Никита Михалков е роден в семейство, дълбоко свързано с руската култура и изкуство. Баща му е Сергей Михалков – известният съветски поет, написал текста на националния химн на СССР, а майка му Наталия Кончаловска е поетеса и дъщеря на художника Петър Кончаловски. По майчина линия Михалков е правнук на прочутия живописец Василий Суриков. Творческата атмосфера в семейството, както и близките връзки с елита на съветската културна и политическа среда, предопределят неговото бъдеще. Той е и брат на Андрей Кончаловски – друг голям руски режисьор, който поема по свой път и работи в САЩ.
Като млад Никита Михалков проявява интерес както към актьорството, така и към режисурата. Още през 60-те години започва да се снима във филми, а с времето се превръща в едно от най-разпознаваемите лица на съветското кино. В своята кариера участва в над 40 продукции, сред които особено запомнящо се е изпълнението му като император Александър III в собствената му мащабна историческа драма *Сибирският бръснар* (1998).
Михалков обаче постига най-голямо признание като режисьор. През 1994 г. филмът му *Изпепелени от слънцето* печели „Оскар“ за най-добър чуждоезичен филм, както и Голямата награда на журито в Кан. Лентата, в която самият той играе главна роля, остава един от символите на постсъветското кино. Участието му във водещи международни фестивали в Кан, Венеция, Москва и Карлови Вари затвърждава позицията му като един от най-влиятелните руски режисьори на своето време.
Успехът в киното отваря и врати в политиката. След спечелването на „Оскар“ Михалков става депутат в партията на тогавашния премиер Виктор Черномирдин. Оттогава той често присъства в обществения и медийния живот на Русия – едновременно като уважаван творец и като спорна публична фигура, известна със своите националистически и консервативни позиции.
Днес Никита Михалков живее в Москва и остава едно от най-влиятелните имена в руската културна сцена – режисьор, актьор, продуцент и общественик, който съчетава артистичната традиция на своето семейство с активна роля в съвременния политически и културен живот на страната.
Никита Михалков е роден в семейство, дълбоко свързано с руската култура и изкуство. Баща му е Сергей Михалков – известният съветски поет, написал текста на националния химн на СССР, а майка му Наталия Кончаловска е поетеса и дъщеря на художника Петър Кончаловски. По майчина линия Михалков е правнук на прочутия живописец Василий Суриков. Творческата атмосфера в семейството, както и близките връзки с елита на съветската културна и политическа среда, предопределят неговото бъдеще. Той е и брат на Андрей Кончаловски – друг голям руски режисьор, който поема по свой път и работи в САЩ.
Като млад Никита Михалков проявява интерес както към актьорството, така и към режисурата. Още през 60-те години започва да се снима във филми, а с времето се превръща в едно от най-разпознаваемите лица на съветското кино. В своята кариера участва в над 40 продукции, сред които особено запомнящо се е изпълнението му като император Александър III в собствената му мащабна историческа драма *Сибирският бръснар* (1998).
Михалков обаче постига най-голямо признание като режисьор. През 1994 г. филмът му *Изпепелени от слънцето* печели „Оскар“ за най-добър чуждоезичен филм, както и Голямата награда на журито в Кан. Лентата, в която самият той играе главна роля, остава един от символите на постсъветското кино. Участието му във водещи международни фестивали в Кан, Венеция, Москва и Карлови Вари затвърждава позицията му като един от най-влиятелните руски режисьори на своето време.
Успехът в киното отваря и врати в политиката. След спечелването на „Оскар“ Михалков става депутат в партията на тогавашния премиер Виктор Черномирдин. Оттогава той често присъства в обществения и медийния живот на Русия – едновременно като уважаван творец и като спорна публична фигура, известна със своите националистически и консервативни позиции.
Днес Никита Михалков живее в Москва и остава едно от най-влиятелните имена в руската културна сцена – режисьор, актьор, продуцент и общественик, който съчетава артистичната традиция на своето семейство с активна роля в съвременния политически и културен живот на страната.
October 21, 1945 – Moscow, RSFSR, USSR [now Russia]