Брандън Скленар / Brandon Sklenar

Брандън Скленар е роден в Довър, щата Ню Джърси, и израства в северната част на щата, в среда далеч от блясъка на индустрията. Баща му е дърводелец, а майка му - фризьорка, и това "земно" ежедневие често се усеща и в начина, по който самият той говори за работата си: повече като занаят, отколкото като мечта, която "се случва от само себе си". Роден е с фамилията Фийкинс, но за актьорската си кариера избира да използва моминското име на майка си - Скленар, както заради личната връзка с него, така и защото през годините непрекъснато се е сблъсквал с неправилно произнасяне на рождената му фамилия.

Още като младеж решава, че иска да е близо до киното, и сравнително рано напуска по-сигурните варианти, за да се пробва в Лос Анджелис. Началото му не е типът "една роля и готово" - по-скоро поредица от стъпки, малки участия и търсене на правилните хора и проекти, докато събере инерция. В този период е и един от онези актьори, които се учат в движение - с кастинги, снимки, откази и роли, които на хартия изглеждат второстепенни, но на практика изграждат увереност пред камера.

Първите по-видими заглавия при него идват около 2018-2019 г., когато участва в няколко филма с различен мащаб и жанр. Появява се във "Vice", биографичния филм за Дик Чейни, където попада в среда на голяма продукция и силно актьорско присъствие. Почти по същото време се включва и в "Midway" като Джордж Гей - реална фигура от Втората световна война, което е различен тип задача: да изградиш човек, който е съществувал, без да имитираш механично. В "Mapplethorpe" играе Едуард Мейпълторп - брат на фотографа Робърт Мейпълторп, и точно там се вижда интересната линия в избора му: дори когато е поддържаща роля, предпочита персонажи с човешки ръб, а не просто "функция" в историята. В "Magic Lantern" работи с режисьора Амир Надери в по-камерна, обсебена от самото кино история - проект, който стои далеч от холивудската формула и вероятно му е дал различна перспектива за занаята.

След този период той прави още няколко главни участия в по-независими филми - тъмната комедия "Jonesin’", драмата "Indigo Valley", както и уестърнът "London Calling", където играе мъж, свързан с петролния бизнес и грубата реалност на малки общности. Тези роли не са непременно най-шумните му, но са важни, защото показват диапазон: от по-интимни взаимоотношения до персонажи, които носят тежест и конфликт.

Истинската му широка разпознаваемост идва с телевизията - като Спенсър Дътън в "1923". Там образът му е построен върху класическия "авантюрист с белези" архетип, но сериалът му дава достатъчно време, за да се види и друго: човек, който не е само твърд и инстинктивен, а и уязвим, разкъсван между вина, любов и дълг. За много зрители това става ролята, която го изважда от категорията "познато лице" и го поставя в списъка на актьорите, за които започва да се говори като за следваща сериозна стъпка.

След "1923" идва и голямата романтична драма "It Ends With Us", където играе Атлас Кориган - персонаж, който лесно можеше да се превърне в идеализирана фантазия, но при него работи по-скоро като тих контрапункт: човек, който е минал през същите рани, но е избрал различен начин да обича и да присъства. Покрай филма Скленар говори сравнително открито за темата му и защо е важно да не се размива смисълът, когато става дума за домашно насилие и цикли на травма - позиция, която звучи по-скоро като лична чувствителност, отколкото като "PR реплика".

В момента кариерата му се движи в няколко посоки едновременно. От една страна, той продължава да избира роли в по-напрегнати, "компактни" истории - като психологическия трилър "Drop", където играе мъж на първа среща, попаднал в ситуация, която бързо излиза извън контрол. От друга, все по-често се появява името му и около по-големи студийни проекти и режисьори, включително подготвян екшън филм на Тейлър Шеридан ("F.A.S.T."), което изглежда като логично продължение след "1923". В този етап от пътя му най-интересното е, че не остава заклещен в една формула: редува мащаб и камерност, романтика и трилър, историческа епика и съвременни, човешки сюжети - като актьор, който очевидно търси следващото предизвикателство, а не просто следващата "подобна роля".