Филмите на Джералдин МакЮън
May 9, 1932 - 30.01.2015 г. – Old Windsor, Berkshire, England, UK
Джералдин МакЮън е родена в Олд Уиндзор, Англия, и още като тийнейджърка прави първите си стъпки на сцената – едва на 14 години дебютира в Theatre Royal в родния си град. Само четири години по-късно вече играе в лондонския Уест Енд, където участва в няколко дългогодишни и успешни продукции. Това ранно начало бележи началото на една изключителна кариера, свързана както с класическия театър, така и с телевизията и киното.
През 50-те години тя започва работа в Shakespeare Memorial Theatre в Стратфорд на Ейвън, а през 1961 г. става част от Кралската шекспирова трупа. На сцената се превъплъщава в знакови роли – Биатриче в *Много шум за нищо* редом до Кристофър Плъмър, Офелия в *Хамлет*, Принцесата на Франция в *Напразни усилия на любовта*, Марина в *Перикъл* и Виола в *Дванайсета нощ*, където играе заедно с Дороти Тутин в продукция, която пътува и до Москва и Ленинград.
Известна е с това, че умее да съчетава класика и модерност – тя е първата актриса, изиграла женската главна роля в *Loot* на Джо Ортън, омагьосва Бродуей с *The School for Scandal*, *The Private Ear and the Public Eye* и *The Chairs*, за която е номинирана за „Тони“ за най-добра актриса. В Кралския национален театър си партнира с величия като Албърт Фини и Лорънс Оливие, като през 60-те и 70-те години изиграва роли в *The Dance of Death*, *A Flea in Her Ear*, *Love for Love* и *The White Devil*. През 1976 г. има уникалната чест да бъде номинирана за награда „Оливие“ в две отделни категории.
Наградите не закъсняват – през 1983 г. печели Evening Standard Theatre Award за най-добра актриса за *The Rivals*, а през 1991 г. получава награда BAFTA за най-добра актриса за телевизионната драма *Oranges Are Not the Only Fruit*. През 1995 г. отново е отличена от Evening Standard за ролята си на Лейди Уишфорт в *The Way of the World*.
Телевизионните ѝ изяви са също толкова богати – сред най-запомнящите се са *The Barchester Chronicles* (1982) редом до Алън Рикман, *The Prime of Miss Jean Brodie* (1978), комедийната драма *Mulberry* (1992) и популярния сериал *Mapp & Lucia* (1985). В киното се появява в продукции като *Robin Hood: Prince of Thieves* (1991), *Henry V* (1989) и *Love’s Labour’s Lost* (2000) на Кенет Брана, както и в по-късните *The Magdalene Sisters* (2002), *Vanity Fair* (2004) и *Carrie’s War* (2004).
През 2003 г. е избрана за новото лице на мис Марпъл в екранизациите по Агата Кристи, където с финес и интелект създава една от най-запомнящите се версии на образа. Изиграва 12 филма в поредицата за ITV/PBS, преди да се оттегли от ролята.
Джералдин МакЮън остава в историята на британската сцена и екран като актриса с изключителна гъвкавост и стил – от Шекспир и модерния театър, през телевизионни класики, до филмови продукции, които ѝ носят международно признание.
Джералдин МакЮън е родена в Олд Уиндзор, Англия, и още като тийнейджърка прави първите си стъпки на сцената – едва на 14 години дебютира в Theatre Royal в родния си град. Само четири години по-късно вече играе в лондонския Уест Енд, където участва в няколко дългогодишни и успешни продукции. Това ранно начало бележи началото на една изключителна кариера, свързана както с класическия театър, така и с телевизията и киното.
През 50-те години тя започва работа в Shakespeare Memorial Theatre в Стратфорд на Ейвън, а през 1961 г. става част от Кралската шекспирова трупа. На сцената се превъплъщава в знакови роли – Биатриче в *Много шум за нищо* редом до Кристофър Плъмър, Офелия в *Хамлет*, Принцесата на Франция в *Напразни усилия на любовта*, Марина в *Перикъл* и Виола в *Дванайсета нощ*, където играе заедно с Дороти Тутин в продукция, която пътува и до Москва и Ленинград.
Известна е с това, че умее да съчетава класика и модерност – тя е първата актриса, изиграла женската главна роля в *Loot* на Джо Ортън, омагьосва Бродуей с *The School for Scandal*, *The Private Ear and the Public Eye* и *The Chairs*, за която е номинирана за „Тони“ за най-добра актриса. В Кралския национален театър си партнира с величия като Албърт Фини и Лорънс Оливие, като през 60-те и 70-те години изиграва роли в *The Dance of Death*, *A Flea in Her Ear*, *Love for Love* и *The White Devil*. През 1976 г. има уникалната чест да бъде номинирана за награда „Оливие“ в две отделни категории.
Наградите не закъсняват – през 1983 г. печели Evening Standard Theatre Award за най-добра актриса за *The Rivals*, а през 1991 г. получава награда BAFTA за най-добра актриса за телевизионната драма *Oranges Are Not the Only Fruit*. През 1995 г. отново е отличена от Evening Standard за ролята си на Лейди Уишфорт в *The Way of the World*.
Телевизионните ѝ изяви са също толкова богати – сред най-запомнящите се са *The Barchester Chronicles* (1982) редом до Алън Рикман, *The Prime of Miss Jean Brodie* (1978), комедийната драма *Mulberry* (1992) и популярния сериал *Mapp & Lucia* (1985). В киното се появява в продукции като *Robin Hood: Prince of Thieves* (1991), *Henry V* (1989) и *Love’s Labour’s Lost* (2000) на Кенет Брана, както и в по-късните *The Magdalene Sisters* (2002), *Vanity Fair* (2004) и *Carrie’s War* (2004).
През 2003 г. е избрана за новото лице на мис Марпъл в екранизациите по Агата Кристи, където с финес и интелект създава една от най-запомнящите се версии на образа. Изиграва 12 филма в поредицата за ITV/PBS, преди да се оттегли от ролята.
Джералдин МакЮън остава в историята на британската сцена и екран като актриса с изключителна гъвкавост и стил – от Шекспир и модерния театър, през телевизионни класики, до филмови продукции, които ѝ носят международно признание.
May 9, 1932 - 30.01.2015 г. – Old Windsor, Berkshire, England, UK