Антъни Хопкинс / Anthony Hopkins

Сър Филип Антъни Хопкинс е роден на 31 декември 1937 г. в Маргам, Уелс, в семейството на Мюриъл Ан (Йейтс) и Ричард Артър Хопкинс, хлебар. Родителите му са наполовина уелски и наполовина английски. От ранна възраст той показва склонност към изкуството, но първоначално се чувства чужд сред връстниците си. Повратна точка настъпва, когато среща и бива вдъхновен от друг велик уелски актьор – Ричард Бъртън, който го насърчава да се посвети на актьорската професия. Хопкинс постъпва в Кралския уелски колеж по музика и драма в Кардиф, който завършва през 1957 г.

През 1965 г. се премества в Лондон и по покана на сър Лорънс Оливие се присъединява към Кралския национален театър. Оливие разпознава таланта му и му дава възможност да блести на сцената. Само две години по-късно Хопкинс прави и първата си телевизионна роля във филма A Flea in Her Ear (1967). През 1968 г. получава международно признание с участието си в Лъвът през зимата (1968), където партнира на Питър О’Тул и Катрин Хепбърн. Това е началото на кариера, която ще го издигне до върховете на световното кино.

През 70-те години се появява в множество успешни продукции, сред които Далечният мост (1977), където си партнира със звезди като Шон Конъри, Джийн Хекман и Майкъл Кейн. През 1980 г. впечатлява с ролята си в Човекът-слон (1980), а по-късно показва майсторството си в телевизионни адаптации на класически произведения като Отело (1981) и Парижката Света Богородица (1982).

През 1987 г. е удостоен със званието Командор на Ордена на Британската империя, а през същата година постига нов критически успех с Чаринг крос роуд No.84 (1987). Няколко години по-късно – през 1993 г. – е рицарован за приноса си към театъра и киното, ставайки сър Антъни Хопкинс.

Истинският му пробив на световната сцена настъпва с Мълчанието на агнетата (1991), където създава една от най-незабравимите роли в историята на киното – доктор Ханибал Лектър. За този образ получава „Оскар“ за най-добър актьор, както и наградата BAFTA. Любопитен факт е, че той присъства на екрана едва около 16 минути, но въпреки краткото екранно време постига иконична роля, която завинаги остава в културната памет.

През 90-те години Хопкинс затвърждава статута си на един от най-големите актьори с участия в Часове на отчаяние (1990), Хауърдс Енд (1992), Остатъкът от деня (1993) – роля, която му носи номинация за „Оскар“, Легенди за страстта (1994), Никсън (1995) – отново с номинация за „Оскар“, Да устоиш на Пикасо (1996), Амистад (1997), Маската на Зоро (1998), Да срещнеш Джо Блек (1998) и Инстинкт (1999).

През новия век той продължава да редува драматични и комерсиални роли – Ханибал (2001), Червеният дракон (2002), Александър (2004), Вълците от Уолстрийт (2010), Тор (2011) и продълженията му, където влиза в ролята на Один. През 2020 г. Хопкинс доказва, че на 80+ години талантът му е все така неподвластен на времето – за ролята си в Бащата (2020) печели втория си „Оскар“ за най-добър актьор, като става най-възрастният носител на тази награда в категорията.

Извън киното, Хопкинс е отдаден музикант и художник – пише класическа музика и организира изложби с картините си. Известен е с това, че след дълги години алкохолизъм успява да се пребори с зависимостта си и остава трезвен от 1975 г. насам – факт, който често споделя като лична победа.

Към 2025 г. сър Антъни Хопкинс е на 87 години и продължава активно да работи. Със своята харизматична енергия, впечатляващ диапазон и отдаденост на изкуството, той остава един от най-великите и обичани актьори в историята на киното.