Джон Уейн / John Wayne

Джон Уейн е роден като Марион Робърт Морисън в Айова, в семейството на Мери Алберта (Браун) и Клайд Леонард Морисън, фармацевт. Той е от английски, Ълстър-скотски и ирландски произход.

Клайд развива белодробно заболяване, което налага семейството му да се премести от Айова в по-топлия климат на Южна Калифорния, където се опитват да се занимават с ранчо в пустинята Мохаве. Докато ранчото не се проваля, Марион и по-малкият му брат Робърт И. Морисън плуват в напоителна канавка и ходят на училище с кон. Когато ранчото се проваля, семейството се премества в Глендейл, Калифорния, където Марион доставя лекарства за баща си, продава вестници и има куче от породата айердейл на име "Дюк" (източник на собствения му прякор). Той се справя добре в училище както в академичната област, така и във футбола. Когато за малко не го приемат в Анаполис, той отива в USC с футболна стипендия 1925-7 г. Том Микс му урежда лятна работа като реквизитор в замяна на билети за футбол. На снимачната площадка става близък приятел с режисьора Джон Форд, за когото, наред с други, започва да изпълнява малки роли, някои от които с името Джон Уейн. Първият му игрален филм е "Мъже без жени" (1930 г.). След повече от 70 нискобюджетни уестърна и приключения, предимно рутинни, кариерата на Уейн затъва в коловоза, докато Форд не го кани в "Дилижанс" (1939 г.) - филмът, който го превръща в звезда. Участва в близо 250 филма, много от които с епични мащаби. През 1942-43 г. участва в радиосериала "Три листа на вятъра", а през 1944 г. помага за основаването на Motion Picture Alliance for the Preservation of American Ideals, консервативна политическа организация, като по-късно става неин председател. Консервативната му политическа позиция е отразена и във филма "Аламо" (1960 г.), който той продуцира, режисира и в който изпълнява главната роля. Патриотичната му позиция е застъпена във филма "Зелените барети" (1968 г.), на който е сърежисьор и изпълнител на главната роля. През годините Уейн е сполетян от здравословни проблеми. През септември 1964 г. му е отстранен раков участък от левия бял дроб; през март 1978 г. е извършена операция за смяна на сърдечна клапа, а през януари 1979 г. е отстранен стомахът му. Получава номинация за най-добър актьор за филма "Пясъците на Иво Джима" (1949 г.) и най-накрая получава "Оскар" за ролята си на едноокия Рустър Когбърн в "Истински пясък" (1969 г.). През 1979 г. в негова чест е изработен златен медал на Конгреса. Може би най-добре е запомнен с ролите си в кавалерийската трилогия на Форд - "Форт Апачи" (1948), "Тя носеше жълта лента" (1949) и "Рио Гранде" (1950). - И.И. превод