Боб Хоскинс / Bob Hoskins

Боб Хоскинс е един от най-обичаните и характерни британски актьори, често описван като артист, който съчетава традицията на британската школа с инстинктивен, почти „американски“ подход към играта. Роден е на 26 октомври 1942 г. в Бъри Сейнт Едмъндс, Съфолк, където майка му е била евакуирана по време на Втората световна война. Израства в работническо семейство – майка му Елси Лилиан е детска учителка и готвачка, а баща му Робърт Хоскинс старши кара камион и работи като счетоводител.

Напуска училище на 15 години, но любовта към езика и литературата, вдъхновена от учителката му по английски, остава с него за цял живот. Преди да стане актьор, Хоскинс изкарва прехраната си с различни професии – от зидар и шофьор на камион до пастир на камили в Сирия. Актьорската му кариера започва случайно – придружава свой приятел на прослушване и, объркан за кандидат, получава сценарий с думите „Ти си следващият“. Това неочаквано събитие се оказва повратен момент в живота му.

След първите успехи на театралната сцена, Хоскинс преминава към телевизията, където се появява в сериали като Villains (1972) и Thick as Thieves (1974). Истински пробив получава с участието си в минисериала Pennies from Heaven (1978), където създава едно от най-запомнящите се изпълнения в британската телевизионна история. Това му отваря вратите към киното и през 80-те години той се утвърждава като актьор с огромен диапазон – от криминалната драма The Long Good Friday (1980), през изключителния успех на Mona Lisa (1986), който му носи номинация за „Оскар“, „Златен глобус“, БАФТА и награда от Кан, до комерсиалните хитове като Who Framed Roger Rabbit (1988).

Хоскинс винаги умело балансира между големите холивудски продукции и независимото кино, като често предпочита по-малките, артистични проекти. Той работи със силни млади режисьори като Шейн Медоус в TwentyFourSeven (1997) и не се страхува да експериментира. Освен актьор, Хоскинс е и режисьор – през 1988 г. снима The Raggedy Rawney, а през 1995 г. режисира филма Rainbow.

Характерното за него е, че никога не се вписва напълно в клишето на филмовата звезда. С неговия дрезгав глас, нисък ръст и непретенциозна външност, той се превръща в символ на „обикновения човек“, който на екрана може да бъде едновременно уязвим и опасен.

В по-късните си години актьорът страда от болестта на Паркинсон, а през 2012 г. официално се оттегля от киното. Умира на 29 април 2014 г. в Лондон от пневмония на 71-годишна възраст.