Робърт Форстър / Robert Forster

Робърт Форстър е роден като Робърт Уолъс Фостър-младши в Рочестър, Ню Йорк, в семейството на Грейс Дороти (Монтанарела) и Робърт Уолъс Фостър-старши, който е работил като треньор на слонове и ръководител на компания за доставка на хлебни изделия. Той е от английски, ирландски и италиански произход. За първи път Форстър се интересува от актьорско майсторство, докато учи в гимназията "Медисън" в Рочестър, където се изявява като певец и танцьор в музикални ревюта. След като завършва през 1959 г., Форстър посещава колежа "Хайделберг", университета "Алфред" и университета в Рочестър с футболна стипендия и продължава да играе в студентски театрални ревюта.

След като получава бакалавърска степен по психология в Рочестър през 1963 г., Форстър постъпва на стаж в театър в Източен Рочестър, където играе в пиеси като "Уестсайдска история". През 1965 г. се премества в Ню Йорк, където прави първия си голям пробив, когато получава главната роля в пиесата с двама герои "Госпожа Дали има любовник", в ролята на Арлин Франсис. След като пиесата се изчерпва обаче, работа в театъра трудно се намира. Форстър се завръща в Рочестър, където работи като заместващ учител и строителен работник, докато агент от 20th Century-Fox не му предлага договор за пет филма. Дебютът му в киното е малка роля в драмата "Отражения в златното око" (1967), в която участват Елизабет Тейлър и Марлон Брандо. След това Форстър се появява в малки и незначителни роли заедно с някои от най-добрите холивудски актьори във филми като "Преследващата луна" (1968) и "Средно хладно" (1969), както и голяма роля в "Джъстин" (1969). Въпреки че продължава да се снима в игрални филми, той поема ролята на твърд детектив в краткотрайния телевизионен сериал Banyon (1971 г.).

Форстър се появява и в забележителни роли в "Черната дупка" (1979 г.), "Лавина" (1978 г.) и като главен герой в култовия хорър "Алигатор" (1980 г.), а в трилъра "Отмъстител" (1982 г.) играе ролята на фабричен работник, превърнал се в отмъстител. Форстър изпълнява и главната роля на таксиметров шофьор във филма "Walking the Edge" (1985) на режисьора Норберт Майзел. Следват поредица от екшън филми, най-значимият от които е "Делта форс" (1986) с участието на Чък Норис. В края на 80-те години актьорската кариера на Форстър започва да се срива и той получава все по-малко работа; ако има такава, той получава малки роли на злодеи. След това Форстър започва да работи като мотивационен лектор и треньор по актьорско майсторство в холивудските филмови училища.

В средата на 90-те години на ХХ век обаче кариерата му е възкресена от сценариста и режисьор Куентин Тарантино, голям почитател на ранната работа на Форстър, който му предлага да се яви на прослушване за роля в последния си филм. След седемчасово прослушване Тарантино избира Форстър за ролята на суровия, но симпатичен поръчител Макс Чери в "Джаки Браун" (1997 г.), която му носи номинация за "Оскар" и признание както в национален мащаб, така и в собствената му професия, което му осигурява още престижни роли във филми като "Цялата ярост" (1999 г.), "Психо" (1998 г.) на Гюс Ван Сант - римейк на филма на Алфред Хичкок от 1960 г. - и "Супернова" (2000 г.). През следващите две десетилетия Форстър продължава да играе в много високобюджетни холивудски продукции.

Форстър умира на 11 октомври 2019 г. в Лос Анджелис, Калифорния, на 78-годишна възраст. Последният му филм, El Camino: A Breaking Bad Movie (2019), излиза на екран в деня на смъртта му. Той е преживян от четири деца (Боби, Елизабет, Кейт и Мейгън), четирима внуци (Тес, Лиъм, Джак и Оливия) и дългогодишната му партньорка Денис Грейсън. - И.И. превод