Антъни Хопкинс е роден на 31 декември 1937 г. в Маргам, Уелс, в семейството на Мюриел Ан (Йетс) и Ричард Артър Хопкинс, хлебар. Родителите му са от наполовина уелски и наполовина английски произход. Повлиян от Ричард Бъртън, той решава да учи в Колежа по музика и драма и се дипломира през 1957 г. През 1965 г. се премества в Лондон и се присъединява към Националния театър по покана на Лорънс Оливие, който вижда таланта в Хопкинс. През 1967 г. прави първия си телевизионен филм - "Бълха в ухото ѝ" (1967).
От този момент нататък той се радва на успешна кариера в киното и телевизията. През 1968 г. работи по филма "Лъвът през зимата" (1968) с Тимъти Далтън. По-късно идват много успехи, а забележителният актьорски стил на Хопкинс достига до четирите краища на света. През 1977 г. той участва в два големи филма: A Bridge Too Far (1977) с Джеймс Каан, Джийн Хекман, Шон Конъри, Майкъл Кейн, Елиът Гулд, Лорънс Оливие и Максимилиан Шел. През 1980 г. работи по филма The Elephant Man (1980). Следват две добри телевизионни литературни адаптации: "Отело" (1981) и "Гърбушкото от Нотр Дам" (1982). През 1987 г. е удостоен с ордена Командор на Британската империя. Тази година е важна и в кинематографичния му живот - с филма "84 Charing Cross Road" (1987), оценен от специалистите. През 1993 г. е посветен в рицарство.
През 90-те години Хопкинс участва във филми като "Отчаяни часове" (1990) и "Хауърдс Енд" (1992), "Остатъкът от деня" (1993) (номинация за "Оскар"), "Легенди за падението" (1994), "Никсън" (1995) (номинация за "Оскар"), "Да оцелееш след Пикасо" (1996), "Амистад" (1997) (номинация за "Оскар"), "Маската на Зоро" (1998), "Среща с Джо Блек" (1998) и "Инстинкт" (1999). Най-забележителният му филм обаче е "Мълчанието на агнетата" (1991), за който печели "Оскар" за най-добър актьор. За тази роля получава и наградата B.A.F.T.A. - И.И. превод