Сигналът е изпратен!
Хей, благодарим ти за подадения сигнал, това е ценно за нас! :)
28 Years Later / 28 години по-късно
Актьорски състав
Стрийминг платформи
Резюме
Филмът разказва историята 28 години след избухването на вируса "Гняв", който опустоши Великобритания и превърна заразените в безумни, кръвожадни създания. Макар че Европа е успяла да се справи с вируса, Великобритания остава изолирана и забравена, с ограничен достъп и пълна блокада.
На отдалечен остров в северната част на Англия живее момче на име Спайк със семейството си. Те са част от малка общност, която оцелява далеч от заразената територия. Един ден бащата на Спайк го завежда на сушата като част от ритуал за съзряване, при който той трябва да се сблъска с реалната опасност – заразените.
По време на това пътуване нещата се объркват. Спайк научава, че майка му е тежко болна, и тръгва на опасно пътешествие, за да потърси помощ. По пътя си се среща с ужасяващи нови форми на инфектирани, включително мутирали и още по-опасни създания, както и с оцелели, които водят своя собствена борба със страха и загубата.
Историята проследява борбата на Спайк не само със смъртоносния свят около него, но и с личната загуба, отговорността и порастването. Това е мрачно, напрегнато и емоционално пътешествие, което поставя въпроси за човешкото оцеляване, жертвата и надеждата в свят, който сякаш е останал без тях.
Държава: Великобритания, САЩ, Канада
Премиера: 20.06.2025 (Канада)
Подобни филми
Случаен филмСтатии
Гледат в момента
Ще гледат
Последно изгледани
8/10 Страхотно странен – и точно в целта
Завръщането на Дани Бойл към света на вируса на яростта е не просто добре дошло – то е стилно, страховито и въздействащо. „28 години по-късно“, създаден отново в сътрудничество с Алекс Гарланд, разширява визията за един от най-оригиналните зомби-франчайзи на нашето време.
Филмът е майсторски реализиран – типично за Бойл. Често пренебрегвано от пуристите, дигиталното заснемане тук е превърнато в изразно средство с характер: френетичен монтаж, нестабилна камера, драматичен контраст в осветлението. Нощните сцени с червена визия особено допринасят за гнетящата атмосфера.
Сцената с прословутото стихотворение за ботушите – толкова въздействаща в тийзъра, превърнал се в класика – намира място и в самия филм. И с право: това е най-силният момент в цялата лента.
Историята е неочаквано емоционална – за оцеляване, гняв, страх и любов. Нищо не се развива както предполагаш, а никой не е такъв, какъвто изглежда. И точно когато си мислиш, че филмът е казал всичко, идва последната сцена… объркваща, дори разтърсваща, сякаш от друг свят. Може би нарочно? Кой знае. Странен филм, но фантастичен.
6/10 Разочароващо преживяване
Влязох в залата за 28 години по-късно с искрено вълнение, особено след някои възторжени ревюта. На моменти филмът наистина напомня за силата на оригиналните части – има няколко напрегнати сцени, които те държат на ръба на седалката, и приличен екшън. Но като цяло историята се оказа разочароващо неравномерна.
Сюжетът беше тромав и често натежаваше с прекалено сантиментални моменти, които не постигнаха емоционалния ефект, към който очевидно се стремяха. Филмът сякаш не знаеше какво иска да бъде, а в последното действие вече беше ясно – целта не е завършен разказ, а подготовка за продължение. Това остави усещане за нещо недоизказано.
Не е напълно лишен от достойнства, но предвид очакванията ми, просто не успя да ги оправдае.
8/10 Зловещо прераждане: Повече философия, отколкото плът
28 години по-късно не просто продължава там, където историята спря – тя взривява формулата и на нейно място изгражда нещо далеч по-зловещо. Алфи Уилямс прави пробив с ролята си, а Джоди Комър придава емоционална дълбочина, която държи всичко заземено.
Бойл и Гарланд заменят ефектните уплашвания с екзистенциален ужас, избират идеите пред зрелището. Те не се връщат към миналото – пренаписват правилата и ясно показват, че мислят в дългосрочен план. Посаждат семената на една трилогия, която обещава да става все по-мрачна, странна и дълбоко провокираща.
Това не е филм за феновете на евтините зомби ефекти. Това е хорър, пропит с мисъл, изкуство и екзистенциален разпад. За някои темпото или абстрактността може да са отблъскващи, но като киноизживяване филмът не просто отбелязва завръщане – той е сигнална ракета, предупреждаваща накъде се движи модерният ужас.