Рупърт Еверет / Rupert Everett

Рупърт Джеймс Хектор Еверет е роден на 29 май 1959 г. в Бърнам Дипдейл, Норфолк, в семейството на Сара Маклийн и Антъни Майкъл Еверет, майор от британската армия, който по-късно се занимава с бизнес. Потомък на стара аристократична линия, той носи в себе си английски, шотландски и ирландски корени, примесени с немски и холандски. Израства в привилегирована среда, но още като дете проявява независим характер и склонност към бунт. На седем години е изпратен в католическото училище „Ампълфорт“, където изучава пиано, а по-късно е изключен от Централното училище за реч и драма в Лондон заради конфликти с преподаватели. Това го отвежда към по-свободната атмосфера на Глазгоуския граждански театър, където започва с роли в пиеси като „Дон Жуан“ и „Къща за разбити сърца“.

През 80-те Еверет се утвърждава с участия в телевизионни продукции и минисериали като „Принцеса Дейзи“ (1983) и „Далечните павилиони“ (1984), но истинският му пробив идва с филма „Друга страна“ (1984), където изпълнява ролята на студент, борещ се със собствената си сексуална идентичност. Тази роля му носи номинация за БАФТА и международно признание. Скоро след това се снима в престижни британски продукции като „Танц с непознат“ (1985) и „Дует за един“ (1986). В края на десетилетието обаче кариерата му среща препятствия – след като открито заявява своята хомосексуалност през 1989 г., интересът на Холивуд към него спада.

През 90-те години Еверет работи в различни жанрове, от историческата драма „Лудостта на крал Джордж“ (1994) до комедията „Дънстън се разхожда“ (1996). Истинското му завръщане в светлината на прожекторите е с романтичната комедия „Сватбата на най-добрия ми приятел“ (1997), където в ролята на най-добрия приятел на героинята на Джулия Робъртс печели сърцата на зрителите и получава номинации за БАФТА и „Златен глобус“. Успехът му носи нови възможности – той се появява във „Влюбеният Шекспир“ (1998) като Кристофър Марлоу, в „Сън в лятна нощ“ (1999) като Оберон и в адаптациите на Оскар Уайлд „Идеален съпруг“ (1999) и „Колко е важно да бъдеш Ърнест“ (2002). Паралелно с това показва и забавната си страна в „Инспектор Гаджет“ (1999), където влиза в ролята на злодея д-р Клоу.

Новото хилядолетие го вижда еднакво активен на сцена и екран. В театъра изнася турнета и участва в постановки на „Private Lives“, „Blithe Spirit“ и „Пигмалион“. На Бродуей и в Европа неговите превъплъщения получават отлични отзиви. В киното и телевизията продължава да се превъплъщава в аристократични и ексцентрични персонажи – играе крал Чарлз I в „Да убиеш крал“ (2003), крал Чарлз II в „Сценична красота“ (2004), озвучава самовлюбения Принц Чаровен в „Шрек 2“ (2004) и „Шрек Трети“ (2007), а през 2018 г. сам пише, режисира и играе в драмата „Щастливият принц“, където влиза в образа на Оскар Уайлд в последните му дни.

Освен като актьор, Рупърт Еверет се изявява и като писател, публикувайки романа „Здравей, скъпа, работиш ли?“ (1989) и два автобиографични тома – „Червени килими и други бананови кожи“ (2006) и „Изчезнали години“ (2012). Той е автор и на документални филми, с които допълва своята многопластова кариера. Днес Еверет остава една от най-елегантните и интелектуални фигури в британското кино и театър – артист, който съчетава аристократична осанка, саркастичен хумор и смелост да бъде себе си както на сцената, така и в живота.

Рупърт Еверет

Рупърт Джеймс Хектор Еверет е роден на 29 май 1959 г. в Бърнам Дипдейл, Норфолк, в семейството на Сара Маклийн и Антъни Майкъл Еверет, майор от британската армия, който по-късно се занимава с бизнес. Потомък на стара аристократична линия, той носи в себе си английски, шотландски и ирландски корени, примесени с немски и холандски. Израства в привилегирована среда, но още като дете проявява независим характер и склонност към бунт. На седем години е изпратен в католическото училище „Ампълфорт“, където изучава пиано, а по-късно е изключен от Централното училище за реч и драма в Лондон заради конфликти с преподаватели. Това го отвежда към по-свободната атмосфера на Глазгоуския граждански театър, където започва с роли в пиеси като „Дон Жуан“ и „Къща за разбити сърца“.

През 80-те Еверет се утвърждава с участия в телевизионни продукции и минисериали като „Принцеса Дейзи“ (1983) и „Далечните павилиони“ (1984), но истинският му пробив идва с филма „Друга страна“ (1984), където изпълнява ролята на студент, борещ се със собствената си сексуална идентичност. Тази роля му носи номинация за БАФТА и международно признание. Скоро след това се снима в престижни британски продукции като „Танц с непознат“ (1985) и „Дует за един“ (1986). В края на десетилетието обаче кариерата му среща препятствия – след като открито заявява своята хомосексуалност през 1989 г., интересът на Холивуд към него спада.

През 90-те години Еверет работи в различни жанрове, от историческата драма „Лудостта на крал Джордж“ (1994) до комедията „Дънстън се разхожда“ (1996). Истинското му завръщане в светлината на прожекторите е с романтичната комедия „Сватбата на най-добрия ми приятел“ (1997), където в ролята на най-добрия приятел на героинята на Джулия Робъртс печели сърцата на зрителите и получава номинации за БАФТА и „Златен глобус“. Успехът му носи нови възможности – той се появява във „Влюбеният Шекспир“ (1998) като Кристофър Марлоу, в „Сън в лятна нощ“ (1999) като Оберон и в адаптациите на Оскар Уайлд „Идеален съпруг“ (1999) и „Колко е важно да бъдеш Ърнест“ (2002). Паралелно с това показва и забавната си страна в „Инспектор Гаджет“ (1999), където влиза в ролята на злодея д-р Клоу.

Новото хилядолетие го вижда еднакво активен на сцена и екран. В театъра изнася турнета и участва в постановки на „Private Lives“, „Blithe Spirit“ и „Пигмалион“. На Бродуей и в Европа неговите превъплъщения получават отлични отзиви. В киното и телевизията продължава да се превъплъщава в аристократични и ексцентрични персонажи – играе крал Чарлз I в „Да убиеш крал“ (2003), крал Чарлз II в „Сценична красота“ (2004), озвучава самовлюбения Принц Чаровен в „Шрек 2“ (2004) и „Шрек Трети“ (2007), а през 2018 г. сам пише, режисира и играе в драмата „Щастливият принц“, където влиза в образа на Оскар Уайлд в последните му дни.

Освен като актьор, Рупърт Еверет се изявява и като писател, публикувайки романа „Здравей, скъпа, работиш ли?“ (1989) и два автобиографични тома – „Червени килими и други бананови кожи“ (2006) и „Изчезнали години“ (2012). Той е автор и на документални филми, с които допълва своята многопластова кариера. Днес Еверет остава една от най-елегантните и интелектуални фигури в британското кино и театър – артист, който съчетава аристократична осанка, саркастичен хумор и смелост да бъде себе си както на сцената, така и в живота.

Роден

May 29, 1959 – Burnham Deepdale, Norfolk, England, UK

Коментари

Денят на истината
6/10 Мрачни срещи от третия видМног
× Моля изберете жанр

Ще гледат

Последно изгледани