in the Water (2019). Успява да се справи и с няколко редовни роли в телевизионни сериали: The Division (2001) като полицейски капитан и Parenthood (2010) като семеен матриарх в ролята на Крейг Т. Нелсън.

Разведена с бащата на двете си деца, в момента тя е омъжена за третия си съпруг (или четвъртия, в зависимост от източника на информация) актьора Майкъл Макрей, за когото се омъжва през 1995 г. - И.И. превод