Иън Маккелън / Ian McKellen

Считан за един от най-великите театрални и екранни актьори както в родната си Великобритания, така и в международен план, два пъти номиниран за "Оскар" и носител на всички големи театрални награди в Обединеното кралство и САЩ, Иън Мъри Маккелън е роден на 25 май 1939 г. в Бърнли, Ланкашир, Англия, в семейството на Марджери Лоис (Съдклиф) и Денис Мъри Маккелън, строителен инженер и мирянин. Той е от шотландски, северноирландски и английски произход. По време на ранното му детство родителите му се преместват заедно с Йън и по-голямата му сестра Джийн в мелничарския град Уигън. В това малко градче младият Иън изкарва Втората световна война. Скоро той се увлича по актьорското майсторство и театъра, което е насърчавано от родителите му. Те го водят на пиеси, по-специално на тези на Уилям Шекспир. Аматьорските училищни постановки насърчават нарастващата страст на Иън към театъра.

Когато Иън става пълнолетен и започва да посещава училище, той се старае да получава роли във всички постановки. По-специално в училище "Болтън" той отрано развива своите умения. Първата му роля в шекспирова пиеса е именно в Болтън - Малволио в "Дванайсета нощ". Скоро Иън започва да посещава театралните фестивали в Стратфорд на Ейвън, където вижда изпълненията на великите актьори: Лорънс Оливие, Уенди Хилър, Джон Гилгуд, Ралф Ричардсън и Пол Робсън. Продължава образованието си по английска драматургия, но скоро то остава на заден план, тъй като се концентрира все повече върху сценичните изяви. В крайна сметка получава бакалавърска степен по изкуствата през 1961 г. и започва сериозната си кариера.

Маккелън започва да работи в театъра през следващите няколко години. Много малко хора знаят за хомосексуалността на Иън; той не вижда причина да я оповестява публично, нито пък е казал на семейството си. Те не са се интересували от темата и затова той не е виждал причина да я повдига. През 1988 г. Иън публично излиза от гардероба в предаването на BBC Radio 4, докато обсъжда закона на Маргарет Тачър "Раздел 28", който обявява за престъпление насърчаването на хомосексуалността като семейна връзка от местните власти. Това е достатъчна причина Маккелън да заеме позиция. Оттогава той активно участва в движението за правата на хомосексуалистите.

Иън живее в Лаймхаус, където е живял и с бившия си дългогодишен партньор Шон Матиас. Двамата мъже са работили заедно и по филма Bent (1997 г.), както и в изящни театрални постановки. И до днес Маккелън работи предимно в театъра, а през 1990 г. е посветен в рицарско звание от кралица Елизабет II за усилията си в областта на изкуството. Въпреки това той успява да направи няколко доста успешни стъпки в киното. Участвал е в няколко постановки на Шекспирови произведения, включително в добре приетия "Ричард III" (1995 г.), както и в редица други филми. Въпреки това едва напоследък звездата му най-накрая започна да изгрява в очите на северноамериканската публика. Ролите му в различни филми: Cold Comfort Farm (1995), Apt Pupil (1998) и Gods and Monsters (1998), приковават публиката. Особено последният създава сензация в Холивуд, а ролята на Маккелън му донася няколко награди и номинации, включително "Златен глобус" и "Оскар". Тъй като Маккелън продължава да работи интензивно на сцената, той винаги държи да "затвърди" "ролята" си на достоен "наследник" на Лорънс Оливие и в най-добрия смисъл на думата, като например "Крал Лир" (2008) / Great Performances: Крал Лир (2008) под режисурата на Тревър Нън и в редица други зашеметяващи изпълнения, изпълнени с щедра еуфорична наслада, сред които "Питър Пан" и "Настоящ смях" на Ноел Кауърд, както и "В очакване на Годо" на Самюъл Бекет и "Ничия земя" на Харолд Пинтър (National Theatre Live: No Man's Land (2016)), и двете в прочути продукции, блестящо режисирани от Шон Матиас.

Маккелън открива мейнстрийм успех с изпълнението си на ролята на Магнито в X-Men (2000) и неговите продължения. Най-голямата му следа на големия екран може би е ролята на Гандалф във филмовата трилогия "Властелинът на пръстените" на режисьора Питър Джаксън, която той пресъздава в трилогията "Хобит". Той също така се превъплъщава в ролята на "Крал Лир" с нови артистични перспективи в National Theatre Live: Крал Лир (2018), предлагайки безценно хипнотизиращо преживяване като естествена сила на сцената - и на екрана - с безкрайна щедрост чрез ненадминатата си интерпретация на титанично уязвимия крал. - И.И. превод