Ейми Лу Адамс е родена на 20 август 1974 г. във Виченца, Венето, Италия, където баща ѝ Ричард Кент Адамс служи като американски военен в базата Казерма Едерле. Майка ѝ Катрин (Хикен) се грижи за голямото семейство – Ейми е четвъртото от общо седем деца. Семейството се установява в Касъл Рок, Колорадо, където Адамс израства в мормонска среда.
Още като ученичка Ейми проявява интерес към сцената – пее в училищния хор и танцува в местна школа, като дълго време мечтае да стане балерина. За да се издържа, работи като посрещачка в *The Gap* и хостеса в *Hooters*, но истинската ѝ страст я отвежда към музикалния театър. Първите ѝ професионални изяви са в продукции на *Boulder's Dinner Theatre* и *Country Dinner Playhouse*, а по-късно е забелязана от режисьор, който я кани да се присъедини към регионален театър в Минесота.
Киното влиза в живота ѝ случайно – докато лекува травма, получава шанс да се яви на кастинг за *Drop Dead Gorgeous* (1999). Там среща Кирсти Али, която я насърчава да замине за Лос Анджелис. След няколко по-малки роли и участие в *Жестоки намерения 2* (2000), Адамс се появява в *Хвани ме, ако можеш* (2002) редом до Леонардо ди Каприо. Въпреки успеха на филма, пробивът закъснява и тя отново се връща към телевизионни роли.
Истинският обрат настъпва с независимия филм *Junebug* (2005), който ѝ носи номинация за „Оскар“ за поддържаща роля. Световната слава идва две години по-късно с мюзикъла на Disney *Омагьосана* (2007), където образът на Жизел ѝ позволява да блесне с талант, чар и музикални умения. Ролята я превръща в любима актриса на публиката и ѝ носи първа номинация за „Златен глобус“.
През следващите години Адамс затвърждава статута си на една от най-талантливите актриси в Холивуд. В *Съмнение* (2008) партнира на Мерил Стрийп и Филип Сиймур Хофман и получава втора номинация за „Оскар“. В *Джули и Джулия* (2009) отново работи със Стрийп, а в *Нощ в музея 2* (2009) влиза в ролята на Амелия Еърхарт.
Следват ярки участия – в *Мъпетите* (2011), в *Майсторът* (2012), който ѝ носи нови номинации, и в спортната драма *Trouble with the Curve* (2012) с Клинт Истууд. През 2013 г. поема две знакови роли – журналистката Лоис Лейн в *Човек от стомана* и измамницата Сидни Просър в *Американска хватка*, за която печели „Златен глобус“.
Тя продължава да впечатлява критиците с *Големи очи* (2014), където играе художничката Маргарет Кийн, и с *Пристигане* (2016) на Дени Вилньов – един от най-високо оценените научнофантастични филми на последното десетилетие. В същата година участва и в *Батман срещу Супермен: Зората на справедливостта* и в *Нощни животни* на Том Форд. През 2018 г. получава шестата си номинация за „Оскар“ за ролята на Лин Чейни във *Vice*.
Ейми Адамс е смятана за една от най-талантливите и универсални актриси на своето поколение, способна да преминава с лекота от мюзикъл и комедия към дълбоки драматични роли. В личния си живот е омъжена за актьора Дарън Ле Гало, с когото има дъщеря. Днес тя остава сред най-уважаваните и търсени актриси в Холивуд, чиято кариера продължава да се развива във възходяща посока.
Ейми Лу Адамс е родена на 20 август 1974 г. във Виченца, Венето, Италия, където баща ѝ Ричард Кент Адамс служи като американски военен в базата Казерма Едерле. Майка ѝ Катрин (Хикен) се грижи за голямото семейство – Ейми е четвъртото от общо седем деца. Семейството се установява в Касъл Рок, Колорадо, където Адамс израства в мормонска среда.
Още като ученичка Ейми проявява интерес към сцената – пее в училищния хор и танцува в местна школа, като дълго време мечтае да стане балерина. За да се издържа, работи като посрещачка в *The Gap* и хостеса в *Hooters*, но истинската ѝ страст я отвежда към музикалния театър. Първите ѝ професионални изяви са в продукции на *Boulder's Dinner Theatre* и *Country Dinner Playhouse*, а по-късно е забелязана от режисьор, който я кани да се присъедини към регионален театър в Минесота.
Киното влиза в живота ѝ случайно – докато лекува травма, получава шанс да се яви на кастинг за *Drop Dead Gorgeous* (1999). Там среща Кирсти Али, която я насърчава да замине за Лос Анджелис. След няколко по-малки роли и участие в *Жестоки намерения 2* (2000), Адамс се появява в *Хвани ме, ако можеш* (2002) редом до Леонардо ди Каприо. Въпреки успеха на филма, пробивът закъснява и тя отново се връща към телевизионни роли.
Истинският обрат настъпва с независимия филм *Junebug* (2005), който ѝ носи номинация за „Оскар“ за поддържаща роля. Световната слава идва две години по-късно с мюзикъла на Disney *Омагьосана* (2007), където образът на Жизел ѝ позволява да блесне с талант, чар и музикални умения. Ролята я превръща в любима актриса на публиката и ѝ носи първа номинация за „Златен глобус“.
През следващите години Адамс затвърждава статута си на една от най-талантливите актриси в Холивуд. В *Съмнение* (2008) партнира на Мерил Стрийп и Филип Сиймур Хофман и получава втора номинация за „Оскар“. В *Джули и Джулия* (2009) отново работи със Стрийп, а в *Нощ в музея 2* (2009) влиза в ролята на Амелия Еърхарт.
Следват ярки участия – в *Мъпетите* (2011), в *Майсторът* (2012), който ѝ носи нови номинации, и в спортната драма *Trouble with the Curve* (2012) с Клинт Истууд. През 2013 г. поема две знакови роли – журналистката Лоис Лейн в *Човек от стомана* и измамницата Сидни Просър в *Американска хватка*, за която печели „Златен глобус“.
Тя продължава да впечатлява критиците с *Големи очи* (2014), където играе художничката Маргарет Кийн, и с *Пристигане* (2016) на Дени Вилньов – един от най-високо оценените научнофантастични филми на последното десетилетие. В същата година участва и в *Батман срещу Супермен: Зората на справедливостта* и в *Нощни животни* на Том Форд. През 2018 г. получава шестата си номинация за „Оскар“ за ролята на Лин Чейни във *Vice*.
Ейми Адамс е смятана за една от най-талантливите и универсални актриси на своето поколение, способна да преминава с лекота от мюзикъл и комедия към дълбоки драматични роли. В личния си живот е омъжена за актьора Дарън Ле Гало, с когото има дъщеря. Днес тя остава сред най-уважаваните и търсени актриси в Холивуд, чиято кариера продължава да се развива във възходяща посока.
August 20, 1974 – Vicenza, Veneto, Italy